През октомври Австралийската космическа агенция и НАСА подписаха споразумение за изпращане на роувър до Луната като част от програмата Artemis. По-интересното в този проект е, че роувърът ще събира скали, от които чрез определени процеси може да се осигури кислородът, необходим за дишането.

Мнозина може да не знаят, но на Луната има атмосфера. Макар и рядка, тя се състои главно от водород, неон и аргон и това я прави смъртоносна за оцеляването на хората. 

Но това не означава, че на Луната няма кислород, просто той не е в газообразна форма. Кислородът е в реголита – слой от скали и фин прах, който покрива повърхността на Луната. Лунният пейзаж е доминиран от минерали като силициев диоксид, алуминий и железни и магнезиеви оксиди. Лунният реголит се състои от приблизително 45 процента кислород, но е здраво свързан със споменатите минерали. За да разрушим тези силни връзки, трябва да инвестираме много енергия и да използваме процеса на електролиза.

На Земята електролизата често се използва в промишлеността, например при производството на алуминий. Електрическият ток преминава през течния алуминиев оксид, за да отдели алуминия от кислорода в процеса. В този случай кислородът е страничен продукт. На Луната кислородът би бил основният продукт, а извлеченият алуминий (или друг метал) би бил потенциално полезен страничен продукт.

Това е доста прост процес, но има проблем – отнема много енергия.

За извличане на кислород от реголита също е необходимо промишлено оборудване. Имаме технологията за това на Земята, но истинското предизвикателство ще бъде да преместим такова на Луната и да създадем достатъчно енергия, за да задвижим процеса.

Но все пак - колко кислород има на Луната.

Всеки кубичен метър лунен реголит съдържа средно 1,4 тона минерали, включително около 630 килограма кислород. НАСА посочва, че един човек вдишва около 800 грама кислород на ден, така че 630 килограма кислород биха били достатъчни, за да оцелее човек на Луната за около две години.

Ако приемем, че средната дълбочина на лунния реголит е около 10 метра и че можем да извлечем целия кислород от него, това означава, че горните 10 метра от повърхността на Луната могат да осигурят достатъчно кислород за всичките осем милиарда души на Земята, за да оцелеят 100 000 години.