Мнозина знаят, че в НБА има таван на заплатите на баскетболистите. За сезон 2019/20 той е $109.14 млн. на отбор. Не всички обаче са наясно, че този таван е пряко свързан с доходите на НБА, а заедно с това - и със заплатите на всички играчи. И така баскетболистите получават милиони, след като асоциацията заработва милиарди долари.
За да бъдем точни, очакваните приходи за НБА от предстоящия сезон са $8,2 млрд. от "Доход от баскетболна дейност" (BRI, basketball-related income). Теоретично сумата може да намалее с 5-6%, тъй като около $400-500 млн. са конвертирани от китайски юани и може да не влязат в общата част при евентуален пълен разрив на търговските отношения между САЩ и Китай. Но това е само на теория.
Според колективния договор, сключен между лигата и профсъюза на играчите през 2017 г., 50% от BRI се полагат на баскетболистите във вид на заплати. В лигата има общо 510 работни места, като в заявката на всеки от 30-те отбора може да влизат 17 играчи. Точно 10% от баскетболистите, или 51 от тях, ще получат не по-малко от $20 млн. следващия сезон.
"Коефициентът Джини" (б.р. - статистически показател за степента на разслоение на обществото на дадена държава по някой признак) и други показатели за финансово неравенство в НБА, погледнати като отделна икономика, са доста по-добре, съпоставени със световните тенденции. Ако в реалния свят най-богатите 10% владеят 75-85% от всички богатства (в САЩ те владеят 70-75%), в НБА богатите 10% получават едва около 35% от общата сума за заплати. Но дори тези 35% са около $1,5 млрд. С други думи - 1655 минимални договори на новаци в НБА.
Нека видим как са разпределени тези $1,5 млрд. Да погледнем как стоят нещата в Топ 50 в НБА по заплати. За да сме коректни, понеже стана дума, че точно 51 играчи получават не по-малко от $20 млн. годишно, 51-вият в списъка, с точно $20 млн., е гардът на "Индиана" Малкълм Брогдън. Той не е от най-популярните в световен план, но заработва повече от футболни звезди като Серхио Агуеро ("Манчестър С"), Хамес Родригес ("Реал"), Мануел Нойер ("Байерн") или който и да е играч от италианската Серия А, без Кристиано Роналдо.
В Топ 50 липсва Бен Симънс, изгряващата звезда на "Филаделфия", подписал това лято 5-годишен договор на обща стойност $170 млн., който обаче влиза в сила чак след година. Сега той играе за "скромна" заплата от $8 млн. По същите причини в рейтинга на най-добре платените в НБА за момента отсъстват лидерът на "Юта" Донован Мичъл, впечатляващият словенец от "Далас" Лука Дончич или новакът Зайън Уилямсън от "Ню Орлийнс". Всички те засега получават фиксиран доход, в зависимост от номера, под който са избрани в драфта. И трябва да играят 4 сезона, преди да претендират за големите пари.
Прави впечатление, че в Топ 40 не е Янис Адетокумбо ("Милуоки"), действащият MVP, понеже той е подписал контракта си през 2016 г., а в НБА не преразглеждат действащи договори, с няколко много редки изключения. Сякаш не бе толкова отдавна, когато Янис продаваше още сувенири по улиците на Атина и бе толкова благодарен на повярвалия в него "Милуоки", че изобщо не настоя за максимална заплата. Той онемя, след като му казаха, че ще получи $100 млн. Сега "лудият грък" получава по $25,8 млн. на сезон. Преди 3 г. Адетокумбо постъпи прекрасно от човешка гледна точка, след като не се пазари с клуба, но наивно от икономическа. До момента Янис вече е загубил $33 млн., защото се отказа от максималната заплата, а и от решението да отложи излизането си на пазара на свободни агенти от 2020 за 2021 г.
В момента в НБА има 32-ма баскетболисти на максимални договори. На практика обаче всички те получават различни заплати. За да стане ясно защо, трябва да се разбере как се формират тези максимални контракти. Те биват три нива, в зависимост от стажа на играча:
- до 6 сезона в лигата - 25% от тавана
- 7-9 сезона - 30%;
- 10 и повече - 35%
Един баскетболист може да прескочи в горна категория, ако стане MVP, най-добър защитник, или попадне в идеалната петорка за сезона. При това тези 25, 30 и 35% формират само заплатата през първия сезон. Например сега 25% от тавана (по $27,3 млн.) са заплатите на Д`Анджело Ръсел ("Голдън Стейт"), латвиеца Кристапс Порзингис ("Далас"), Девин Букър ("Финикс") и Карл-Антъни Таунс ("Минесота"). Първите двама подписаха договорите си това лято, а Букър и Таунс - през 2018-а, но споразуменията им влязоха сила тази година.
