"Затваряй очите, обръщай се към стената и заспивай". Мнозина са тези, чиито деца, или те самите, докато са били малки, са се сковавали от въпросните думи на детски възпитателки. За някои това дори е най-омразният спомен от детската градина. По света отдавна нещата са разчупени и съобразени с индивидуалните нужди - лягат да спят само тези, които им се доспи и пожелаят. У нас обаче практиката не помръдва от десетки години - стане ли обяд, всички масово са по леглата - и то за близо 2 часа, без значение искат или не. Кое е добре и кое не за децата, всички ли имат нужда от еднакво количество сън и отживелица ли е задължителното каране на малчуганите да спят на обяд в детските заведения?
У нас всичко е задължително
"Беше ми много, много гадно. Лелката всеки път ни казваше: "Айде, обръщайте се на другата страна, към стената" и не можеше да мърдам. Едва изтрайвах, докато станем. За цялото време в детската градина съм спала сигурно само 10 пъти, просто не можех. Дори и до тоалетна не ме пускаха през това време, за да не поискат и другите да стават. Такъв ад беше, че веднъж се бях помолила да се разболея, а най-щастлива бях на рождения си ден, защото тогава родителите ми ме вземаха на обяд", споделя 11-годишно момиче. Разбира се, не на всички нейни връстници спомените са толкова травматични. Някои са потъвали в сън веднага щом помиришат възглавницата. Освен това далеч не във всички детските градини правилата са толкова сурови.
Факт е обаче, че масово децата в детските градини в България се слагат да спят веднага след като се наобядват - без значение дали искат, дали могат да заспят и дали имат нужда от 2-часов сън, колкото е в масовия случай. А тези, които не искат да спят, биват заставяни, овиквани и наказвани да лежат, да не мърдат и да мълчат, вместо да бъдат оставени да изразходват енергията си. Практиката на задължителното спане се е наложила още преди 30-40 години поради различни причини - най-вече защото сънят безспорно е полезен за развитието на децата. Някои са убедени, че "вина" за непомръдването на този принцип носят и работещите в детските градини, които за нищо на света не искат да се откажат от гарантирана си за деня почивка, докато децата спят, съответно не шумят и не създават главоболия.
"За" и "против" следобедния сън
В социалните мрежи ври и кипи от коментари "за" и "против" следобедния сън в детските градини, базирани на личните преживелици на коментиращите. Привържениците на това правило смятат, че следобедната почивка просто е физиологична необходимост за децата до 7 г. и няма какво да й се обсъжда. Те изтъкват, че съвременните деца, в по-голямата си част, не заспиват рано вкъщи - например към 20-21 ч. - и съответно не получават нужното количество сън. А недостигът на сън е изключително вреден, независимо на коя възраст.
"Децата си почиват от 13 до 15 ч. и няма нищо лошо в това! Който където си иска да отглежда децата си, но тук в България е така и така да си остане!", е често срещано разсъждение. "Това, че малко дете, отказва да спи, не означава, че организмът му няма нужда от сън", казва родител и дава примери колко кисели и изнервени стават неспящите деца. А на аргумента, че на много места в чужбина няма задължително спане в детска градина тази група отговаря, че децата там нямат такъв дълъг престой в учебното заведение - вземат се около 16 ч.-17 ч., докато у нас това става в 18-19 ч.
Опонентите пък изтъкват, че всяко дете има различна нужда от сън. Според тях не е честно нито имащите нужда от сън да бъдат лишени от такъв, нито нямащите нужда да бъдат принуждавани. "Има деца, които не могат да бъдат "накарани" да спят. Синът ми е абсолютно неспособен да застане на едно място, докато навън е светло, така че лежането без да шуми, е мъчение за него. Съответно води до неприязън към ходенето на градина като цяло", споделя майка. "Откакто ходи на ясла, детето ми заспива след 23 ч. Аз умирам за сън, тя не. Там спи по 3 часа и сме в един омагьосан кръг, защото нощем не се наспива, понеже е спала много на обедния сън, а през деня спи много, защото нощният сън е бил малко", казва друга. Майка, която не живее у нас, заявява, че не е срещала нито едно дете, което спи следобед след 4-годишно, като повечето спират дори по-рано. "Как в България изобщо се индуцира това у децата за мен е абсолютна магия", чуди се тя.
