Преди няколко години острият недостиг на кадри за икономиката принуди държавата да започне да дирижира приема в гимназиите, за да намали чувствителната преднина на езиковите профили в ориентацията на децата. Така професионалните паралелки започнаха да се увеличават, а другите - да намаляват. Този болезнен процес се оказа добре дошъл за някои гимназии с популярни профили като програмиране например, но така и не промени нагласата на обществото да гледа на бившите техникуми като на второ качество училища. Тази година не е изключение - професионалните училища пак останаха нежелани за учениците и с най-ниски балове за прием. Това доказа за пореден път, че с промяна на бройките нещата няма да се променят, а са необходими далеч по-всеобхватни усилия.
Кога и как се скъса връзката?
Има много причини за отлива от професионалните гимназии в годините на прехода. "Къде са заводите, в които да се реализират младежите от техникумите?", дава един пример учител по математика от Добрич. Със същия успех можем да попитаме и къде са младите в по-малките градове, след като ножицата между заплатите в София и в провинцията кара всяко будно дете да бяга от родния си град.
"Комунистическата максима „Учи, за да не работиш“ нанесе и продължава да нанася най-голямата вреда в образователната ни система. Тази почва „натори“ ненужното количество студенти в направления като „Право“ и „Икономика“. Върху нея порасна и бележкарството в „елитните“ училища", казва Маргарита Илчева, учител по български език с 30 г. практика в професионалната гимназия по дизайн "Елисавета Вазова" в София. По думите й повече от 25 г. приемът след 7-и клас е бил напълно съзнателно ориентиран само към средните училища и езиковите гимназии.
"Възможността за работа в чужбина и ниският прираст в страната ожесточиха средните училища срещу професионалните гимназии, защото влязоха в криворазбрана конкуренция за ученици. В нея имаше мръсни номера, като невъзможност да се разговаря с децата и техните родители за професии", споделя и преподавател от професионална гимназия в столицата, пожелал анонимност.
"През последните години, с въвеждането на дуално обучение, бизнесът ни обръща гръб, защото трябва да дава заплата на учениците, а те не са достатъчно квалифицирани, за да заемат конкретна работна позиция", казва и Румяна Петрова, директор на Професионалната гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца. Тя посочва и че гимназиите работят при много различни условия. "В Пловдив са с развързани ръце - бизнесът там иска да разкрие какви ли не паралелки. Печатарска фирма например бе изявила желание за цяла паралелка, която тя да поддържа. Във Враца имаме само 3 фирми, които работят с нас в областта на млекопреработката. Други две не искат ученици. Преди време търсихме фирми за производство на хляб, но те ни отказаха, защото хлябът се пече нощем", казва Петрова.
"Второ качество"
Въпреки многото добри изключения, уви, професионалните гимназии остават на опашката по образователни резултати. Ниският бал за прием в тях съвсем естествено означава, че в тях учат учениците, които не са успели да се класират за езикова или математическа гимназия. Така много от тези училища приемат по-немотивираните деца. "Мое дете се премести от математическата гимназия в Строителния техникум в Добрич, насърчавано от баща си, който навремето бе завършил същия техникум. Каква бе изненадата му, когато установи, че в час влизат само 4-5 деца?", разказва учител. Затова и масово го има явлението "завършил строителен техникум, но не може една плочка да сложи".
"Патриархалната снобия, съчетана с ниското професионално самочувствие и на политици, и на държавни служители, доведе до унизяващо и негласно дискриминационно отношение към учителите, преподаващи в професионалните гимназии. Разбира се, те, преподавателите и ръководствата на бившите техникуми, бяха „пакетирани“ с учениците там като „второ качество“ хора. Родителите масово не знаеха, че издаваните свидетелства за професионална квалификация след държавните изпити са легитимни в ЕС", казва и Маргарита Илчева.
Курсът към професионалното
В резултат на предприетата от Красимир Вълчев реформа в приема понастоящем близо 60% от паралелките в осми клас са професионални, а 40 на сто - профилирани. Някои родители обаче виждат дискриминация в разкриването само на професионални и STEM паралелки, което според тях отнема на децата им правото да учат там, където желаят. "Как да накараш детето си да стане стругар, при положение че то иска да стане историк? Какво искаме да постигнем с нашите деца? Да ги подкрепим в техните мечти и да им помогнем да станат достойни граждани, или да ги принудим да правят нещо, което въобще не ги вълнува?", писаха преди 3 г. родители от Троян в петиция до министъра.
"Регулирането на приема в последната година е добра стъпка. Но разкриването на професионална паралелка системно програмиране в една профилирана природоматематическа гимназия не прави тази гимназия професионална. Учениците я избират заради доброто име на гимназията, а не заради самото програмиране. Изкуствено се премества професионалното образование в средните училище и езикови и математически гимназии. А специалистите, работилниците и лабораториите са в професионалните гимназии", казва Петрова по повод започналото разкриване на професионални паралелки в средните училища, както и в езиковите и математическите гимназии.
Има ли решение?
Всички директори и учители от професионални гимназии са категорични, че бизнесът трябва да помага по-активно за подготовката на кадрите, от които има нужда. "В Добруджа земеделските производители се оплакват, че не могат да намерят комбайнер за 2-3 хил. лв. заплата. А защо не съберат пари и не закупят един хубав трактор за Аграрната гимназия например, за да могат учениците да работят качествено това, което ще учат", пита преподавател. Според него начинът професионалните гимназии да получат нова енергия е да организират обучението си в дуалната система - децата да учат и работят едновременно, като заедно с това им се гарантират работни места след завършване на средно образование.
Подкрепата от държавата, квалификацията на учителите, контролът върху реалната посещаемост в часовете са другите страни от решението. "Смятам, че е добър вариант средните училища да предлагат професионални паралелки, стига обаче да имат необходимите човешки ресурси и подходяща учебна среда. При нас работодателски организации предлагаха дуална паралелка в областта на логистиката, но въпреки че можехме да реализираме успешно съответния план-прием, се отказахме, защото профилът на гимназията не предполага човешки ресурси и материална база за съответната професия и специалност", казва директорът на Националната финансово-стопанска гимназия в София Мая Гешева. По думите ѝ някои родители виждат недостатък в това, че гимназията не предлага многообразие от специалности. "Никой не знае какви професии точно ще се търсят в бъдеще. Затова предлагаме фундаментални знания в областта на икономиката с акцент върху ключовите умения на XXI век, с които учениците да могат бързо да направят трансформацията от една сфера в друга", споделя тя.
Други учители, с които "Сега" разговоря, подчертават колко е важна в случая личността на учителя - неговият професионализъм и съвест. "Всичко зависи от хората, от човешкия фактор и далновидното управление", смята и Мая Гешева. По думите ѝ сред най-сложното ще е преодоляването на стереотипите у родителите, наслагвани с години - че езикът отваря широки еврохоризонти. "У нас все още масово хората си представят монтьора или шлосера като работник с омазнени от масло ръце. Когато обаче родителите видят с очите си машините, роботите, високите технологии, с които се борави в момента, и бизнесът помогне за осигуряването на такива за гимназиите, нещата ще бъдат различни", смята тя.
