На 12 октомври психологическата бариера от 2 часа в маратонското бягане при мъжете най-сетне бе премината. Направи го олимпийският шампион Елиуд Кипчоге, който пробяга дистанцията за 1:59:40 ч. Само ден по-късно сънародничката му от Кения Бригид Косгей записа най-бързо маратонско бягане при жените - 2:14:04 ч., и така се оказа по-бърза с 1:24 мин. от постижението на англичанката Пола Радклиф от 2:15:25 ч. от Лондонския маратон през 2003 г.
Разбира се, трябва да се отбележи, че специално в маратона става въпрос не за рекорди, а за най-добри постижения. Но все пак не може да не будят възхищение. Изумителното бягане на Кипчоге във Виена е едно от най-великите спортни постижения в историята. Да се постигне резултат, какъвто досега не е постиган, и да се докосне лимитът на човешките възможности... Ето добър повод да се види какво учените считат, че е възможно за човешкия организъм.
Не става въпрос само за бягане. Така Симон Байлс стана първата спортна гимнастичка, която на първенството в Щутгарт (Гер) печели пет световни титли в многобоя. Тя също така първа изпълни успешно по време на състезание двойно салто с троен винт на земна гимнастика. Към нея може да се прибави и британката Сара Томас, която преплува Ламанша четири пъти в рамките на 54 часа (или общо 215 км). А ако се върнем към атлетиката, може да се споменат американката Дилайла Мухамад с два световни рекорда на 400 м с препятствия само за година или етиопката с холандски паспорт Сифан Хасан, която стори същото на 5000 м и една миля (1609 м). Кениецът Джефри Кипсанг Камворор още очаква решение дали постижението му на полумаратон (58:01 мин.) ще бъде признато. Да не забравяме и 11-те рекорда на плувеца Адам Пийти (Вбр) в брустовите дисциплини.
"Страхотно чувство е да пишеш историята в спорта след сър Роджър Банистър през 1954-а (б.р. - тогава англичанинът става първият човек, който пробягва една миля под 4 минути). Аз съм най-щастливият човек в света, след като станах първият, пробягал маратона под 2 часа, и така доказах на хората, че няма граници за човека", заяви Кипчоге.
Дали наистина е прав? Къде е лимитът на възможностите ни? И колко близко сме до достигането му? Учените като цяло са единни, че има теоретични граници. Маратонският бегач и физиолог Майкъл Джойнър публикува изследване през 1991 г., в което посочва три определящи елемента за бегачите на дълги разстояния - VO2max (максималното количество кислород в милилитри, което може да се приеме и усвои за минута на килограм от телесното тегло), бягаща икономичност (скоростта, с която тялото използва енергия) и лактатен праг (усилията, които тялото може да поддържа, преди да освободи млечна киселина - изгарянето). Изчисленията на Джойнър показват най-доброто време, за което
може да се пробяга маратонската дистанция от 42.195 км - 1:57:58 ч.
Доклад пък е на мнение, че издръжливостта дори и на най-добрите спортисти в крайна сметка е ограничена от техния метаболизъм. Но от другата страна стои друго постижение - щафетен маратон, при който палката се предава от бегачите през 200 метра, е изминат за 1:30 ч.
Ралф Брандън, ръководител на научния център за английския крикет, се опитва да разграничи рекордите, които са ограничени от човешката анатомия, и тези, за които се изискват качества като решимост или индивидуални умения.
"Когато Юсейн Болт пробяга 100 метра за 9.58 сек. в Берлин преди 10 години, се опитвахме да анализираме отделните пасажи от бягането и много трудно можехме да си представим откъде дойде неговото подобряване. Това бягане на Болт и маратонът за под два часа са в една категория", казва Брандън, който работи и с британския олимпийски тим в продължение на три олимпиади - до 2014-а.
Той твърди, че няколкодневните ултрамаратонски постижения като плуването на Сара Томас са от друго естество. "Те се нуждаят от нещо малко, от психика и накървавен хъс, който да им помогне да стигнат още малко по-далеч от другите. Такива хора ще продължат да правят уникални неща, защото всъщност
не приемат тялото им да има анатомични граници
По-скоро е въпрос на това колко си готов да изчерпиш силите си сам", допълва Ралф Брандън.
Има и трета категория - тези предизвикателства, при които се разчита на координацията между очите и ръцете. Сред тях са головите рекорди на Кристиано Роналдо и Лионел Меси, титлите от "Големия шлем" на Роджър Федерер и Серена Уилямс. Или пък ударите на крикетьорите Вират Коли, Стив Смит или Дон Брадман, които тренират, удряйки с топка за голф в стена, за да се превърнат в най-добрите боулери, които някога са играли крикет.
