На 30 септември т.г. почина Галип Хактанър, който бе не само най-възрастният бивш турски футболист, но и най-възрастният жив национален състезател. Защитникът, играл през цялата си кариера единствено за "Вефаспор", си отива от този свят на 102 години и 60 дни. Зад гърба си той има и 5 мача за тима на Турция между 1948 и 1950 г.
Хактанър бе и един от 23-имата столетници, които са играли футбол на елитно ниво, а част от тях и за националните си отбори. В списъка, изготвен от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), в момента има вече само един жив - бившият защитник Греъм Бейли. Англичанинът играе от 1936 до 1947 г. за "Хъдърсфийлд" (33 мача) и от 1947 до 1950 г. за "Шефилд Юнайтед" (20 мача).
До най-дълбоки старини доживява шотландецът Сам Лейтър - 106 години и 153 дни. Той играе като ляв бек за "Търд Ланарк" между 1928 и 1931 г., като си отива от този свят на 6 юни 2010 г. Нещо повече - от август 2009 до смъртта си, той е считан за най-възрастният жив шотландец.
Най-старият бивш футболист, който е имал мачове за страната си, пък се води Иво Павелич, починал на 22 февруари 2011 г., когато е бил на 103 години и 12 дни. В кариерата си той има 5 мача за Югославия.
В списъка от столетници има и двама, които са играли на световно първенство. По-известният от тях е аржентинецът Франсиско Варайо, който бе последният жив участник на Мондиал 1930, преди да почине през 2010 г. на 100 години и 207 дни. Славният ветеран на "Бока Хуниорс" (222 мача, 194 гола) има записани 16 двубоя за Аржентина, в които се е разписвал 7 пъти. Световният вицешампион от въпросното първо първенство на планетата по футбол има и един гол на този турнир - при победата с 6:3 над Мексико.
А Фернанд Жакар има 16 мача за Швейцария, от които два по време на Мондиал 1934. Той умира на 15 април 2008 г. на 100 години и 190 дни.
В този интересен списък на столетниците личат и двама бивши футболисти, които не са играли за националните отбори на страните си, но са били селекционери. Германецът Фердинанд Фабра има съвсем маргинална кариера като състезател, но пък пребогата като треньор - "Борусия" (Дортмунд), "Айнтрахт" (Брауншвайг), "Холщайн" (Кил) и др. От 1936 до 1937 г. води представителния тим на Финландия, включително на олимпийските игри в Берлин (1936). Умира на 22 декември 2007 г. на 101 години и 75 дни.
Игнасио Трелес пък е сред легендите на мексиканския футбол. Играл е като халф за "Монтерей", "Америка", "Некакса" (с който печели три шампионски титли), и т.н. Треньорската му кариера продължава 41 години - от 1950 до 1991 г. През това време е работил в "Америка", "Толука", "Пуебла", "Крус Асул" и др. Но най-голямото му признание е, че води състава на Мексико на две световни първенства - през 1962 и 1966 г., като печели и купата на КОНКАКАФ през 1965 г. Записал е общо 106 мача като селекционер на мексиканците (от 1960 до 1969 г. и през 1975).
Той е и живелият най-дълго участник на Мондиали (независимо дали футболист или треньор), като умира на 24 март 2020 г. на 103 години и 236 дни.