Олелиите във фейсбук обаче, както винаги, изкривяват картината. По-смисленият въпрос е дали трябва да продължаваме със задължителното спане в детските градини и до какво води натискът да се спи на всяка цена.
По закон сънят в детската градина не е задължителен
И здравното, и просветното министерства искат само да има условия за сън, но не и той да е задължителен. Според Наредба 5 за предучилищното образование в детската градина се осигуряват възпитание, социализация, обучение и отглеждане на децата в рамките на различна продължителност през деня, "като се осигуряват и условия и време за игра и почивка, а при целодневна организация и на следобеден сън". "В детската градина за децата, записани в целодневна организация, задължително се осигуряват условия и време за следобеден сън. Това обаче не поражда задължение за децата да спят, а само да са осигурени условия за това", заявяват от МОН. Оттам са категорични, че традиционно в детските градини в България дневният режим на децата включва следобеден сън, но това не го прави задължителен. Подходите децата да се заставят да не мърдат, да пазят тишина и т.н. не са подходящи, подчертават от ведомството. И допълват, че на децата, които не желаят да спят, могат да бъдат предложени различни занимания извън помещението за сън, които да не нарушават правото на почивка и сън на останалите деца.
Родната действителност обаче още не се е нагодила към съвременните изисквания. "Като попитах може ли синът ми да не спи, ми казаха да ходя да си го взимам на обяд, като не съм съгласна. Така че е все едно от МОН какво казват. Ако не им дадат задължителни указания по градини и не се адаптират програмите им спрямо това, няма нищо съществено да се промени", признава майка. Друга също разказва, че неведнъж е говорила с учителките и с директорката по този въпрос, но винаги отговорът е, че децата трябва да спят - така било в цяла България и не можело да се променя, а ако не спят, трябвало да почиват. "Това не е никаква почивка - то и голям човек няма да издържи да не мърда 2 часа и да гледа в една точка. Не можело да се направи изключение за 1-2 неспящи деца. А съм сигурна, че децата, които не спят, са много повече от 1-2", ядосва се тя.
От колко часа сън има нужда детето?
Медицинските препоръки също варират в широки граници. Американската академия по медицина на съня (AASM) препоръчва 10-13 часа сън на децата от 3 до 5 г., като тук се включват и дрямките през деня, които продължават според нуждите на децата, и 9-12 часа сън за децата от 6 до 12 г. Данните й сочат, че през деня подремват 60% от 4-годишните деца, 30% от 5-годишните и 10% от 6-годишните. Препоръките на Световната здравна организация за децата на 3-4 години са подобни - да имат 10-13 часа сън, вкл. дрямките.
"Няма "one size fits all" (eдин размер да пасва на всички - бел. ред.) Някои спират да спят на обяд на около 2 години, те са малцинство. Други продължават да спят и до първи клас - те също са малцинство. Обикновено най-малките имат нужда по 2 часа сън през деня, по-големите на 5-6 г. - по един час, но всичко зависи от детето. Добре е да има възможност за спане, но тя да не е задължителна", казва педиатърът д-р Бояна Петкова. По думите й, ако искаме всяко дете да се чувства добре, трябва да имаме различни варианти за различните деца, иначе карането на 3-4 годишно дете да стои мирно и да пази тишина 2 часа е форма на насилие. "Не може да ги заспим насила. Лошите спомени са най-малката възможна последица. Подобен натиск може да доведе в последствие до това детето да получи усещането, че пречи, че няма право да е различно", казва д-р Петкова.
Може ли 15 деца да спят, а 5 да ритат на главите им?
Един от основните въпроси, когато стане дума за отмяна на спането в градините, е как на спящите да се осигури тишина и спокойствие. "Няма тихи игри в детска градина. Дори и едно дете да играе, то се вживява в играта или това, което прави, и започва само да си говори, да пее, да се върти, да потропва, да се смее и т.н. Има деца, които активно спят. Проблемът е, че няма персонал и излишни помещения. Детската градина е институция с правила и дневен режим, които всеки, записал детето си, е приел предварително", е едно от често срещаните мнения.
