"И подобно на съвременен Робинзон се заех да се настаня там за двадесет и един дена, като че ли щях да остана цял живот. Отначало се забавлявах с лов на въшки... Когато след многократно сменяне на бельо и дрехи се очистих най-сетне от тях, пристъпих към мебелирането на избраната стая. Направих си удобен дюшек от дрехите и ризите, чаршафи от няколко собственоръчно съшити кърпи за лице, одеяло от домашната роба и възглавница от навитата на руло наметка. Направих си стол от единия куфар, като го сложих легнал, и маса от другия, който изправих. Измъкнах листове, несесер за писане, наредих под форма на библиотека дванадесетината книги, които носех със себе си... Между яденетата, когато не четях, не пишех или не се занимавах с обзавеждане, отивах да се поразходя в протестантското гробище, което ми служеше за двор, или се качвах на куличката към пристанището, откъдето можех да виждам пристигащите и заминаващи кораби. Така прекарах четиринадесет дни…" (превод на романа Лилия Сталева)

Този фрагмент от "Изповеди" на философа от XVIII век Жан Жак Русо цитира френската изследователка Катрин Малабу. Русо се оказал под карантина, когато пътувал към Сицилия, където избухнала чума. Малабу - както половината от населението в света - се самоизолирала заради коронавируса. В своята статия „От карантина до карантина. Русо, Робинсън и аз" тя обсъжда природата на самотата, в която всички ние се оказахме в условията на разрушение на обичайните социални връзки. По парадоксален начин тя стига до извода, че от самотата не трябва да се спасяваме, а напротив — да се възползваме от нея, за да разберем по-добре себе си и своите желания. И тогава нормалният разговор в Skype се превръща в събитие, диалог, а не в „прикрит монолог“, съвсем друг тон се появява и в обичайните електронни писма.

"Когато сме разделени от другите, трябва да свалим всички покривала, дрехи, завеси, маски и да приключим с безсмисленото празнословие… - пише Катрин Малабу. - Затварянето в убежището трябва да бъде като радикалния  опит на Робинзон Крузо, опит, който ни позволява да построим дом от нищото. За да започнем отначало. Или да си спомним."

Краят на свободата?

В началото на пандемията много политици и правозащитници казваха, че самоизолацията и забранителните мерки са удар по гражданските свободи. Сред философите най-радикално настроен е италианецът Джорджо Агамбен. Още през февруари 2020 г. той нарече мерките, ограничаващи контактите между гражданите, "безумни, нерационални и напълно немотивирани". Философът дори допусна, че епидемията се пропагандира от властите - които целят с нейна помощ да се ограничат правата и свободите, тъй като предишният масов страх - страхът от тероризма, вече не е толкова силен.

Агамбен се върна към тезата, която лансираше в средата на 90-те години: обществото вече не вярва в нищо освен в "голия живот", т.е. елементарното физическо съществуване. "Хората дотолкова са свикнали да живеят във вечна криза и вечно извънредно положение, че сякаш не забелязват, че животът им е сведен до чисто биологично състояние и е загубил не само всички свои социални и политически свойства, но и човешките, и емоционалните."

По аналогия с войната, наследството на която са били атомните електроцентрали и бодливата тел, последствията от пандемията ще бъдат ограничаването в пространството, принудителното мизерно съществуване във виртуалната реалност. Агамбен подчертава, че точно този сценарий е най-благоприятен за властите: благодарение на забраната за социално и културно взаимодействие, разговорите и споровете  за политика най-накрая ще отшумят. Хората ще станат по-лесни за управление от всякога.

"Въпреки че винаги ще се намерят глупаци, които вярват, че възникналата ситуация може да се смята за положителна и че новите цифрови технологии отдавна са направили възможно щастливото общуване от разстояние, не вярвам, че общество, базирано на „социално дистанциране“, може да бъде хуманно и политически жизнеспособно." 

Отговор на Агамбен даде френският философ Жан Люк Нанси, изучаващ груповите взаимодействия между хората.  В отговора му се казва, че вирусът застрашава самото съществуване на цивилизацията и правителствата по света са просто "печални изпълнители" на мерките, които трябва да бъдат предприети.

Впрочем едновременно със смъртоносното развитие на епидемията в Италия, Агамбен посмекчи тона си. В своя текст „Размисли за чумата“ той пише: "Хипотезата, която бих искал да предложа, е, че някак, макар и несъзнателно, чумата е дошла при нас много отдавна, че очевидно условията на живот на хората отдавна са се променили и внезапният знак се оказа достатъчен, за да се проявят те такива, каквито вече са били - тоест непоносими."

