Присъдата на Марин Льо Пен от 31 март по делото за фалшивите работни места на парламентарни асистенти от Националния сбор завихри гръмотевична буря в политическия живот на Франция. Не е гарантирано, че лидерът на крайнодясната партия и трикратен претендент за президентските избори в страната ще може да се кандидатира отново за изборите през 2027 г. Призната за виновна, че е изиграла централна роля в присвояването на евросредства, отпуснати на партията ѝ в периода от 2004 г. до 2016 г., Льо Пен бе осъдена на четири години затвор, от които две условно, а останалите две ще прекара с електронна гривна, заедно с петгодишна забрана да се кандидатира за обществена длъжност, която влезе в сила незабавно.
Това не е първият път, в който политическата кариера на видна фигура е прекъсната от съдебно решение: В това число влизат Ален Жупе през 2004 г. с делото за фалшиви работни места в кметството на Париж и Франсоа Фийон през 2017 г. със случая с фалшивата работна позиция на съпругата му Пенелопе като парламентарен сътрудник. И двамата мъже не успяха да възстановят политическата си кариера, а съдебната система беше обвинявана в превишаване на пълномощията си, припомня френският ежедневник "Льо Монд".
В случая с Льо Пен пороят от критики, подхранван от крайната десница и част от десницата, е особено силен. Критики дойдоха от Кремъл, от унгарския премиер Виктор Орбан и от президента на САЩ Доналд Тръмп. Тези обвинения пренебрегват значимостта на нанесените щети, оценени на над 4 млн. евро. В понеделник вечерта в интервю за TF1 Льо Пен, която напусна съда, преди да изслуша съдията, разкритикува присъдата като "политическо решение", целящо да ѝ "попречи" да стане президент. "Върховенството на закона е напълно нарушено'', заяви тя.
Все пак Льо Пен е амбицирана да обжалва решението на съда, което означава, че присъдата ѝ може да бъде намалена, но дори и да не бъде, избирателите на "Национален сбор" няма да останат без кандидат. Жордан Бардела, нейната дясна ръка, се радва на почти равностойно ниво на популярност като Льо Пен.
Сърцевината на полемиката се завъртя около забраната за кандидатиране, която би лишила избирателите от свободата им на избор. Ден преди произнасянето на присъдата проучване на общественото мнение прогнозира, че Марин Льо Пен би си осигурила до 37% от гласовете на президентските избори през 2027 г. Това е с 22 пункта повече от 2022 г. и с 10 пункта пред всеки друг кандидат. Друго проучване, направено часове след решението на съда, показа, че по-малко от една трета от страната – 31% – смятат, че решението Льо Пен да бъде възпрепятствана от надпревара за президентския пост е несправедливо. Показателно е, че тази цифра е по-малка от 37% от французите, които са изразили интерес да гласуват за нея като президент. С други думи, много хора, които я харесват като политик, също смятат, че е разумно нейните престъпления да получат присъда, пише Би Би Си.
А пък съдиите във Франция просто прилагат приетите закони. Забраната за заемане на публична длъжност, която беше рядко срещана присъда, стана обичайна с приемането на антикорупционния закон "Сапен II" през 2016 г. Този законодателен акт, разработен след делото за данъчни измами на бившия министър на бюджета Жером Каюзак, беше приет с голямо мнозинство от депутатите, които настояваха за изчистване на демокрацията във Франция. Незабавното влизане в сила на забраната дори по време на обжалване обаче е изключителна мярка. Законът е нов, а прецедентите са крехки. Въпросът може да бъде отнесен дори до Конституционния съд.
Политически мъченик
Защитната линия на Льо Пен е, че присъдата ѝ е държавен преврат. Именно това ще бъде битката между онези от крайната десница, които казват, че е неправилно, и всички останали, които смятат, че присъдата е в реда на нещата, пише френската журналистка Софи Стубер.
Присъдата може потенциално да тласне Франция към политически хаос, ако крайната десница успешно използва наратива като гориво. Има риск Льо Пен да бъде възприета като мъченик, като жертва срещу системата. Тя и нейната партия ще използват този процес като оръжие, смятат анализатори.
Партията на Льо Пен работи срещу глобализацията и имиграцията, настоява за строг граничен контрол и по-малко екологични политики. Самата Льо Пен е привлякла нови лица като Бардела, настоящият председател на партията, така че каузите на "Национален сбор'' да резонират сред по-младите избиратели.
Има опасност главните медии във Франция да дадат на Льо Пен и хората ѝ незаслужена трибуна, от която да критикуват правната система на страната. Доказателство за това е, че почти веднага след присъдата Льо Пен се появи по френския телевизионен канал TF1, казва френската адвокатка Рим-Сара Алуан.
Очевидният наследник
След присъдата Льо Пен може да се кандидатира за президентските избори през 2027 г., ако обжалва и получи по-лека присъда, но процесът на обжалване е бавен във Франция. Според френската журналистка Даян дьо Винемон обжалването би отнело около две години. "Но ако Льо Пен загуби обжалването, партията "Национален сбор" пак ще каже, че съдът е корумпиран и ѝ е попречил да се кандидатира. Тогава Бардела ще бъде избраният, очевидният наследник", казва дьо Винемон за "Ал Джазира".
И допълва, че партията има нужда точно от това - Жордан Бардела набра популярност в социалните медии, той е достатъчно млад и около него няма сериозни скандали. Той помогна на крайната десница да спечели значителна част от младите избиратели във Франция – за две години делът на 18- до 24-годишните, гласуващи за "Национален сбор" на френските парламентарни избори, се удвои. В TikTok той разпространява идеята, че е страхотно да се гласува за "Национален сбор", докато преди това се смяташе за старомодно.
Според някои анализатори обаче присъдата на Льо Пен е катастрофа както за нея, така и за партията. Според тях Бардела е по-малко компетентен от Льо Пен, защото е млад. Бардела не е участвал в дебати, а тези, в които е участвал, не са излезли в негова полза. Самата Льо Пен също знае, че Бардела има по-малък шанс да бъде избран за президент.
Крайнодесни и десни депутати бяха сред първите, които настояваха присъдите за корупция да бъдат по-сурови и прилагани по-бързо. Същите хора, които се застъпват за нулева толерантност към нарушителите, протестират, когато някой от техните е замесен в скандал, сякаш политиците трябва да останат над закона. И все пак върховенството на закона се състои преди всичко в прилагането му, включително когато се отнася до политиците, пише "Льо Монд". От реакциите след присъдата на Льо Пен си проличава лицемерието на елитите във френската политика, смята Андрю Хардинг от Би Би Си.
Ако Марин Льо Пен спечели обжалването преди президентските избори, тя ще твърди, че делото е вендета срещу политическия ѝ дневен ред. Според "Гардиън" се очакват още сюжетни обрати. Възможно е, макар и слабо вероятно, успешна поредица от обжалвания да позволи на Льо Пен да се върне в президентската надпревара.