По-нататък обаче всичко се променя. Ръсел ежегодно ще добавя по 5% отгоре, а Таунс - 8%. И още през 2020 г. приходите им вече ще са различни.
Други баскетболисти имат максимални договори от предишни години, когато таванът е бил друг. Антъни Дейвис ("ЛА Лейкърс", $27,1 млн.) например получава 25% от тавана за 2016 г. Той можеше да взима и 30%, но в решаващия сезон 2015/16 получи травма и не попадна в идеалната петорката на сезона. Това лято той премина от "Ню Орлийнс" в "Лейкърс", но доброволно се отказа от бонус, за да може "езерняците" да подпишат с още една нова звезда (б.р. - макар по-късно да не успяха). Така Дейвис и още трима с максимални договори от 2016-а не влизат в Топ 30. Междувременно от 2017 до 2019-а таванът се повиши и новите играчи на максимални договори стават по-добре платени.
През тази година шестима наведнъж подписват нови контракти със стартова заплата 30% от тавана. При всеки от тях обаче споразуменията са различни. Най-странно е то при Кайри Ървинг ("Бруклин"), който има включен допълнителен $1 млн. под формата на 8 бонуса. За да ги получи, трябва да играе в 70 мача, да вкарва 88% от наказателните удари през сезона, да не губи топката по-често от 2,4 пъти на мач и т.н. Засега тези бонуси не се включват към заплатата му, която е 31,7 млн. Друг е случаят на Тобиъс Харис ("Филаделфия"), който ще получи 32,7 млн. долара само през първия сезон, а през останалите - с 10 млн. по-малко. Кемба Уокър ("Бостън") и Джими Бътлър ("Маями") пък сега получават по 32,7 млн., но първият има търговски бонус.
Странно е да се види, че Кауай Леонард ("ЛА Клипърс") не е в Топ 10, а разделя 12-15-о място с Клей Томпсън ("Голдън Стейт"), Кемба Уокър и Тобиъс Харис, с по $32,7 млн. заплата. Но неговият договор е само за 3 години, като през 2021-ва той има опция да стане свободен агент. Така че Леонард сам избра пътя си да не е сред най-високоплатените. Ако бе останал в "Сан Антонио", през новия сезон в НБА заплатата му щеше да е равна на тази на Джеймс Хардън ("Хюстън") или Кевин Дюрант ("Бруклин"), които прибират по $38,2 млн. При Кауаи обаче има друг финансов механизъм - най-добри условия за победа в първенството плюс голям пазар за нови рекламни договори, което взето заедно му дава възможност за много по-големи приходи, отколкото въпросните 5-6 млн. по-малко от клуба.
Ако продължим с парадоксите, трябва да се отбележи, че "Крал" ЛеБрон Джеймс ("ЛА Лейкърс") е бил №1 по заплата само веднъж - през сезон 2016/17. Дотогава са го възпрепятствали завръщането му в "Кливланд" през 2014 г., когато е на фиксиран договор, а и техническа невъзможност да достигне максималната заплата на Кобе Брайънт. От 2017-а нататък пък няма как да задмине Стеф Къри, който е непоколебимо на първо място с $40,2 млн., тъй като правилата на НБА поощряват тези, които рядко сменят клубовете си. Те получават по-висок максимум, при това по-рано и за по-дълъг срок. А Къри през цялата си кариера до момента играе за "Голдън Стейт".
