Има въпроси, свързани с управлението на страната, при чието обсъждане фалшивите новини, партийните пристрастия и лобисткото заобикаляне на законите са абсолютно недопустими. Такъв въпрос е изразходването на бюджетните средства. Конкретен повод е едно постановление, с което правителството с един замах "похарчи" 1 349 856 000 лева, като ги предостави за изграждането на 134 км от автомагистрала "Хемус".
Става дума за ПМС №308 от 13 декември 2018 г., с което разходите на министерството на регионалното развитие бяха увеличени с въпросната сума с пояснението, че тя е за сметка на предвидените в централния бюджет капиталови разходи. Това няма как да се провери и разбере, защото публикувана информация за централния бюджет няма. За тези 134 км от магистрала "Хемус", за които правителството задели близо 1.35 млрд. лева в последните дни на 2018 г., няма проекти, нито договори, нито са проведени процедури, предвидени в законите за подобни случаи. Такава сума реално е невъзможно да се договори и разплати за оставащите десетина дни до края на годината (както изисква бюджетният закон). Министрите обаче ни най-малко не се смущават и единодушно гласуват таванът на разходите на МРРБ да бъде увеличен с милиардната сума. Това засяга само министерството и не се отразява на общите бюджетни разходи, уверяват от МС. Тук правителството се "заиграва" с различията между касови разходи и разходи на начислена основа, като за случая прилага "иновативен подход" - прехвърля 1.35 млрд. лева от единната бюджетна сметка в БНБ по друга сметка. Според постановлението това е сметка на МРРБ, която хем е с негови собствени пари, хем е сметка за чужди средства. Как ще са "чужди", след като идват от централния бюджет?!
Постановление №308 е
очевидно нарушение на Закона за публичните финанси
А също и на Закона за държавния бюджет за 2018 г. То компрометира самия бюджетен процес. Въпросът е защо правителството си позволява такова разместване и наместване на публични средства. За политическа реклама? За замазване неизпълнението на задачите по организацията и проектирането на тази важна за страната магистрала?
Очевидно има и друго. Подсказва го едно прессъобщение от 20 декември 2018 г. - за възлагане на проекта "Хемус" на държавното предприятие "Автомагистрали". Повтаря се схемата, прилагана през 2017 и 2018 г., чрез която значителни по размери бюджетни пари се дават на държавни дружества. Като ДКК - Държавната консолидационна компания, която получи 120 млн. лв. за решаване на екологични проблеми и рекултивация на терени, а след това и 500 млн. лева за ремонт на язовири. Няма данни каква работа е свършена с тези 620 млн. лева. Дори опозицията не пита. А всеки народен представител би трябвало да се поинтересува от министъра на икономиката, който отговаря за държавната компания, получила милионите, как се изразходват тези пари.
По подобен начин 2 млрд. лева бяха отклонени за програмата за "безплатно" саниране на панелни блокове. В схемата бе включена Българската банка за развитие, която плащаше на фирмите, ангажирани с ремонтите. В края на 2017 г. парите бяха възстановени на ББР от държавния бюджет - с постановление на МС. Как Сметната палата оценява тази операция, не е ясно - още няма публикуван одитен доклад за изпълнението на Закона за държавния бюджет за 2017 г. Но дори Сметната палата да има забележки, последствия няма да има. Тези доклади не стигат до пленарната зала и не се обсъждат от народните представители. Допуснатите нарушения в изпълнението на бюджетния закон не стават достояние на обществото. Така
управляващите си остават недосегаеми
И дори ще се хвалят, че са се погрижили за довършването на магистрала "Хемус", като са заделили 1.3 млрд. лева, което е станало възможно благодарение на добрата работа на приходните агенции, както твърди премиерът Борисов. Властимащите вероятно си мислят, че и язовирите са ремонтирани - щом от бюджета са излезли 500 млн. лева.
Крайната цел на всички тези нарушения на бюджетната дисциплина е осигуряване на приходи на приближени до властта фирми. Витаят съмнения, че държавното предприятие "Автомагистрали" вече е получило указания с кои партньори да сключи договори за изграждането на 134 км от "Хемус". Управляващите се оправдават, че с тази схема се пестяло време и се избягвали "ненужни" бюрократични изисквания. А става дума за заобикаляне на обществените поръчки, за бягство от прозрачност, обществен контрол и други подобни "глезотии".
Вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че прякото възлагане на проекта "Хемус" на държавно предприятие, подчинено на МРРБ, не е нарушение на Закона за обществените поръчки, а е опция в ЗОП, съобразена с европейските директиви. Тъжното е, че евродирективите целят увеличаване на прозрачността при харчене на общите пари, а
у нас се използват за обратното
Схемата за "Хемус" използва счетоводна тънкост, разбираема само за експерти по счетоводство и статистика. Става дума за разликата между отчитането на разходи на касова и на начислена основа. Отскубнатите 1.3 млрд. лева са "касов" разход. Те не увеличават бюджетния дефицит, защото са взети от перото "капиталови" разходи - значителни средства, които цяла година почти не бяха използвани. От друга страна, началниците от Брюксел следят разходите не на касова, а на начислена основа. Формално проблем няма - въпросната сума се счита за част от бюджета на МРРБ за 2018 г., т.е. на начислена основа такъв разход няма.
Проблем може да възникне, ако някой в Брюксел забележи, че сумата не е в единната бюджетна сметка на правителството. Но вероятността за това е нищожна. Това можеше да бъде открито само ако се водеше счетоводство и за сумите, които се отчитат по фискалния резерв, и одиторът, ако има такъв, потърси съответствие между банковото извлечение и счетоводния запис. Но засега такова счетоводство няма. Докъм края на април прегледите на ЕК преминават. Тогава вероятно ще се пристъпи към използването на парите и ще започнат договарянията на "Автомагистрали" с
избраните неизвестно как и от кого фирми
изпълнителки на магистрала "Хемус". Един от членовете на фискалния съвет коментира, че има нарушение на Закона за публични финанси, но фискалният съвет не можел да го отбележи, защото се интересували само от фискалните показатели, а те не са нарушени. Това е "нашенско" разбиране на ролята на фискалните съвети, които всяка страна - членка на ЕС, създава, за да се осигурят прозрачност на бюджетните разходи и яснота за гражданите какво се прави с общите пари.
А какво би станало, ако не беше измислено ПМС № 308 от 13 декември и всичко ставаше по законовия ред?
Държавният бюджет щеше да приключи с около 1.5 млрд. лева излишък. С толкова щеше да се увеличи фискалният резерв. При планирането на капиталните разходи в бюджета за 2019 г. можеше да се предвидят средства за "обекта "Хемус" и да се следва нормалната организация с провеждане на обществени поръчки. Попълването на фискалния резерв вероятно щеше да обезсмисли предвидения в бюджет 2019 заем от един милиард лева, което от своя страна би спестило и разходите за лихви.
Сега остава само да видим кой ще се възползва от "чуждите" средства в сметката на МРРБ и как ще се оформят отношенията между министерството, АПИ, "Автомагистрали" и бъдещите подизпълнители. Добре ще бъде да не забравяме за ПМС №308 и да изискваме настоятелно данни и обяснения, за да ограничим поне с малко възможните разхищения.
