Докато в София лични лекари водят ръкопашни битки за по няколко флакона "Пфайзер", няколко държави в света постигнаха нива на ваксинация, които до неотдавна ни се струваха невероятни. Година след началото на пандемията не просто имаме работещи ваксини, но и над 1.04 млрд. приложени дози в 172 държави - всеки ден по света се поставят по 19.2 млн. ваксини срещу COVID-19. С 52% напълно ваксинирано население Израел е на път да стане първата държава, постигнала колективен имунитет. Дори в Европа, където имаше какви ли не проблеми, средното ниво е 20-23% ваксинирани с поне една доза.
На този фон България се държи като изоставаща страна и едва постигна 10.6% ваксинирани с по една доза, при това не в приоритетните групи - в ЕС толкова е делът на хората със завършен цикъл на ваксинация. Затова и за видими резултати от ваксинацията у нас трудно може да се говори - България е непоклатима на второто място по смъртност в ЕС, при това смъртността ни е в много пъти по-висока от тази в редица европейски страни (у нас 21.4 на 100 000, в Белгия - 4.7, в Нидерландия - 1.5 и т.н.). Дори сред уж най-ваксинираното съсловие - лекарите, допреди дни продължаваше да има по над 40 нови случая на ден. Какво показва опитът от другите страни?
Третата доза наесен е почти сигурна
Първите дози ваксини срещу COVID-19 бяха инжектирани в края на юли в рамките на клиничните изпитвания на най-напредналите разработки - "Пфайзер" и "Модерна", т.е. напълно ваксинирани хора имаме от септември. Производителите продължават да държат под око тези доброволци, за да проследят в реално време как се развива техният имунитет. Добрата новина е, че шест месеца по-късно защитата срещу вируса все още е силна - това обявиха и "Модерна", и "Пфайзер" в специални изявления от последните дни. Лошата новина е, че не знаем със сигурност още колко време тя ще е така.
Вече почти няма съмнение, че тази ваксина ще е като грипната. "Необходими са още данни, за да установим протокол за реваксинация, но вероятният сценарий е трета доза някъде между шестия и 12-ия месец от ваксинацията, след което ще преминем към ежегодна реваксинация", обясни наскоро шефът на "Пфайзер" Алберт Бурла. За трета доза наесен говорят и от "Модерна". "Надяваме се да имаме готовност да защитим хората на прага на есента и зимата. Смятаме, че всички ще имаме нужда от бустер доза", каза пред щатските власти Стефан Бансел, шеф на фирмата.
Реалното приложение на ваксините потвърждава, че те почти напълно предотвратяват симптоматично протичане и усложнения на инфекцията. Все още обаче няма рецензирани научни изследвания до каква степен предотвратяват разпространението на вируса. Оттам и предупрежденията, че докато нямаме мнозинство на ваксинираните, спазването на противоепидемичните мерки трябва да остане задължително. Данните обаче са оптимистични - Израел огласи три изследвания, че ваксината намалява предаването на вируса от човек на човек, но авторите предупреждават, че са необходими допълнителни данни по този въпрос. Според едно от тези проучвания заразените с COVID-19 след ваксинация имат четири пъти по-малък вирусен товар от неваксинираните, което е знак за понижен риск от предаване на заразата.
Израел - 0 починали от коронавирус
Няма по-голямо доказателство в ефекта от ваксинацията от Израел. На 22 април страната отчете нула смъртни случаи и рекордно нисък брой нови заразени от почти година насам - светъл лъч за останалия свят. В средата на януари на ден имаше по 8000 нови случая на COVID-19, сега този брой е около 120.
Известно е, че скоростта на ваксиниране беше само един от факторите за успеха на Израел. Страната е компактна, с една от най-оптималните здравни инфраструктури в света. Доставките на ваксини бяха предварително обезпечени, като освен по-високата цена Израел предложи и отлични възможности за събиране на статистика и наблюдения.
