Когато на олимпийските игри в Сидни 2000 Александър Карелин загуби финала в тежка категория на класическата борба от американския колежанин Рулон Гарднър, отзвукът бе като след взрив на атомна бомба. До тази фатална схватка легендарният руснак бе непобедим на тепиха и спечели три поредни олимпийски титли. Изглеждаше само формалност да вземе и четвърта и да се запише със златни букви в историята на борбата. Не му беше писано, но въпреки това бе считан за най-великия борец на всички времена.
До 1 август 2021 г.
Тогава един друг гигант написа новата страница. Михаин Лопес Нунес стана единственият 4-кратен олимпийски шампион по борба при мъжете. Отново в тежка категория, отново в класическия стил. Така че - забравете Карелин, един 38-годишен кубинец е истинският властелин в този спорт.
Гигантът от Ерадура участва в Токио на своите 5-и олимпийски игри. В Атина `04 той отпразнува 22-рия си рожден ден (роден е на 20 август 1982 г.) и приключи в подножието на медалите - 5-о място. Но в Пекин `08, Лондон `12, Рио `16 и сега, в Япония, Михаин Лопес нямаше реална конкуренция.
Сякаш идващ от друг свят, 198-сантиметровият и 130-килогамов исполин прегази всички съперници по пътя си. В Токио, вече почти 39, той не даде нито една точка, включително и на полуфинала срещу 10-кратния европейски и 5-кратен световен шампион Риза Каяалп (Тур) и на финала срещу грузинеца Якоби Каджая.
Единственият друг борец в историята, печелил 4 олимпийски титли, е японката Каори Ичо. А с по 4 златни медала в една и съща олимпийска дисциплина са още само трима спортисти - датският яхтсмен Паул Елвстрьом, американците Карл Люис (скок на дължина) и Майкъл Фелпс (200 м съчетано плуване).
Като всяко кубинско дете Михаин мечтаел да стане боксьор. Братята му Мисаел и Микел, които също са с импозантна физика, го запалват по спорта - единият тренира гребане, а другият започва с бокса. Михаин решава да стане як и затова по цял ден търчи след добитъка или разнася касетки с плодове и зеленчуци.
Но съдбата има друг план за него. "Когато беше на 10, един треньор по борба - Серхио Сото, го накара да се пробва. Взе го под крилото си и той започна да тренира", разказва майката Леонор.
И не само започва, а и се влюбва в борбата завинаги. Не я изоставя дори и след като счупва на две места левия си крак на игрите в Пекин през 2008 г., когато печели първата си олимпийска титла.
В Ерадура, разбира се, вярваха още преди Токио 2020 в успеха на своя знаменит съгражданин. "Хората на Ерадура и всички кубинци са наясно, че четвъртият медал ще дойде", отсече бащата на Михаин - Тимотео Бартоло Лопес. Той и цялото семейство гледаха схватките по телевизията в двора на дома, който Михаин е построил на 50 метра от родната си къща. Там идват и много роднини, приятели и съграждани на "Ел Пуро" (Силното мъниче), както винаги го наричат.
В Куба често му казват и "Ел Ниньо" (Хлапето), защото още 17-годишен влезе в националния отбор и постигна големите успехи, включващи 5 световни титли. Михаин се превърна в спортна икона за сънародниците си, за които на практика не съществува други индивидуален спорт освен бокса.
След третата си титла в Рио `16 той празнува с танцуване на салса по тепиха, след което посвети медала на Фидел Кастро. След четвъртата натръшка като чували своите треньори, развя кубинското знаме и отново говори за Ел Команданте и "неговата велика отдаденост на народа".
"Щастлив съм и съм горд да бъда най-добрият в света, да сътворя история - каза Михаин Лопес, който бе поздравен от настоящия кубински президент Мигел Диас-Канел във видео разговор. - Имах дълга кариера, работих усилено, за да постигна тези резултати и да поставя рекорда."
Мнозина очакват Гиганта от Ерадура, който бе знаменосец на кубинската делегация на откриването на игрите в Токио 2020, да участва и в Париж `24. Тогава Михаин Лопес ще бъде почти на 42 г. Самият той намекна, че най-вероятно това няма да стане.
"Не съм и мечтал за тези успехи. Спортистите с високи постижения винаги искат да печелят още и още медали. Но мисля, че аз спечелих много повече от медалите - спечелих възхищението, уважението на хората, направих история и представих достойно цялата държава", каза легендарният борец.
И все пак, настроенията в Куба, големите очаквания, а и непресъхващата амбиция на Михаин Лопес Нунес може да направят така, че да го видим след три години като участник на шести олимпийски игри. Защо не и като петкратен шампион...
