С около 25% се очаква да поскъпне хлябът тази есен. Прогнозата е на хлебопроизводители от Добричко, които вече са започнали да вдигат цената, принудени от по-скъпата енергия за производството - цените на тока и природния газ скочиха почти двойно за година. Към тях се добавя и очакваното поскъпване на брашното от новата реколта пшеница, чиято изкупна цена продължава да се вдига, следвайки световните борси. Към нарасналите разходи на хлебопроизводителите се добавят и тези за заплатите на персонала и поскъпналия дизел.
С други думи, причини за инфлация - много
През юли тя се ускори до 3% на годишна база, като месец по-рано бе 2.7% - нещо, рядко срещано за последните 10 години. НСИ все още не е публикувал нивото й през август, но е много вероятно да надхвърли 3%, а БНБ прогнозира 3.5% поскъпване на живота към края на годината.
С най-голям ръст са цените в транспорта - увеличението през юли е с 14.4% спрямо същия месец на м.г. Основен виновник за покачването им е поскъпването на бензините и дизела, където скокът е 25.3% за година в резултат на растящите котировки на петрола на международните пазари.
При храните и безалкохолните напитки юлската инфлация е сравнително ниска на пръв поглед - 1.8%. Този процент обаче не е за пренебрегване за нискодоходните групи от населението, особено като се има предвид, че храните заемат една трета в потребителската кошница на българина. Само през юли например брашното е поскъпнало с 1.2%, а хлябът - с 0.6%. Рекордьор са растителните и животинските масла с цели 47% годишен скок в цената - вероятно дължаща се на олиото.
Все по-осезаемо поскъпват комуналните услуги, които формират средно 17% от месечните разходи на домакинствата. През юли токът е увеличил цената си с 4.4%, централното газоснабдяване - с 6.3%, а топлата вода - с 19.2%.
Така по-скъпите храни, транспорт, ток, вода, газ и здравеопазване вече са изяли 50-левовите бонуси на пенсионерите. Изтъняват и бюджетите на голяма част от домакинствата. Да не говорим за спестяванията, които се топят в банките.
"Трудно е да се подредят по важност факторите, които тласкат нагоре потребителските цени през последните няколко месеца", коментира Адриан Николов от Института за пазарна политика.
Все пак като първа причина анализаторите посочват повишението на цените на петрола и природния газ. Те се отразяват автоматично на цените на останалите суровини, после на производителите и накрая на крайната стойност на почти всички стоки и услуги.
От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до равнища от 70-75 долара за барел. Двойно са нараснали цените и на природния газ. "Трябва да се има предвид, че това увеличение е на фона на драматичния срив през 2020 г. по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на транспорта, търговията и индустрията. В момента котировките на петрола са сходни с тези през 2018 г. и чувствително по-ниски от периода между 2011 и 2014 г.", припомнят от ИПИ.
И ако цената на петрола е извън влиянието на България, то за драстичния скок на електроенергията за бизнеса можем да виним единствено калпавата либерализация на този пазар. "Не е само от некадърност и некомпетентност, а заради зловредна безотговорност", обявиха работодателските огранизации и поискаха оставките на шефовете на държавните енергийни дружества и на енергийния министър. В техните действия и бездействия те провидяха саботаж в полза на трети лица, след като в началото на август токът за бизнеса достигна 400 мегавата на час - 70% повече от цената в Германия, основен пазар за голяма част от българския износ. Отделно енергетиката ни е силно зависима от въглищата, за което ще плаща все по-скъпи въглеродни емисии.
Друг двигател на инфлацията е нарасналата парична маса в света.
"Европейската централна банка, Федералният резерв и Японската централна банка напечатаха страшно много пари в последното десетилетие. Все някога се очакваше това да доведе до инфлация”, коментира пред "Блумбърг тв" икономистът и преподавател в СУ Васил Караиванов.
Ковид кризата допълнително подтикна правителствата да развържат кесиите. Новите финансови инжекции покрай плановете за възстановяване и устойчивост на отделните европейски държави ще напомпат допълнително инфлация. Както впрочем се случва у нас и с увеличените заплати в бюджетната сфера през последните две години, с ръста на минималната заплата и дори и с бонусите на пенсионерите и увеличените им пенсии.
"Влияние оказва и усещането за инфлация и за това вина има и говоренето на политиците", казва Караиванов. "Навсякъде има настроение и усещане за инфлация. И докато има такива усещания сред хората, бизнесите лесно ще вдигат цените на стоките си“, посочва той. Според Караиванов подобен процес е трудно, дори невъзможно, да бъде овладян, особено в България, която няма възможност за парична политика. “След като първият търговец повишава цените, и другите го правят. Получава се ефектът на лавината и този процес се развива, докато първият не започне да понижава цените. Това ще продължи още дълго време, поне в следващите 12 месеца няма да има промяна", смята Караиванов.
Все пак мнението на икономистите е, че
до хиперинфлация няма да се стигне,
нито до времената, когато потребителските цени у нас няколко години наред растяха с двуцифрен темп.
Някои икономисти обясняват поскъпването на потребителските стоки в момента като нещо нормално след миналогодишното свиване на потреблението в началото на пандемията. "Инфлацията прекалено дълго (почти 10 години) бе задържана - било заради остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. или заради различни опити за ценови контрол. В същото време доходите на домакинствата растяха, а с това и тяхната покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на най-кризисните месеци на пандемията, когато домакинствата бяха фокусирали разходите си най-вече върху стоките от първа необходимост. Днес наблюдаваме своеобразна „отложена инфлация“, посочва Адриан Николов от ИПИ.
Според преподавателя в УНСС и икономически съветник в БСК Щерьо Ножаров повечето фактори, които влияят на инфлацията, имат краткосрочен ефект и турбуленцията в икономиката ще продължи 6-8 месеца. След което поскъпването ще се стабилизира до нивата, които прогнозира БНБ - 0.8% за 2022 г. и 1.1% за 2023 г.
"ОПЕК+ преди седмица излезе с решение за увеличаване на добива, който ще компенсира дефицита и цената ще падне до нормалните допреди година 60-65 долара за барел", казва Ножаров. "До края на годината пък електроенергийният ни пазар ще бъде свързан с Румъния и Източна Европа, което би трябвало да балансира цените на тока", допълва той.
Икономистът Георги Ганев, сега депутат от "Демократична България", обаче допуска, че може да бъдем свидетели на средногодишно поскъпване от 4%. Особено след "разюздания популизъм" при гласуването на нови и нови разходи при актуализацията на бюджета за тази година.
Синдикатите настояват в отговор на поскъпването на живота да продължи ръстът на минималната работна заплата и през 2022 г. Бизнесът пък се обяви за силно стимулиране на фирмените инвестиции, ако антипандемичните мерки продължат по-дълго време и се задълбочат. И предупреждават за риск от стагниране на икономиката - висока инфлация на фона на нисък икономически растеж и проблеми и със заетостта.
"Инфлацията много прилича на високата температура при заболяване. Т.е. това е симптом, а не причина. Може да бъде както признак на възстановяване и растеж на икономиката (умерена инфлация), така и на влошаване (стагфлация). Важно е да се изследва, защото мерките за противодействие и в двата случая са различни и ако бъде сгрешена диагнозата, може да има катастрофални последици", казва икономистът Ножаров.
