"Лудогорец" върви по утъпкана пътека, която води до шампионска титла във футболното първенство на България. Поне това може да се заключи от сравнението между резултатите на отбора от миналия и настоящия сезон.
Годината завърши с изиграването на 16 кръга в Ефбет лига от сезон 2020/2021. След тях "Лудогорец" води с 39 т. в класирането и има 6 точки аванс пред "Локомотив" (Пд) и "ЦСКА-София". Поглед към таблицата след 16 кръга през сезон 2019/2020 показва идентична картина. "Лудогорец" също е начело с 42 т., на 6 т. пред "Локомотив" и 7 т. пред "Левски". Тази ситуация е към 12 ноември 2019 г. Но съпоставянето ѝ с последните мачове от миналата година (на 15 декември) не променя почти с нищо картината - след 20 кръга пак води "Лудогорец" (вече с 48 т.), пред "Левски" (43), "Локомотив" (41) и т.н.
През сезон 2019/2020 разградчани в крайна сметка спечелиха деветата си поредна титла с актив от 72 т. и 13 т. разлика пред следващия - "ЦСКА-София". Към момента реално "Лудогорец" е извървял (точково и времево) половината път към 10-а поредна титла, което би било абсолютен рекорд в историята на българския футбол. И нищо чудно в края на май 2021 г. да станем свидетели на това постижение.
Но докато представянето на "Лудогорец" във вътрешното първенство изглежда като константа - с леки колебания през сезоните и все пак винаги с успешен завършек, ситуацията в евротурнирите е вече различна. И то не към добро. Участията в Шампионската лига са сякаш безвъзвратно отминали. Достъпът до груповата фаза на най-богатия европейски клубен турнир става все по-затегнат. А аргументите на "Лудогорец" - все по-слаби. През миналата година тимът не можа да прескочи дори първата пресявка от квалификациите в Шампионската лига - препъникамъкът бе унгарският "Ференцварош". През 2020 г. пък всичко приключи на втората квалификационна фаза. Елиминиран бе черногорският "Будучност", но не и датският "Мидтиланд".
Регресът е още по-очебиен
при представянето в "утешителните" групи на Лига Европа. През сезон 2019/2020 "Лудогорец" завърши гр. Н на второ място с две победи и две равенства от 6 мача (10:10 голова разлика) и се класира на 1/16-финал, където игра срещу "Интер". Сега българският шампион остана безнадеждно последен в гр. J - 0 точки, 7:19 голова разлика. И по този начин записа най-слабото си представяне от седемте участия в групови фази на евротурнирите (две в ШЛ и пет в ЛЕ), след като за пръв път не спечели дори точка.
Има вътрешни причини за това падане надолу. Основни играчи достигнаха пределна възраст. Някои бяха освободени (Марселиньо), други получават вече минимално време за изява в края на кариерата си (Светослав Дяков), трети (като Козмин Моци) също са наясно, че вече ще имат по-маргинална роля, а Вандерсон лекува тежка травма. Доста от новопривлечените не успяха да се адаптират и напуснаха (Талеб Тауата, Дан Битон, Якуб Швиерчок, Мей Махлангу, Жуниор Брандао, Адриан Попа и др.). Мнозина от най-новите попълнения не са влезли още в ритъм.
Но подмладяването на състава явно не води до презареждане с мотивация - у досегашните играчи да се докажат наново и у новите да се наложат. Напротив - в европейските мачове, които досега бяха гордостта на "Лудогорец",
отборът изглеждаше странно апатичен
и неспособен да се организира, да докаже качествата си, когато се наложи.
Обяснението също не е трудно за отгатване. Голяма част от играчите с повече стаж в клуба явно са се преситили на успехи. В резултат всички приказки на ръководството (най-вече в лицето на изп. директор Ангел Петричев), че отборът е все така гладен за победи, изглеждат клиширани и хвърлени на вятъра.
Другата, не по-малко съществена причина за отстъплението на "Лудогорец" е липсата на достатъчно конкуренция. Само през първите си два сезона в елита (и първите две титли) - 2011/2012 и 2012/2013, отборът срещаше сериозна съпротива за титлата до последния кръг и завърши на 1 т. пред конкурентите си, първо ЦСКА, сетне "Левски".
След това авансите на върха започнаха да стават все по-големи - 12 т. пред ЦСКА (сезон 2013/2014), 8 т. пред "Берое" (2014/2015), 14 т. пред "Левски" (2015/2016), 16 т. пред "ЦСКА-София" (2016/2017), 7 т. пред "ЦСКА-София" (2017/2018), 13 т. пред "ЦСКА-София" (2019/2020). Изключение направи сезон 2018/2019, когато само 1 точка раздели разградчани от сребърния медалист - "ЦСКА-София".
Тези комфортно спечелени трофеи от "Лудогорец" сочат, че тимът не среща голяма съпротива, т.е. сериозните му мачове са доста малко. През настоящия сезон разградчани са се затруднили по-сериозно в първенството само два пъти - при 2:2 с "ЦСКА-София" и при 1:0 над "Левски". Донякъде и при победите с 3:1 над "Локомотив" (Пд) и 2:0 над "Берое". Изключваме загубата с 1:3 от "Ботев" (Вр) и равенството 1:1 с "Царско село", които си бяха чисто подценяване.
Е, при по-трудни два мача и половина до момента няма как един отбор да бъде постоянно във форма, камо ли да се представя на ниво в Европа. Да вземем ЛАСК и "Антверпен", които тази есен бяха в групата на "Лудогорец" и определено не са грандове в страните си. Те обаче са принудени да играят при пълна мобилизация всяка седмица в първенствата си.
И тук смяната на треньорите няма да помогне особено на собствениците на разградския клуб. За братята Кирил и Георги Домусчиеви освободеният вече наставник Павел Върба каза: "Те имат най-високите амбиции. Ако не ги постигнат, са разочаровани и търсят други решения". Явно уволненията и честите трансфери са част от ходовете, но те не са с дългосрочна перспектива. Далновидно решение е, да речем, налагането на Доминик Янков като заместник на Марселиньо този сезон. Успешен ход (15 мача, 3 гола, 4 асистенции), но халфът сега е като бяла лястовица в тима с младостта си (20 г.). Останалите юноши от школата се включват спорадично. А именно те са заредените с енергия и мотивация.
И накрая - съдийският фактор също е пречка пред конкурентността на "Лудогорец". Предишни години обвиненията към разградския клуб бяха постоянни. Често имаше и основания за оплакване от съдийското "рамо", което се е дължало, да речем, на респект или раболепие. Остава ярък споменът за решението на Георги Кабаков да даде през май 2015 г. дузпа в последната минута за "Лудогорец" срещу "Берое" (при явно нарушение в атака на Върджил Мисиджан срещу вратаря Илко Пиргов), за да стане резултатът 1:1 и да не се провалят празненствата за четвъртата титла. Напоследък подобни реверанси намаляха, но не секнаха. И разни очевидни решения (като несъществуваща засада в ущърб на "Левски" в дербито в Разград на 1 ноември) не само дразнят, но и пречат на "Лудогорец". Който, ако не се променят горните обстоятелства, ще си остане само страшилище за местна употреба.
