Рекордната серия от поредни гостувания без победа на национален отбор в световни квалификации по футбол най-накрая приключи. Това неприятно постижение се държи от тима на Боливия, който преди дни спечели с 2:1 мача си срещу Чили в чилийската столица Сантяго в мач от пресявките за Мондиал 2026. Така бе сложен край на поредицата от 67 мача навън от квалификациите за световни първенства, в които "зелените" не бяха печелили.
За последно преди мача с Чили те бяха побеждавали като гости Венецуела - със 7:1 на 18 юли 1993 г. в квалификациите за Мондиал `94 в САЩ. Последваха 31 години (!) и 7 пълни кампании за световни първенства, в които боливийците или губеха, или завършваха наравно извън страната си.
Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) припомня, че преди това тъжният рекорд се е държал от Люксембург, който от дебюта си в квалификации за световни шампионати през 1937 г. не бе побеждавал в 53 поредни двубоя навън. Този невървеж приключи чак на 10 септември 2008 г. (или 71 години по-късно) с успех с 2:1 в Швейцария.
Трябва да се отбележи, че по-големият брой неуспешни гостувания за по-кратък период от време за Боливия се дължи на повечето мачове, които играят в Южна Америка в един квалификационен цикъл - общо 18 (без евентуални междуконтинентални плейофи), т.е. по 9 гостувания на кампания.
Впрочем, в момента има един кандидат, който може да задмине постижението на Боливия. Това е отборът на Сан Марино, който все още няма победа навън от първата си световна квалификация - през 1992 г., до момента, или 38 мача. Всъщност Сан Марино изобщо няма победа в пресявките за мондиали и има само две равенства. Поне едното от тях е в гостуване - 1:1 срещу Латвия през 2001 г.
Националният тим на държавата джудже едва на 6 септември т. г. спечели първия си официален мач изобщо - 1:0 срещу Лихтенщайн в Лига D на Лигата на нациите. Така Сан Марино приключи най-дългата серия без победа в историята на футбола - 140 мача за 20 години. Първият (и последен до т.г.) спечелен двубой бе също срещу Лихтенщайн - 1:0 през 2004 г., но в контрола.
