Изпълнителният комитет на УЕФА въведе нови препоръки за играта с глава, чиято цел е да запази здравето и сигурността на младите футболисти по време на тренировки и мачове. Решението бе взето след дебати дали удрянето на футболната топка с глава може да промени структурата на мозъка и неговите функции.
Дадени са специфични препоръки като размера на топките и тяхната твърдост по време на тренировки и мачове на детски и юношески отбори, въвеждане на нови упражнения за укрепване на мускулатурата на шията, както и указания как да се разпознават евентуални симптоми на сътресение на мозъка. Футболните федерации ще могат да дават регулации за съответните държави, но мерките трябва да покриват минималните насоки, дадени от УЕФА.
Указанията бяха съставени от комисия, която включва членове на Медицинската комисия към УЕФА и други експерти, включително от панела Jira към УЕФА, който се състои от технически експерти и преподаватели.
"През последните години имаше съществена дискусия по въпроса дали честото удряне на топката с глава по време на кариерата на един футболист може да доведе до трайни промени в структурата и функциите на мозъка. Въпреки това до момента не са предоставени категорични научни доказателства за това. Но за УЕФА бе важно да събере данните за въздействието върху този аспект в юношеския футбол. Нашата задача беше да определим какви мерки за безопасност може да се извлекат от съществуващите научни доказателства, заяви председателят на Медицинския комитет към УЕФА Тим Майер.
Използвани са изследвания, поръчани от УЕФА през 2018 г. и извършени от две независими групи – едната с експерти от университета в Саарланд (Гер), а другата – от колектив от Спортната клиника в Хампдън и здравен съвет на Глазгоу и Клайд (Шот).
Заради липсата на категорични научни доказателства на този етап за вредата от играта с глава от УЕФА заявяват, че няма да взимат толкова твърди мерки, колкото биха искали някои. Това няма да бъде сторено, докато не бъдат представени ясни доказателства.
Проучването на университета в Саарланд установява, че младите футболисти по-рядко прибягват до игра с глава, особено на мачове. А пък децата под 12 г. изобщо не удрят топката с глава или най-много по веднъж на мач. Най-малкият процент игра с глава се наблюдава при отбори до 10 г. при момчетата, следвани от тези под 16 г. при момичетата и тези под 12 г. отново при момчетата. При юношите младша възраст (до 16 г.) вече се наблюдава по-честа игра с глава.
Изследването на спортната клиника в Хампдън пък установява, че едва 4 от 55-те асоциации – членове на УЕФА, дават насоки за играта с глава при подрастващите футболисти. А също така, че треньорите невинаги обучават децата за възможните последици от удрянето на топката с глава в толкова ранна възраст.
От университета в Глазгоу пък предполагат, че има връзка между професионалните футболисти и развиването на деменция. В техния анализ се сравняват причините за смъртта на 7676 бивши шотландски футболисти, родени между 1900 и 1976 г., сред общо 230 000 случая на техни сънародници в същата възрастова рамка. Резултатите сочат, че при бившите професионалисти има приблизително 3.5% по-голяма смъртност вследствие на невродегенеративни заболявания.
