Статистически хората много рядко доживяват над 90-годишна възраст. Още по-малко са онези, които спортуват на тези години. Сред това отбрано малцинство е Марк Сертич от Дълът, Минесота. Той е най-старият действащ хокеист в света, защото и на 98 г. продължава да практикува любимия спорт.
Дядо Марк е на леда практически през целия си живот. Той е роден през 1922 г., когато щатът Минесота все още не е център на американския хокей, но студеният климат помагал за това децата да се запалят по канадската игра. Сертич се качил на кънки, когато бил 11-годишен и се влюбил в хокея.
Младостта му съвпаднала с Втората световна война - постъпил в армията през 1942-ра, учил за радист и след 2 г. го изпратили в Европа. Воювал - дивизията му попаднала под немско контранастъпление в Ардените, после пък превзела мост на Рейн и освободила концлагера в Линц (Австрия). Марк имал късмет - върнал се у дома невредим.
И без да е забравил страстта си. Лично изградил ледено поле, събрал местни младежи и заедно играели хокей. Тези, които живеели далече, лично товарел в своя пикап и ги откарвал до площадката и после обратно по домовете.
"Учеше децата на едно: ако искаш да направиш нещо, приложи всичките си сили и способности, за да го направиш добре", казва синът му Стив.
Иначе до началото на 80-те години Сертич работел в офиса на местна фирма. Някъде по това време се сприятелил с местните пожарникари. Те имали свой аматьорски отбор, който играел по 5 мача седмично. Сертич се включил в този тим и все още е в него.
През всички години е претърпял доста травми на леда - губил е зъби, чупил е раменна става и ребра, които са пробили белия му дроб. Но винаги се е завръщал в играта.
Когато навършил 80 г., съотборниците му подарили карта за пожизнени безплатни тренировки. Едва ли са си представяли, че това ще продължи толкова дълго... "Това е отлична сделка - смее се дядо Марк. - Ще държа здраво стика, докато мога."
И остава в отлична форма - прескача през мантинелата, пързаля се доста бързо и с резки завои, стреля често към вратата. Съотборниците го обичат и винаги гледат да го изведат на добра позиция - както казва самият Сертич, през кариерата си е вкарал няколко хиляди гола.
Той поддържа форма по следния начин: става всяка сутрин в 6 и прави клякания, лицеви опори, разтягания. Три пъти седмично играе хокей, а след мачовете обсъжда с приятели играта. Помага му и бягането - до 85-годишна възраст Сертич е тичал на различни дистанции, участвал е и в маратони с ролкови кънки.
"На едно такова бягане татко падна и си счупи средния пръст - хирурзите даже мислеха за ампутация. А той ми каза: "Стив, нека поне го отрежат така, че да мога да държа стика здраво". Хирургът се засмя, но татко въобще не се шегуваше", разказва Стив.
Синовете и внуците на Марк също са минали през хокея, но професионална кариера е направил само един. Анди Сертич е избран в 5-ия кръг на драфта за НХЛ от "Питсбърг" през 2002 г., но така и не заиграва в отбора - цялата му кариера преминава в ECHL и Европа. А докато е бил на Стария континент, използва възможността да заведе дядо си в родината на предците им - Хърватия, и там, където е бил концлагерът Маутхаузен.
"Виждал съм два пъти татко да плаче - когато умря мама и когато посети това място", казва Стив Сертич.
Марк, разбира се, е вписан в Книгата на рекордите "Гинес" като най-възрастния хокеист. Но си е поставил цел - да играе и когато е на 100.
"Трудно ми е да обясня защо обичам тази игра. Можеш да водиш шайбата, да я шутираш, да я отнемаш от противника, да правиш много различни неща и просто да се пързаляш. Хокеят ме запозна с отлични момчета - те само ми подават, та понякога се смущавам, че не успявам да реализирам всички положения. На моята възраст е удивително да общувам по този начин с младите, струва ми се, че това е много важно за един старец. Провървя ми, хокеят е най-доброто, което ми се случи", заключава Марк Сертич, който е бил и треньор - на местния "Минесота-Дълът" (1982-2000), на техническия университет в Мичиган (2000-2003) и помощник в тима на бенедиктинския колеж "Св. Схоластика".
YouTube
