"Футбол не могат да играят само ескимосите и северноамериканците." Това изречение се появява в един английски вестник на 28 юни 1950 г. На следващия ден е мачът с абсолютния аутсайдер - тима на САЩ, който трябва да отвори вратата на родината на футбола към плейофите на световното първенство в Бразилия.
Отборът на мечтите играе на своя първи мондиал - дотогава футболната асоциация на Англия е в сериозен спор с ФИФА за заплащането на аматьорите и бойкотира трите предходни турнира. Стенли Матюс, Били Райт, Стен Мортенсън... В Южна Америка отива най-мощният следвоенен отбор в света, съставен от играчи на безалтернативно най-добрия шампионат.
Докато след войната английските звезди безпощадно громят най-добрите отбори (само 4 загуби за 5 г.), тимът на САЩ е в първобитен стадий на развитие, губейки с 0:11 от норвежци, 1:7 от италианци, 0:5 от северноирландци... Сокърът е бил безнадеждно любителски спорт, практикуван най-вече от емигранти.
Американците се оказват на Мондиал `50 само защото ФИФА дава две места на зона КОНКАКАФ, а за тях претендират едва 3 отбора. САЩ падат от Мексико (0:6 и 2:6), но в решаващия мач побеждават Куба с 5:2 и отиват в Бразилия като тотален аутсайдер.
Център на сокъра в САЩ бил Сейнт Луис. На олимпиадата през 1948 г. например US тимът е само от футболисти в местния клуб. Те губят с 0:9 от Италия и отпадат, което кара американците спешно да реформират системата. В националния отбор започнали да влизат и играчи от други градове (Ню Йорк, Филаделфия), а също и имигранти без гражданство. Тогава такива спортисти нямали нужда от паспорт - достатъчно било да са попълнили заявление, че искат да са граждани на САЩ. Затова и след Мондиал `50 английските медии се оплакват, че американците "набират отбора си от остров Елис" - най-големия пункт за прием на мигранти.
Но на световното само трима са без гражданство - останалите са били родени и живели САЩ. Главният проблем бил, че нямало нито един професионалист. Единственият що-годе такъв бил Адам Волянин, изселник от Лвов, който преди войната играл в полския "Погон" и в московския "Спартак", а след това емигрирал. Останалите били учител по физкултура, пощальон, шофьор на катафалка и т. н.
Едничкото преимущество на отбора било отличното обиграване - линиите в състава били от един клуб. "Вдясно бяха играчите от Сейнт Луис, вляво - от Ню Йорк, а в центъра - от Филаделфия", спомня си халфът Уолтър Бар.
Преди началото на световното САЩ играят контрола с англичаните и губят с 0:1, а резултатът е счетен за добър. В гр.2 са още Испания и Чили, като на плейофите се класира само победителят в групата. Турнирът започва с 2:0 на Англия над Чили, а американците повеждат на Испания, но губят с 1:3.
Следва мачът Англия - САЩ на 29 юни. Треньорът на американците Бил Джефри признава: "Чувствахме се като овце на заколение". Вярно, лидерът на британците Стенли Матюс е отпаднал заради контузия, но никой не се съмнява в превъзходството им. На ст. "Индепенденсия" в Белу Оризонте се събират само 10 000 зрители - 1000 английски емигранти и 9000 бразилци, които викат срещу главния противник на "селесао" за световната титла.
"Задачата ни беше поражение с приличен резултат - спомня си Бар. - Сигурен съм, че нито един от нас не излезе на терена с мисълта за победа."
Англичаните имат шанс да унищожат съперника още в първите 20 минути - няколко пъти уцелват гредите, а след това в герой се превръща вратарят на САЩ Франк Борги. През войната той служил като лекар, а след това се занимавал с бейзбол. Станал вратар, защото играел ужасяващо слабо с крака - на световното всички удари от вратата изпълнявали съотборниците му.
Големият герой обаче блесва в 38-ата мин.: американците правят контраатака, Бар пробива, подава в наказателното поле и... гол във вратата на Бърт Уилямс бележи миячът на чинии от Ню Йорк Джо Гeтйенс. Това остава единственото попадение в мача и най-голямо унижение за английския футбол.
Сензационната победа минава телеграфно в американските медии, а в Англия са пестеливи по въпроса. Затова и до днес например не е ясно какво стандартно положение е изпълнил неуспешно в 59-ата мин. Стен Мортенсън - пряк свободен удар или дузпа. Някои вестници дори писали, че Англия бие с 10:1, предполагайки, че телеграфистът е объркал и е записал резултат 0:1. Тези, които излезли с верния резултат, пък го обградили с черни ленти като некролог.
В последните мачове американците паднали от Чили с 2:5, а разочарованите британци - с 0:1 от Испания. Напред продължават именно испанците с три победи.
След световното само трима от US отбора започват професионална кариера - Джо Гетйенс във Франция, Джо Мака в Белгия и Ед Макилвени в "Манчестър Юнайтед". В САЩ, както и преди, сокърът си остава в миманса и скромните герои от Мондиал `50 продължили да се занимават със своите си неща.
Следващият официален мач между САЩ и Англия бе през 2010 г., в груповата фаза на Мондиал 2010. И воденият от Фабио Капело английски тим не успя да вземе реванш - 1:1. Така сензационната загуба със 70-годишна давност все още остава без отговор.
YouTube
ГЕРОЯТ
Прадядото на Джо Гетйенс пристига през XIX век от Бремен в Хаити - кралят на Прусия го прави търговски емисар там. С времето става един от най-богатите жители на карибския остров и се жени за местна жена. Гетйенс израства в осигурено семейство, а родителите му го изпращат в Ню Йорк да учи за счетоводител.
Джо играел нелошо футбол, но не планирал да се занимава с това в САЩ. Помага една случайност - за да не зависи от родителите си, той се хваща мияч на чинии в испански ресторант, чийто собственик бил президент и на клуба от сокър лигата "Брукхатън Галисия". След разговор с него Джо се оказва на тренировка и скоро попада в отбора. Към заплатата от ресторанта се добавят и $25 на мач.
Гетйенс не блестял с физически данни или блестяща техника, просто бил преминал някаква школа - в Хаити станал двукратен шампион на острова при юношите. Умеел обаче много добре да избира позиция. "Винаги се удивлявах как успява да завършва подаванията. Можеше да е абсолютно незабележим цял мач, а след това да се окаже на точното място в точния момент. Срещу Англия не зная дали се беше нагодил към топката, или стана рикошет, но и в Америка веднъж вкара подобен гол", разказва Бар.
Джо така и не става счетоводител - след световното отива в парижкия "Расинг", но се проваля - отчасти заради трудна адаптация, отчасти заради травма. Скоро се връща в Хаити и играе за местен тим. Приключва кариерата си на 29 г. След това се жени за братовчедка си, отваря ателие за химическо чистене и започва да тренира деца. За стандартите на острова е бил богат човек и често давал пари за храна на млади футболисти.
През 1957 г. президент на Хаити, след преврат, става Франсоа Дювалие. Диктаторът подгонва всичките си противници. Джо не се интересувал от политика, но братята му Фреди и Жан били в съпротивата. На 8 юли 1964 г. двама тонтон-макути ("доброволните милиции" на Дювалие) влизат в ателието, заплашват го с пистолет, качват го в кола и го откарват в затвора Форт Диманш. Тялото му така и не е намерено.