Вирусът на комунизма 

Един от най-значимите философи на нашето време - Славой Жижек, е автор на толкова много изказвания за коронавируса, че от тях вече е съставена цяла книга (излязла под заглавието Pandemic!). Словенският мислител казва, че "светът, който познавахме, престана да съществува" и е готов да се зарази с вируса, стига с това цялата тази несигурност да приключи.

Надеждата на философа, известен със своите левичарски идеи, е коронавирусът да върне комунизма на планетата. Според него последиците му са съпоставими по мащаби с аварията в атомната централа в Чернобил през 1986 г., за която по-късно Горбачов призна, че е довела до края на СССР.  Но сега, настоява Жижек, парадоксално посткоронавирусното общество ще има признаци на комунистическо, "основано на доверие към хората на науката".

Жижек твърди, че вече вижда в медиите определени признаци на това, че идеята му работи. "Когато преди няколко седмици използвах думата "комунизъм", ми се присмяха, но сега четем заглавие: "Тръмп предложи да поеме контрола върху частния сектор" - можехте ли да си представите такова заглавие преди седмица?"  - пише философът.

Славой Жижек говори и за важността на формирането на цялостна картина на света. Освен интегрирането на здравните системи, трябва да се вземат и мерки за опазване на природата.  Вирусите могат да заразят и растенията, които използваме за храна като картофи, пшеница и маслини.  Последиците от болестите на флората ще бъдат не по-малко трагични за човечеството от епидемията. "Може би това е най-тревожното, което можем да научим от сегашната епидемия: когато природата ни атакува с вируси, в известен смисъл тя ни връща нашето собствено послание. А то е: това, което вие направихте с мен, сега аз правя с вас".

Вирусът на ксенофобията

„Глобалните катаклизми ни изолират, карайки ни да се страхуваме от собствените си съседи“, пише руският социолог Виктор Вахщайн. Той казва, че локалните нещастия консолидират хората, но глобалните, напротив, ги разделят. Сравнявайки проучвания от различни години, Вахщайн сочи като пример епидемията от едра шарка в Монреал през 1885 г.  Изправени пред невидим и всепроникващ враг, хората незабавно се разделили по религиозен, национален, езиков и териториален признак - и враждували помежду си.

По време на епидемията от SARS (атипична пневмония) в Хонконг светът изключи тази територия от своя глобален живот. Изложби, форуми, конференции - гражданите на Хонконг бяха насилствено и едностранно изтрити от списъка на участниците.

В самия град имаше конфронтации между онези, които вече са се възстановили, и тези, които все още не са се разболели. Оздравелите били  презрени, никой не искал да общува с тях. Вахщайн цитира медицински брат от хонконгска болница, който се разболял от пневмония и се възстановил: "Бяхме наричани герои всеки ден и ни хвалехме на страниците на вестниците, мъртвите се смятаха за паднали в битка. Но щом се възстанових, се почувствах като прокажен".

Коронавирусът показва, че този модел е жив и сега. В началото на пандемията хора от азиатски произход, не само китайци, станаха обект на  расистски атаки. Би Би Си разказа за изблици на ксенофобия в Грузия, където грузинци обвинили живеещите там азербайджанци в лошо познаване на езика и като следствие - неспазване на правилата на карантината и разнасяне на инфекции.

Вирусът на технологията 

Израелският историк Ювал Ноа Харари също е сред най-гласовитите коментатори на апокалипсиса. Той изрази опасения относно загубата на свободата на човечеството след пандемията. Харари оценява събирането на данни с помощта на технологиите съвсем еднозначно: властите няма да спрат да използват този метод за контрол след ситуацията, в която изглежда, че това е наистина необходимо. 

След проследяването на физическото движение през устройствата и адресите на посетените уебстраници държавата ще се заинтересува и от характеристики като телесната температура и кръвното му налягане. Физическите реакции на съдържанието, гледано в мрежата, ще разкрият за наблюдателите пълната гама от чувства и емоции на всеки отделен потребител.

"Важно е да помним, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления като треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлица, ще може да разпознае и смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат да събират биологичните ни данни навсякъде, те ще ни познават по-добре, отколкото ние сами се познаваме, което означава, че ще могат не само да предсказват нашите чувства, но и ще могат да ги манипулират и да ни продават всичко, което искат, било то продукт или политик."

"Искането хората да избират между личния си живот и здравето, е източникът на проблема. Защото това е фалшив избор.  Трябва да имаме както здраве, така и личен живот", заключава Харари.