ЛеБрон винаги е бил против концепцията за максималната заплата. Защото не може да получава толкова, колкото НБА получава от него... По различни статистически показатели той трябва в пиковите си години да е взимал $70-80 млн. на година, а за първи път получава над $20 млн. едва преди 5 сезона. Дори и сега Джеймс би трябвало да получава много повече от настоящите 37.4 млн., ако не бяха ограниченията на асоциацията. Така звездата на "Лейкърс" взима около двойно по-малко от равния му по успехи и популярност Кристиано Роналдо. Все пак ЛеБрон може да стане първи - по общи приходи за цялата си кариера. През новия сезон той трябва да събере вече 307 млн., с което да задмине Шакил О`Нийл (286 млн.) и да отстъпва само на Кобе Брайънт (323 млн.) и Кевин Гарнет (334 млн.), които обаче може да остави след себе си през 2021 г. Очаква се до края на кариерата си Джеймс да спечели почти 400 млн. от НБА и още толкова от рекламни договори.
Фенове и специалисти често искат логика при определяне на максималните договори. Които да се дават само на MVP или шампионите, за да не плащат клубовете големи заплати на онези, които не участват в Мача на звездите и т.н. Но всъщност в това няма никаква логика...
Максимален контракт, дори и най-големия възможен (35%), може да се получи за заслуги пред клуба, подобно на Джеймс Хардън. А може и за предишни достижения - Кевин Дюрант, да речем, ще си получи своите 38,2 млн., без да изиграе нито един мач за "Бруклин" заради скъсан ахилес, но в клуба вярват, че той отново може да върне блясъка си на суперзвезда и ще даде на отбора от шампионския си опит. Максимум може да се вземе и за мъглявите перспективи да станеш топ играч, какъвто е случаят с Джон Уол ("Вашингтон"), който със силни мачове през сезон 2016/17 попадна в третата символичната петорка за сезона, което му даде право да продължи договора си при суперусловия. Тогава, в момент на възход в кариерата, "Вашингтон" му даде 4-годишно продължение за $170 млн., което влезе в сила сега. Но от момента на подписа Уол нито веднъж не е играл в повече от 50% от мачовете на сезон и, подобно на Дюрант, ще пропусне целия 2019/20.
Буди интерес и фактът, че Ръсел Уестбрук ("Хюстън") и Крис Пол ("Оклахома") получават от 2018-а по $38,5 млн. След година, по правилата, двамата ще взимат по $41 млн., а след две - по $44 млн. И тези суми няма да се променят, дори ако таванът падне от $109 млн. на 109 млн. цента. Така не само Уестбрук и Пол, но и Дюрант, Хардън и Уол със своите супермаксимални договори ще преминат кота "40 млн.". Но няма да бъдат първите.
Както стана ясно, Къри вече може да се похвали със заплата от $40,2 млн. Интересното е, че гардът на "Голдън Стейт" е 53-ти по заплащане в НБА, когато печели първата си титла и първо звание MVP през 2015 г. При второто звание през 2016 г. той е № 61 по заплата, а при втората титла през 2017 г. - № 82. Едва преди спечелването на третия трофей - през 2018 г., той получи достоен договор. Най-големият в историята дотогава - общо за 201,2 млн. долара. Така в третата година по него Къри ще пробие историческата граница от 40 млн. на сезон.
Но отчитайки инфлацията, това не е рекорд, а трети в историята доход. Първите две постижения са на Майкъл Джордан, естествено. Неговите $30 млн. през сезон 1996/97 в "Чикаго" днес биха се равнявали на $49 млн., а $33 млн. от сезон 1997/98 - на $54 млн. Виж, такива заплати, като на Въздушния, вероятно никога няма да видим в ерата на максималните договори, защото Джордан ги получаваше преди тези правила.
ТОП 10 ЗА СЕЗОН 2019/20
1. Стеф Къри ("Голдън стейт") - $40,2 млн.
2-3. Крис Пол ("Оклахома") - $38,5 млн.
2-3. Ръсел Уестбрук ("Хюстън") - $38,5 млн.
4-6. Кевин Дюрант ("Бруклин") - $38,2 млн.
4-6. Джон Уол ("Вашингтон") - $38,2 млн.
4-6. Джеймс Хардън ("Хюстън") - $38,2 млн.
7. ЛеБрон Джеймс ("ЛА Лейкърс") - $37,4 млн.
8. Кайл Лоури ("Торонто") - $35 млн.
9. Блейк Грифин ("Детройт") - $34,4 млн.
10. Пол Джордж ("ЛА Клипърс") - $33 млн.
ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...
В Топ 20 по заплати в НБА са само американци, което не се е случвало от въвеждането на тавана на заплатите през 1984 г.
