Подготвената от спортното министерство (ММС) нова Наредба за треньорските кадри бе подложена на остра критика от проф. Бисер Цолов, ръководител на сектор "Мениджмънт на спорта" в НСА. Проектът е качен на сайта на ММС и в портала за обществени консултации strategy.bg, а срокът за обществено обсъждане изтича на 19 януари. Във "Фейсбук" професорът коментира, че има "меко казано смущаващи текстове", визирайки промените спрямо сега действащата наредба (в сила на 27.03.2017 г.).
Ето и мнението на проф. Цолов с незначителни съкращения:
"Ако в чл. 6, 7, 8, 9 и 10 от Проекта на наредбата са посочени изискванията за образователен ценз и професионална квалификация (на основание Закона за професионално образование и обучение и Закона за висше образование), на които трябва да отговарят треньорските длъжности (инструктор, помощник-треньор, треньор, старши треньор и главен треньор), то със следващия чл. 11 всичко това на практика отива „на вятъра“.
В него се въвежда терминът "международна квалификация", придобита въз основа на стандарти и/или правила (неясно какви), установени от международна спортна организация и прилагани в повече от пет държави. Поставят се и изисквания за обучение на този тип треньорски кадри, при това обучение, проведено неясно от кого или по-скоро ясно – вероятно по модела на една т.нар. треньорска школа, с минимален хорариум на треньорските курсове от 120 учебни часа (за инструктор) и 360 учебни часа (за треньор, старши треньор и главен треньор).
Идеята е „гениална“, отваряйки вратички пред спортните федерации да станат образователни структури. Излиза, че обученият с т. нар. "международна квалификация" за 360 учебни часа придобива същите права, "знания и умения", както обучавалият се в бакалавърската и магистърската степен на висше училище, акредитирано в професионално направление "Спорт", с хорариум от над 3400, че дори и над 4000 (ако се включи и магистратурата) учебни часа, в продължение на 4-6 г., и при това придобил професионална квалификация пред държавна изпитна комисия.
Квалификацията "треньор по вид спорт" в условията на ВУЗ и „помощник-треньор“ в условията на спортните училища не само е подплатена със значително по-високи знания и умения, не само е доказала своята целесъобразност в успешните години на българския спорт, но и се финансира от българските данъкоплатци.
Ако наредбата се приеме в този й вид, една от най-важните професии в спорта - треньорската, ще се превърне в чисто занаятчийска. Факт, който вероятно ще бъде пагубен за българския спорт. И тогава отново ще си обясняваме успехите на другите нации на олимпийски игри не с научно-приложните им спортни достижения, а със заключението, достойно за "Гинес", че техните спортисти май били астматици…"
----------
*Заглавието е на редакцията
