Някои политици и наблюдатели побързаха да отпратят ГЕРБ към небитието, когато стана ясно, че партията е изпреварена от „Има такъв народ” на вота на 11 юли. Имаха известно основание да го направят – за първи път бившите управляващи отстъпиха водаческото си място в изборното състезание, при това на съвсем нова формация, без никакъв политически и управленски опит. Мнозина възприеха това като сигнал, че доминацията, която Бойко Борисов и хората му упражняваха досега, е на път да приключи – може би безвъзвратно.
Последните няколко години сякаш водеха ГЕРБ именно в тази посока. През 2009 г. партията с гръм и трясък помете всичко на българската политическа сцена, когато получи 1 678 641 гласа на парламентарните избори. 4 години по-късно, на фона на февруарските протести срещу първия кабинет „Борисов”, резултатът й рязко падна до 1 081 605 гласа. Почти същата беше подкрепата за ГЕРБ на вота през 2014 г. – 1 072 491 избиратели. През 2017 г. отбеляза известен ръст – до 1 147 292 гласа. Така стигаме до настоящата 2021 г. с проведените (засега) два парламентарни вота. На първия – на 4 април, коалицията ГЕРБ-СДС получи 837 707 гласа. Това беше достатъчно, за да й осигури първото място, но победата беше горчива – за четири години поддръжниците на Борисов се бяха стопили с над 300 000 души.
Полетът на ГЕРБ надолу започна да прилича на свободно падане,
когато на 11 юли се оказа, че избирателите й са намалели с още почти 200 000 – до 642 165 души. И това само за някакви си два месеца!
Това, което прави положението наистина много неприятно за герберите, са следните обстоятелства. Първо, на последните избори да гласуват отидоха безпрецедентно малко хора – едва 42.19% от избирателите в страната по данните на ЦИК. По принцип се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства най-големите и стари формации (ГЕРБ, БСП, ДПС), тъй като те разполагат с многобройни, заклети поддръжници, които винаги гласуват за тях – т.нар. твърди ядра. И въпреки това ГЕРБ беше изпреварена от една съвсем нова и организационно неукрепнала партия, каквато е „Има такъв народ”. Затова уверено можем да предположим, че електоралната ерозия на ГЕРБ сериозно е разяла и нейното твърдо ядро.
Второ, Бойко Борисов лично и изключително активно водеше предизборната кампания на партията си. Обиколи големи и малки населени места и навсякъде го посрещаха тълпи от симпатизанти, които той надъхваше за апокалиптична битка с противниците си. По същия начин Борисов действаше и при подготовката за евроизборите през 2019 г., когато трябваше да докаже, че може да закара ГЕРБ към победа и без помощта на бившия си заместник Цветан Цветанов. Тогава тактиката му сполучи. Сега обаче старите му трикове не проработиха. Положението се промени – страната от 2020 г. е в здравна, социално-икономическа и политическа криза, а
междувременно се появиха политически алтернативи на ГЕРБ –
на първо място, „Има такъв народ”, но също така „Демократична България” и донякъде „Изправи се! Мутри вън!”.
Натрапващото се заключение е, че когато имат възможност да избират, значителна част от гласоподавателите са склонни да се отдръпнат от ГЕРБ. И Борисов с неговата съмнителна „харизма” не може да направи кой знае какво, за да ги върне обратно при себе си. Този отлив, разбира се, беше дългогодишен процес, както показва цитираната по-горе изборна статистика. Защо тогава партията не се смъкна по-рано от първото място ли? Защото всички останали политически сили губеха доверието на избирателите по същия начин като ГЕРБ. Гласовете на всички падаха като бройка, но относителните им дялове като процент от гласувалите се запазваха горе-долу еднакви. Това позволяваше на формацията на Борисов да остане първа, въпреки че отслабваше – просто в същото време другите ставаха още по-слаби. Но тази ситуация веднага се промени, щом като се появи партията на Слави Трифонов, която се ползваше от мощна и растяща избирателна подкрепа. Така, изправена пред същински противник, какъвто на практика не беше срещала от създаването си, поразена от протести, скандали и електорален упадък,
ГЕРБ се сгромоляса на изборите на 11 юли
А наистина лошото тепърва започва. Знаем много малко за намеренията на новите политически формации в 46-ото Народно събрание. Едно обаче е известно и сигурно – основният им фокус ще бъде ГЕРБ, както беше и в предния парламент. Бившите управляващи ще бъдат усърдно „изчегъртвани” и „демонтирани”, докато вниманието на новите не започне принудително да се измества от изискванията на държавното управление (при условие че въобще успеят да сформират парламентарно мнозинство и да излъчат правителство). Това предопределя и политическата позиция на герберите за дълго време напред, която ще бъде предимно дефанзивна – да отблъсват атаките, на които ще ги подлагат разни анкетни комисии, публични изслушвания с корупционни разкрития и т.н.
Положението на партията ще се затормозява допълнително от самия й водач. Онези, които очакват, че Борисов ще се оттегли от политиката, за да освободи ГЕРБ от задушаващото си присъствие, най-вероятно ще останат разочаровани. Бившият премиер действа точно в обратната посока – става все по-натрапчив и вездесъщ. Когато определи Даниел Митов и Томислав Дончев за зам.-председатели на партията, изглеждаше, че представя пред обществеността потенциалните си наследници. През последните няколко месеца обаче той показа, че няма да им позволи да излязат и на сантиметър изпод сянката му.
Например – кой можеше да възприеме на сериозно Митов като кандидат за премиер в предния парламент, след като Борисов лично представи проектокабинета му, сякаш беше негов? А сега Борисов нахлува редовно и внезапно на брифингите на Митов и Дончев, изземва медийното внимание, държи той да бъде човекът, който обяснява, насочва, ръководи. Просто не може да се сдържи. Сякаш казва – няма Митовци, няма Дончевци, оставам аз, сега и завинаги. Нищо, че привикванията в МВР го правят да изглежда нервен и уплашен, както не сме го виждали досега.
И въпреки всичко ГЕРБ няма да изчезне
Напротив, ще остане сравнително силна политическа сила. Каквото и да се говори, това е партия, която не зависи само от държавната администрация и корупционните мрежи, за да си осигурява електорат. Тя има свои членове и симпатизанти, при това многобройни, които я предпочитат пред останалите формации – било защото си харесват Борисов; било защото вярват на извратената антикомунистическа реторика, която пръскат бившите номенклатурчици, с които е осеяна ГЕРБ; било защото не могат да понасят Трифонов, Радев, „Позитано” 20 и „жълтопаветната десница”. И друго нещо – когато антигерберската еуфория утихне и новите формации се сблъскат със суровите реалности на политиката и държавното управление, неизбежно ще се появят разочаровани, които герберите ще се опитат да приберат.
Можем да очакваме, че партията ще се стабилизира на сегашния си изборен резултат. Ако нещата за бъдещите управляващи потръгнат лошо, ГЕРБ току-виж започне да си връща малко от загубените позиции. Дори и да не бъде управляваща, тя ще остане сред водещите политически сили. И един ден, ако Борисов най-накрая се осъзнае и отстъпи в дълбоката сянка (защото егото няма да му позволи да се откаже напълно от партията), тогава ГЕРБ може да стане приемлив партньор за някои от политиците, които сега се кълнат, че няма да се докоснат до бившите управляващи, освен за да им сложат белезници.
