Два дни след 36-ия си рожден ден Рафаел Надал спечели "Ролан Гарос" за 14-и път и се превърна в най-възрастния шампион в историята на Откритото първенство на Франция по тенис. Досега рекорда държеше друг испанец - Андрес Химено, който завоюва титлата в Париж два месеца преди да навърши 35 през 1972 г.

Общо трофеят е 22-ри за Краля на клея в Големия шлем и той само увеличи рекорда, отдалечавайки се допълнително от другите двама най-велики тенисисти - 20-кратните "мейджър" шампиони Роджър Федерер и Новак Джокович. В дните след своя пореден триумф във френската столица левичарят от Манакор сподели емоциите си в интервю за официалния сайт на мъжката асоциация (АТР):

- Ти спечели 14 пъти "Ролан Гарос". Никой не може да подобри това. Невъзможно е.

- Може и да изглежда така, но не е невъзможно. Дали е много трудно? Да. Реалист съм в това отношение, трябва да се подредят много обстоятелства, за да се случи. Но щом аз съм го направил, значи и друг човек може. Да, очевидно ще бъде трудно.

- Колко много означава тази купа?

- Този "Ролан Гарос" значи много от тенис гледна точка, защото успях да победя много добри играчи. Ментално също. След всичко, което ми се случи след Индиън Уелс, с това спукано ребро... Знаех, че мога да изиграя мачовете, но щом бях способен да загърбя всичко това и да се концентрирам върху тениса и да играя по този начин, значи съм бил и психически подготвен.

- Какво се случи, откакто спечели първата си титла в Париж през 2005 г.?

- Много неща се случиха. Противно на очакванията, включително на моите собствени, успях да направя дълга кариера. Успях да поддържам желанието си да продължа. Хората около мен постоянно ми помагаха, за да не губя мотивация.

- Колко се е променил тенисът от първата ти победа на "Ролан Гарос" насам?

- Всичко се променя в този живот. Трябва да се адаптираме към нещата. Преди се играеше много повече класически тенис на клей корт. Днес все по-малко играчи правят това, дори и самият аз. Като цяло нещата се развиват. Аз променям много неща, например ракетата си. В началото на годината промених тежестта и кордажа. Сложих повече маса в главата, за да получа повече мощност. Има и нещо друго необичайно - два дни преди началото на "Ролан Гарос" се върнах към старата си ракета. Сега отново ще взема новата, но просто почувствах, че с нея нямам достатъчно контрол върху клея.

- На 1/4-финалите тази година победи Джокович. Можеш ли да си спомниш друг мач с такова качество?

- Може би финалът през 2020 г. беше по-добър, но този мач беше по-емоционален заради резултата. Играх добре, но не бях способен да задържа втория сет. Само ой продължи час и половина. Това беше първият път през последните четири месеца, в който ми наложи да играя на такова ниво. Ако този мач беше след нормално протекъл за мен сезон на червено, вероятно щеше да ми е много по-лесно да задържа преднина от два пробива, дори срещу Новак. Интензивността е навик, който се придобива с натоварване. Добавена стойност е, че успях да бъда по-агресивен в третия, по-отдаден. Беше страхотен мач.

- За първи път ти успя да спечелиш Откритите първенства на Австралия и Франция последователно. Налудничаво ли е да се мисли за Голям шлем?

- Да, налудничаво е, дори да бях в перфектна форма. Никой не го е правил след Род Лейвър. Джокович стигна най-близо миналата година. Много повече от Голям шлем би ме задоволило въобще да участвам във всичките четири турнира.

- Как ти изглежда сега съревнованието за най-много "мейджър" титли?

- Всичко може да се случи. Съвсем ясно е, че Новак е в най-добра позиция да постигне рекорд, защото няма физически проблеми и играе на забележително ниво. Федерер отсъства дълго време, но от него винаги може да се очаква нещо специално. Макар че всички знаем колко е трудно да се завърнеш, особено на 40. Ще видим какво ще стане. Както винаги съм казвал, това не ме вълнуваше, когато бяхме наравно, не ме вълнува и сега, когато водя с две. Просто искам да продължа да се състезавам.

- Как се почувства, когато се събуди на сутринта след финала?

- Физически съм много добре, както бях и през целите две седмици. Играх последователни мачове по над 4 часа, а със Зверев играхме три часа, преди той да се контузи. По отношение на мускулатурата се чувствам чудесно, нямам болки.

- А спа ли добре?

- Не, защото ходилото ме боли. След две седмици и половина противовъзпалителни и обезболяващи на всеки шест часа това усещане отново се събуди. А такива дни са много тежки.

- Колко трае ефектът от инжекцията?

- Зависи. Това не е точна наука, но би трябвало да действа седем до осем часа.

- Самата инжекция боли ли?

- Да. Поносимо е, но да го правиш 20 минути преди да излезеш на корта всеки ден... Не е приятно, честно.

- Как се печели "Ролан Гарос" с изтръпнало ходило?

- Блокират се само сетивните нерви. Ако двигателните нерви бъдат блокирани, просто не можеш да движиш крака си. Това също не е точна наука, защото има дни, в които това изтръпване е по-слабо. Например по време на финала почти не си усещах пръстите на левия крак, но все пак успявах да контролирам глезена си. Достатъчно, за да мога да играя.

- Тази седмица ще се подложиш на импулсна радиочестотна терапия. Какви са очакванията за успех?

- Целта е ясна - да бъде провокиран нервът, за да постигна същата чувствителност, която изпитвам, когато играя с изтръпнал крак. Опитваме се да я превърнем в перманентна. Ако се получи, ще елиминираме това усещане в ходилото. Свикнал съм да действам последователно, стъпка по стъпка. Уверен съм, че нещата ще се развият добре.

- Преди Australian Open открито призна, че си мислил за отказване. След всичко, което ти се случи през последните седмици, колко пъти наистина си помисли, че трябва да спреш, защото не си струва?

- Не би си струвало, ако не усещах хъс. Ако не мога да тренирам, ако не мога да играя. През последните месеци беше невъзможно. Тези, които са с мен всеки ден, разбират, че е трудно да гледаш отвън. Ще потърсим решение с тази терапия. Аз съм реалист, не съм настроен драматично или импулсивно. Знам каква е моята реалност и изхождам от нея, когато взимам решенията. Със сигурност не мога да продължа както през последните месеци. Ако терапията сработи, аз ще съм първият, който иска да продължи напред. Ако не се получи и трябва да мисля за операция, която не ми гарантира 100% възстановяване, тогава ще преценявам. И решението ще бъде изцяло лично.