Въпреки че ваксинацията протече ударно, Израел не бързаше да свали ограниченията - едва преди две седмици бяха отворени училищата и маските бяха премахнати... на открито. Така че кадрите на нормализация - пълни ресторанти, концерти, събирания, си имаха цена, която много държави не пожелаха или не успяха да платят.
Чили - много ваксинирани, много заразени
Чили е особен пример за това как потенциалът на масовата ваксинация може да бъде пропилян. Страната феноменално се издигна до четвърто място по ваксинирано население в света, но вместо да празнува като Израел, се принуди отново да влезе в локдаун, да затвори границите и да отложи изборите от април за май с пет седмици. Новите случаи вместо да намаляват, се увеличиха до 9000 на ден, а болниците се препълниха с млади пациенти. Според здравните експерти този ръст на новозаразени се дължи на преждевременно облекчаване на мерките, както и на заплахите от нови варианти като бразилския P.1.
"С разхлабването властите излъчиха погрешно послание. За хората това беше много объркващ момент", обяснява пред "Уолстрийт джърнъл" Клаудия Кортес от Чилийския университет. Допълнително усложнение е различният вид ваксина - в Чили основно се прилага китайската "Коронавак", но тя дава едва 16% защита след първа доза. Така чилийците се впуснаха в тяхното лято с измамното усещане, че пандемията е свършила.
Все пак, въпреки новата вълна голямата ваксинация започва да дава резултат. Случаите сред хората под 60 г. продължават да се увеличават, но започват да намаляват сред по-възрастните пациенти. Според специалисти по обществено здраве в страната вече ясно се вижда промяната в кривата сред приоритетно ваксинираните хора на 70 и повече години и сред по-младите, които тепърва влизат в имунизационния план.
Италия - много ваксинирани, много починали
Наблюдавайки ежедневните данни за починалите от COVID-19 в Италия, човек не би отгатнал, че в страната от декември тече ваксинация. С комбинация от локдаун и бързо ваксиниране на най-рисковите групи, повечето европейски страни успяха да намалят смъртността от коронавирусната инфекция, отбелязва "Вашингтон пост". Смъртността в Италия обаче е същата като преди три месеца и половина. На фона на всичко, което преживяха италианците в последната година, тази нестихваща трагедия буди голямо озадачение.
Няколко фактора правят случая "Италия" специфичен. Тя е втора след Япония в света по дял на възрастното население - 23% от жителите й са на 65 и повече години, т.е. страната има да ваксинира повече възрастни от всяка друга в ЕС. През февруари италианците се оказаха с по-либерални ограничения от останалите страни в Западна Европа, което води до по-интензивна циркулация на вируса (впоследствие утихнала). Извън това обаче мнозина учени смятат, че вина има и италианският ваксинационен план.
"Очевидно сбъркахме някъде през последните три месеца, иначе нямаше да имаме 300-400 жертви всеки ден", казва Серджо Абриняни от научния комитет, който съветва правителството. По дял на ваксинираните възрастни Италия е на едно от последните места в ЕС (България е още по-зле от нея). В първа фаза страната имунизира само здравни работници - независимо дали са на първа линия или не, вместо да напредва по-бавно при тях, но да отдели ваксини за възрастните. До март много хора над 80 г. още нямаха защита, макар че в последните седмици властите успяха значително да наваксат.
За сравнение, съседна Франция - известна с антиваксърските си настроения, изостана много на старта, но твърди, че компенсира това, като ваксинира "правилните групи". В резултат в първата седмица на април във Франция имаше 1900 смъртни случая от COVID-19, в Италия бяха 3000. Властите в Рим не успяват да дадат отговор на въпроса защо имат хиляди ваксинирани млади, които не попадат в нито една група, защо едни провинции ваксинират приоритетно журналисти, а други - адвокати, защо сред първите получили ваксина има знаменитости и висши магистрати. Част от тези въпроси се задават и у нас, но за разлика от Италия, тук за наваксване с възрастните никой не отваря дума.
