Колко пъти сте чували „София не е България“? А „Швайнфурт не е Германия"? В тази фраза са вложени поне две твърдения: че различията между София и останалата част от страната са много големи и че България е някак уникална страна в това отношение.
Поредните данни от Евростат за БВП (брутен вътрешен продукт) на човек от населението по региони - те са за 2017 г. - вероятно ще предизвикат поредна вълна от драматични изводи за неравномерното развитие. Ето няколко бележки по тази статистика.
БВП на човек от населението в област София-град е 104% от средното за ЕС през 2017 г., или 2.1 пъти над средния показател за цяла България. През 2008 г. разликата е била 2.17 пъти. Казано иначе, разликата се свива, а не нараства! В Словакия и Унгария например Братислава и Будапеща са увеличили относителната си преднина за последните 9 години.
Уникална ли е България с подобни различия? Данните сочат, че не е. В повечето държави в Централна и Източна Европа се наблюдават същите разлики между столицата и останалата част на страната - около 2 пъти, като за Букурещ и за Братислава съотношението е най-високо - около 2.3 пъти. Ако пък решим да ползваме данни за Варшава само за градската част, полската столица излиза точно 3 пъти „по-богата“ от страната като цяло.
Разликите в създавания БВП в региони с големи градове (или столици) и средното за национална икономика са видими в целия ЕС, но причините за това са тема на други анализи.
Чували ли сте за Швайнфурт? A за Ерлaнген? Това са „региони“ с БВП на човек от близо 2.6 пъти по-висок от средния за Германия. Точно толкова е разликата и между Франкфурт - финансовия център на Германия - и останалата част от страната. А пък Инголщад е 3.7 пъти „по-богат“; Волсфбург - 4.8 пъти. Това са градовете на автомобилните заводи на "Ауди" и "Фолксваген". Париж, разгледан като отделен регион, е 3 пъти „по-богат“ от Франция като цяло, Западен Лондон - 6 пъти по-богат от Обединеното кралство, а само ситито на Лондон - 12 пъти.
Всички тези примери би трябвало да ни покажат, че използването на подобни данни за смислени изводи и формиране на политики си има някаква разумна граница. Очевидно е, че ако се начертаят граници на един „регион“ така, че в него да има 1-2 големи завода или финансов център, то в този регион ще се концентрира изключително висока добавена стойност. И при сравнение разликите със средните стойности за една диверсифицирана икономика ще са големи. Европейските региони (както NUTS2, така и NUTS 3) са изключително разнородни, а начините на определяне на границите им създават описаните по-горе „странни“ резултати.
Отделно от това, меренето на „брутен вътрешен продукт“ на отделни малки териториални единици, при изключително развити и дълбоки междуотраслови връзки (вериги на добавена стойност), е силно проблематично.
В крайна сметка - по-спокойно и без паника.