Датата е 17 ноември, но този път тя е една от най-тъжните в историята на българския спорт. В този есенен ден през 2015 г. микробус на българската федерация по ски изхвърчава от планинския път и се преобръща десетки пъти в тристаметрова пропаст край австрийския зимен курорт Зьолден. Зад волана е словенският треньор на националния ни отбор в алпийските дисциплини Драго Грубелник, а заедно с него пътуват българският му помощник Димитър Христов и 18-годишният талант Алберт Попов, прибиращи се от тренировка на глетчера Ретенбах.
Въпреки бързата намеса на спасителните екипи, шофьорът почива малко след като е настанен в интензивното отделение на болница край Гармиш-Партенкирхен (Гер). Двамата пътници като по чудо оцеляват след зловещата катастрофа и са хоспитализирани в тежко, но стабилно състояние. Грубелник загива само на 39 години, Христов е на командно дишане в Мурнау (Гер), а Попов лежи в Инсбрук (Ав) с тежки травми в краката, гръбначния стълб, гръдния кош и лицевите кости. Ден по-късно Алберт претърпява две операции на най-сериозните фрактури - в десния глезен и лявата скула, която заради счупването притиска очния нерв.
"В болницата лежах на кревата и не знаех какво ми има. Имаше го притеснението дали изобщо ще мога отново да карам ски. При мен проблемът беше с гърба. Сега се опитвам да живея втори живот и да го живея максимално. Сам успях да го преодолея този тежък момент", спомня си днес Алберт Попов - новата звезда на българските ски. А по всичко изглежда, и на световните.
По ирония на съдбата
"вторият живот" на Алберт започна точно три години след спешните операции в Инсбрук
На 18 ноември 2018 г. софиянецът сензационно се класира на 20-о място в слалома за Световната купа в Леви (Фин). До този ден Попов никога не беше завършвал дори в първия манш на старт от веригата за Кристалния глобус в алпийските дисциплини.
В разстояние на по-малко от три месеца от тогава 21-годишният състезател непрекъснато подобрява представянето си и вече може да се похвали с още едно влизане в Топ 20 - 16-и в Мадона ди Кампильо (Ит) през декември, и две в Топ 10 - 9-и в Кицбюел (Ав) и 6-и в Шладминг (Ав) през януари, все в своята коронна дисциплина - слалома.
Дебютът на българина сред най-добрите десет в белия керван разчувства близките на Драго Грубелник и те публикуваха емоционално съобщение във Фейсбук страницата, която поддържат в негова памет: "Ако не знаете, момчето, което зае деветото място в Кицбюел, е Алберт Попов. Той преживя катастрофата, в която загина Драго. Алберт, знай, че той те подкрепя от небето и сега се радва, че е дал поне частица за твоя успех!"
Последвалото ново рекордно постижение на Попов пък бе първото класиране на български скиор в Топ 6 на старт за Световната купа след Петър Попангелов през 1985 г. - легендата на българските ски е и единствения наш скиор, който има победа в най-престижната верига. Поне засега.
"Мечтая за първото място. То винаги ми е в главата, винаги ме тормози. Докато не застана на първото място, няма да се спра. Давам най-доброто от себе си, винаги карам за медал. Чувствам се супер, усещам, че това е моето място. Не се притеснявам,
сред тези конкуренти се чувствам жив и съм готов за нови успехи
Към мен винаги е имало очаквания. Моите цели са високи, така че ги следвам и... каквото стане", надъхва се Попов.
Началото за Алберт е поставено там, където започват ски емоциите за повечето софийски деца, изкушени в зимните спортове - край хижа "Алеко" на Витоша. Роденият на 8 август 1997 г. малчуган се качва в планината още ненавършил 3-годишна възраст през зимата на 2000 г. По онова време хлапето е същински пожар за родители и треньори - разказват се истории как покрай обичайните детски лудории малкият Аби веднъж скача от покрива на хижата, а няколко пъти се опитва да я подпали, слава богу, неуспешно.
"Искахме да заобича планината и природата. Изключително палав беше. От малък е динамит - потвърждава и основният двигател в кариерата на Алберт - неговата майка Мартина Попова, бивша състезателка алпийка от несъществуващата вече школа на ЦСКА. - От една страна, спомените ми са много приятни заради страхотното му детство. Много съм горда и щастлива. От друга, винаги ще ме тормози мисълта за катастрофата. Бях изключително притеснена как Аби ще приеме случилото се. Той се държа много мъжки и здраво стъпил на земята. Единственото лошо е, че не можем да върнем Драго. Благодаря на господ, че запази Алберт жив и той успя да се възстанови на 100%. Със сигурност живее втори живот. В пъзела една фигурка да липсва, той не може да бъде сглобен и съм благодарна на всички, които участват в този пъзел."
Именно на Витоша се пресичат пътищата на Алберт Попов и дългогодишния му личен треньор Ивайло Борисов от клуб "Мотен". В детските години на момчето двамата са почти непрекъснато заедно, като освен зимните занимания по пистите, наставникът провежда и летни уроци по сърф.
Талантът на софиянеца е забележителен и той е изпратен да учи в спортно училище в Австрия. Успехите му не закъсняват и
българчето започва да побеждава австрийските деца на ски,
което обаче се оказва проблем за местните специалисти. За да го решат без много шум, точно когато Попов трябва да мине в следващото ниво на обучение, директорите на школата обявяват година с нулев прием за чужденци и Алберт е принуден да се прибере в родината си. Това обаче не отклонява младежа кой знае колко от пътя и той продължава да следва посоката си.
"Когато преминаваш от юноши при мъже, не е лесна стъпка и много мои колеги се отказват. Там не можеш да влезеш като победител, там правиш едно класиране, което в началото те смазва. Но трябва да свикнеш и да продължиш", обяснява по-късно философията си скиорът.
Сега за Алберт Попов предстои участие на световното първенство в Оре (Шв). Това ще е неговият трети шампионат на планетата след Вейл/Бийвър Крийк `15 и Санкт Мориц `17 и самият той вярва, че днес е най-близо до сбъдване на една от детските си мечти.
"Като малък майка ми все ме викаше да гледаме ски по телевизията, а аз ѝ казвах - един ден ще видиш, като стана световен шампион! Тогава беше и на шега, но все пак съм вярвал. За да постигнеш една цел, зад нея се крият много неща - тренировки, постоянство... Аз винаги съм искал да бъда победител. Знам, че един ден ще стане. Има и 10% късмет, трябва да е твоят ден. Дано и за световното тези 10% да са на моя страна. В добра форма съм. Стискайте палци!"