У нас обаче все пак има детски градини, в които на децата, които не желаят да спят, се предлагат различни занимания, което означава, че начини има, стига да има желание. "Организацията в тези градини е различна и тя може да включва извеждането на децата, които не спят, в отделно помещение, предоставянето на възможности за игра на открито, където и когато това е възможно. Всяка детска градина избира как да организира това време за децата, така че да отговори на различните им потребности. Учителите имат ангажимент да организират деня на детето в предучилищното образование, ето защо дори всяка група в рамките на една детска градина може да има различна практика", посочват от МОН. Оттам казват, че във всяка група работят двама учители и един помощник-възпитател, като двамата учители работят съвместно в групата поне един час дневно.
"Във физкултурния салон и в актовата зала на детските градини никой не спи обеден сън. Помещенията са достатъчно големи да поберат група деца за час и половина, а когато времето го позволява, е напълно възможно и да бъдат изведени на двора на някоя от сенчестите площадки", предлага друга. "Имах щастието да видя друг вид детска градина - 10 деца са будни и рисуват тихо на пода, други 3 дремват пет метра встрани, персоналът играе с две на домино. Абсолютно възможен сценарий, но следва усилията да са напоителни и значителни, както от страна на институциите и човеците, които ги представляват, така и от страна на родителите", свидетелства родител.
В Дания не се спи след 2 г., в Австрия се дава право на избор
В Дания обикновено в яслите (т.е. от 10 месеца до близо 3 г.) децата спят на обяд, а в детските градини - не. "В яслите до 2 г. първо ги приспиват в колички, след което се опитват да ги приспиват легнали в помещението и който може, спи. На нас ни казаха, че се водят по детето и това, което то определя само, е дали да яде и дали да спи. Тук не насилват, а им предлагат. Ако детето не иска, не иска", обяснява майка, която като повечето родители в Дания слага детето си в кревата точно в 20 ч.
В Австрия в детските градини също няма задължително, а само препоръчително спане. Там залагат много на разговорите с родителите, в които да се обсъди дневният ритъм на детето и навиците му. Според препоръките, поместени с сайтове на австрийски детски градини, децата от 24 до 36 месеца имат нуждат общо от 12.5 часа сън, 1 час от който през деня, над 4-годишните - от 12 часа сън, максимум един от които през деня, а тези над 5 и над 6 години съответно по 11.5 ч. и 11 часа сън общо, без дневен такъв. "Има алтернативи. Време за почивка се осигурява, но не е задължително децата да спят. Има група, в която децата спят, и такава, в която не спят. За неспящите се осигуряват тихи игри и други занимания", разказва майка от Австрия.
В Германия също се дава право на избор - дори и 2-годишните може да не спят, ако не искат. "50% от децата на 3 г. и едва 8% от децата на 5 г. там спят в детска градина. На малките между 3 и 4 г. се предлагат техники, въз основа на които те се научават да си почиват, дори без да спят. Така, вече на 5 и 6 г., те знаят как с тези техники да регулират умората си", обяснява майка.
"В Люксембург не се спи в градините. Има малки дюшечета в класните стаи и ако на някое дете много му се спи, може да полегне, но другите деца си продължават със заниманията. Това става след почивката за обяд, която е между 12 и 14 ч. По мои наблюдения децата са много малки да издържат на този режим без сън - тук е малко като в училище, задължително присъствие. Дъщеря ми беше сега втора група и започваше в 8:15 и се прибираше с автобуса в 16:15. Много време без почивка, направо вечер подивява. За мен си трябва почивка, даже и детето да не иска да спи, да се кротне малко, да събере сили", споделя майка. Нейна позната от Франция споделя, че следобедният сън при тях също не задължителен, но е силно препоръчителен. "Който иска спи, другите имат temps calme - тихо време, лежат, или им пускат някаква музика. В последната група и това го няма - учат цял ден", казва тя.
В Норвегия и Швеция също няма задължително спане в градините, като масово родителите преподчитат децата им да не спят през деня, за да могат да спят пълноценно през нощта. Тъй като там нищо не се прави насила, дебатът в скандинавските страни е за това дали решението за спанете на обяд да е съобразено не с възрастта на детето или с желанието на родителите, а с индивидуалните нужди. Специалистите там са на мнение, че малките деца трябва да се оставят да спят през деня, ако имат нужда. Най-доброто за едно дете може да се промени с времето и може да не е най-доброто за друго дете на същата възраст. Затова ключови в това отношение стават уменията на родителите и на пресонала в детската градина разпознават нуждата на децата от сън.