"Трябва да си поставите правилни цели. Топката за голф при Брадман е чудесен пример. Това е нещо, което претоварва вашите възприятия и контрол на движенията, така че да можете да се справите с все повече и повече ситуации пред себе си. Но и за това има физиологични граници", продължава Брандън.
В някои спортове извън поставените нови рекорди има граници, които, изглежда, вече са достигнати. Най-бързото хвърляне на бейзболна топка е направено през 2010-а - 169,14 км/ч, и не може да бъде подобрено. Оттогава само няколко питчери са се доближавали до тази скорост, но никой не я е подобрил. "Не съм убеден, че ще има голямо подобряване на световните рекорди занапред. Виждаме малки пикови постижения, които вероятно са свързани с намеса, независимо дали това е оборудване, допинг или технологични средства някой да се справя по-бързо", обяснява Гари Брикли, учен от университета в Брайтън.
Екипировката е водещ фактор
в много спортове. В Националната футболна лига в САЩ ресийвърите носят ръкавици, които им позволяват да правят невероятни хващания с една ръка. Футболните обувки пък са проектирани така, че да осигурят точното завъртане на топката, още откакто "Адидас" пусна своя модел Predator. А колоездачният тим на Великобритания помете конкуренцията си заради удивителните си нови състезателни костюми.
Линията между честното и нечестното в спорта е много размита. Бягането на Кипчоге не може да бъде официално признато. На негово име все още се води постижението от 2:01:39 , защото във Виена той получи доста помощ при бягането си. Кениецът бягаше след кола, която осветяваше трасето пред него със зелен лазер. Цял екип от задавачи на темпо (пейсмейкъри, или зайци) от 41 човека бягаше във V-образна форма, за да защити Кипчоге от насрещния вятър. Освен това той тичаше със специални обувки, а датата и часът на бягането бяха определени от организатора Ineos след внимателно следене на прогнозата за времето.
Още при сър Банистър се хвърля
фина граница между честната и нечестната помощ
Първият му опит за бягане на една миля през 1953 г. е отхвърлен заради неговия пейсмейкър Крис Брашър, който пробяга първите две обиколки бавно, за да зададе бързо темпо във втората половина на състезанието. Постижението на Банистър за малко не бе отхвърлено също. Другият "заек" на Банистър - Крис Чатауей, пише през 2003 г.: "Публичността на това събитие значеше само, че властите не са имали смелост да поставят въпроса дали Брашър и аз сме били добросъвестни. Естествено, че не бяхме. Но ние не сме се поддавали на този факт."
Друг спортен учен - Рос Тъкър, също поставя въпроса за асистентите при такива рекорди. Той признава, че първия път, когато е разбрал за маратонското постижение на Кипчоге под 2 часа, се е зачудил дали бягането не е било по надолнище, а след кениеца е нямало камион с гигантски вентилатор, който да издухва бегача напред.
Всъщност вероятно последната граница е вътре в главите на самите атлети. Спортният психолог Джо Дейвис твърди, че последните изследвания показват, че спортистите могат сами да се притискат и да си позволяват повече заради личното им усещане за изтощение. "Въпросът е как тълкуваме болката или дискомфорта - дали това значи, че аз трябва да сваля темпото, понеже ми идва твърде много, или означава "това ми подсказва, че съм на правия път, но ще е трудно", казва той.
Друго проучване от тази година хвърля поглед върху суперелитните атлети, които имат богата колекция от титли. Откритието е, че те са еднакви по няколко важни показателя. Те често имат травматични лични преживявания и по време на кариерите си са имали значителни отстъпления при представянето си. Те също притежават лични черти като безмилостност, но също перфекционизъм и постоянство.
Така че независимо дали тези граници са достигнати или не, винаги ще се намерят хора, които се готвят да ги прекрачат.
ГОЛЕМИ НЕПОКОРЕНИ РЕКОРДИ
Юсейн Болт (100 м спринт) - 9.58 сек, от 16 август 2009 г.
Дон Брадман, крикетьор - средно 99.94 ръна в тест мачове за периода 1928-1948 г.
Джими Грийвс (футбол) - 357 гола на топ ниво за "Тотнъм", "Челси" и "Уест Хем" в 516 мача от 1957 до 1971 г.
Флорънс Грифит-Джойнър (спринт) - 10.49 сек на 100 м и 21.34 сек на 200 м от олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
