През 1832 година италианският масон с прякор Пиколо-Тигър пише: „… пускайте малки дози отрова в избрани сърца, правете го между другото и вие съвсем скоро ще се изумите от получените резултати”. Сто и седемдесет години по-късно Джоузеф П. Овертон, старши вицепрезидент на центъра за обществена политика Mackinac Center, създава модел на една от най-рафинираните технологии за манипулиране на общественото мнение, известна днес като „Прозорецът на Овертон“. Според нея дори най-неприемливите и абсурдни идеи могат да бъдат въведени, наложени и законодателно закрепени в обществата. Манипулацията работи само в пет стъпки.
Първият етап цели да позиционира дадена теза от зоната на немислимото в зоната на радикалното. Да вземем за пример войната в Украйна. На пръв поглед ситуация, в която всекидневно има убити цивилни, цели градове са разрушени, потоци от бежанци напускат домовете си, е немислимо да бъде наречена „учение“ или „специална операция“. Но перфидната кремълска пропаганда цели първоначално да запази темата „в тайна“ от руското общество, а после да я представи в светлина, която прави от Путин спасител. Забранени са фейсбук и много от световните медии, създаден е закон за журналистическо съдържание, според който всеки разпространител на тези, различни от кремълската политика, отива в затвора. Темата за войната, достигнала по един или друг начин до част от руските граждани, е отхвърляна от общественото мнение, затрупвана е с „бял шум“ от новини с продържавен блясък. Всеки, който дръзне да използва думата „война“, е тотално прегазен от руската държавна машина, медията е закрита, журналистът е задържан. За да се противодейства на това, което действително се случва, трябва да се прибегне и до световни авторитети. Подходяща за целта е кореспондентката на втория по популярност френски телевизионен канал CNews, Ан-Лор Бонел, която казва: 13 000 мъртви… И всички са жители на Украйна… Живот в мазета. Всички тези бомбардировки. Снимах ги още през 2015… Бонел разказва как управляващите в Украйна унищожават своите рускоговорящи граждани от 8 години. По този начин „прозорецът на Овертон“ се приплъзва към по-позитивно отношение на световната общественост към темата и приспива зачатъка на интерес към „специалната операция в Украйна“ на хората в Русия. Появило се е и плашило – украинските фашисти, които от години убиват мирни руски граждани в Донбас. Резултатът от етап 1 е, че неприемливата в европейското общество теза за „украинския нацизъм“ вече е въведена успешно в медийното пространство на демократичния свят, а руската общественост е приспана още по-дълбоко с повтаряната стигма за нацистка Украйна. Експонирани са нюанси на „войната“.
Втори етап от Модела за манипулация на Овертон цели преминаване на общественото мнение от радикалното към приемливото. За да стане това, е важно налагането на евфемизъм на думата, която отразява събитията в Украйна. А именно замяната на думата „война“ с термините „специална операция“ или „военна операция“. За нея има и „разумни“ мотиви, заложени още в първия етап от технологията на манипулацията. Изкореняване на нацизма в Украйна и освобождаване на населението в Донбас, подложено осем години на геноцид.
Основна цел на този етап е освобождаването от морална и законова отговорност на Владимир Путин и оправдаването на руската агресия. Ефектът се постига с включването на лидери на мнение в комуникационния процес. Използван е световно известният руски режисьор Никита Михалков, които прави поредица от изявления с подадени опорни точки. „Имам въпрос към тези оплаквачки-пацифисти, борци за мир — защо мълчахте осем години, когато предадохте пред очите ни не просто някого конкретно, а държавни, европейски споразумения?“ – цитатът на режисьора е от pravda.ru .
„Защо, когато на другия ден беше извършен безсрамен преврат, пуч, вие мълчахте?! Защо никой от вас не се възмути?! Защо мълчахте, когато снайперисти убиваха хора на Майдана?! Защо не плакахте, не ридахте, не скачахте, не се възмущавахте, когато това ставаше пред очите ви?! Защо сега всички изведнъж заврещяхте?!“, пита Михалков **.
Етап три. Пропагандната машина трябва да премести прозореца от приемливото към рационалното, трябва да легитимира действията с конкретни примери. В общественото съзнание се изгражда сцена, на която се играе театър, режисиран от президента Зеленски. Мненията са поляризирани – радикални противници на войната и радикални привърженици на денацификацията. Нормалните хора не се чуват. Създават се образи на психопати – фашисти, нацисти, симулиращи война и полагащи мними трупове по улиците на Буча. Тук всички актьорски качества на президента Зеленски се вкарват в негативна светлина, граничеща с абсурда. Той прави бутафорно бойно поле, актьори лежат по улиците, декори на разрушени сгради и т.н. Путин е мъдрец, защитник на великата руската нация, освободител и спасител.
Предстои етап четири. В него сценаристите на рафинираните послания, маскиращи ада на военните действия, ще опитат да преместят общественото мнение още по-напред. От зоната на рационалното в зоната на популярното. Ще се множат троловете и обществените фигури, които ще оценяват войната като разумна, спасителна, необходима, предизвикана и тези внушения все повече ще господстват в социалните мрежи и медийното пространство. Фрази като „украинците сами са си виновни“, „украинските нацисти трепят с минохвъргачки осем години“, „Зеленски играе ревлив дрисльо и е масов убиец“ , „къде бяхте по време на войната в Сирия“, „гадният Запад подклажда световна война“, „Путин е принуден да спасява руснаците“ ще са все по-често в полезрението на обикновения човек. Паралелната реалност ще придобива все по-отчетливи форми.
В последния пети етап, пропагандната машина побеждава. Пуска се в действие законодателна инициатива, преговаря се от позиция на победителя, когото всички подкрепят. За целта кремълските послания ще господстват в общественото пространство и ще са споделяни от популярни личности по света. Лобистки групи ще изпълзят от скривалищата и ще се активизират. Подкрепата за Путин в Русия ще достигне 90%.
В този период, според модела на Овертон, общественото мнение вече е прекършено. Господства теорията за Спасителя, войната е оправдана. Съпротива оказват отделни хора и непопулярни медии.
Разрушени са морални ценности, историята е подменена. Господства нов морал. Човешкият живот е обезценен. Пусканата на малки доза отрова е помрачила съзнанието на масите. Злодеят е оправдан. Злото е добро. Войната е мир.
Това е само един пример за работата на „Прозореца“. Моделът, разбира се, е използван от всички страни в един конфликт и е част от паралелно провежданата хибридната война. Силата на излъчваните „по учебник“ послания е не по-малка от силата на военните действия. И докато войната унищожава хиляди хора физически, пропагандата унищожава като атомна бомба цели общества, манипулирайки съзнанието.
* Войната е мир, цитат от "1984" на Джордж Оруел
**
