В продължение на малко повече от година - 378 дни, четирима души ще бъдат затворени в изолатор от НАСА, за да бъде проучено как ще реагират на изолация и други стресови фактори.
Двама мъже и две жени вече месец и половина са затворени в 3D принтирано пространство с площ 158 кв.м в космическия център „Джонсън" в Хюстън, Тексас. Те всъщност ще дадат данни на наблюдаващите учени за това как се работи и живее на Марс, как се правят симулации на космически разходки, научни експерименти и поддръжка на хабитата, как се отглеждат култури за храна.
Доброволците са: изследователката Кели Хастън, строителният инженер Рос Брокуел, лекарят Нейтън Джоунс и микробиоложката Анка Селариу. Първото, което ще правят е да тестват системите за храна и отглеждане на храната.
"Екипът е напълно самостоятелен, има всичко неолходимо в самия хабитат. Храненето ще бъде крайъгълен камък на успеха на мисиите за изследване на Космоса, където хранителната система е ограничена - разказва д-р Скот Смит от хранителна биохимична лаборатория на НАСА. - Ключовите фактори за успешна мисия включват поддържане на диетичено хранене и поддържането на телесна маса, наблюдение и управление на доставките на храна и поддържане на положително взаимодействие с екипажа. Тези фактори и други ще се проявят по време на мисията. И това ще ни позволи да успешното бъдещо изследване на космоса".
За изхранването на хората в космоса има много идеи, но при полет има много логистични предизвикателства:
"Предложенията са да се принтира храната или да се оглежда. Имаме хора, които предлагат използването на клетъчни култури за отглеждане на месо, за да се направи пържола. Други предполагат, че можем да използваме щурци, за да правим хамбургери. И всички тези предложения са възможни - продължава д-р Смит. - Но трябва да е лесно, да може да се побере в космическия кораб, иначе на космическата станция можем доста лесно да отглеждаме храна. По пътя към Марс може да е страхотно, ако отглеждаме пържолите от клетки. Но трябва устройство, т.е. може да отнеме място. Ще трябват и суровини, начин за почистване на системата, за да се прави многократно. След това трябва да се сготви, което в момента не правим. Сега само стопляме храната в космоса, не я готвим. И това е само за пържолата. Но колко дни в седмицата можете да ядете само пържоли? Значи трябва да има и някакъв вид зеленчук. Ще отглеждаме растения и ще берем растения. И имаме нужда от камера за растеж, от семена, вода, хранителни вещества. Става много ограничаващо пространството. Важно е и времето, което екипажите ще трябва да отделят за отглеждане, прибиране на реколтата и превръщането ѝ в годна за ядене. И ако едно от тези неща се счупи, ще има ли второ? Ако загубим реколта, губим ли екипажа? Това са всички предизвикателства. Някой ден, когато стигнем там, ще го направим. Някой ден, когато имаме база на Луната, където екипажите ще живеят месеци или години без прекъсване, ще можем да изпратим материала за изграждане на съоръжения за справяне с това".
НАСА вече предупреди, че едно от големите предизвикателства е ограниченият контакт на хората. При експеримента през всички 378 дни всеки от екипажа ще има контакт само с трима души. Комуникацията с външния свят ще се осъществява със забавянето, което би се случило при мисия към Марс - около 11 минути средно.
Симулацията ще позволи да се съберат данни за реакциите на хората, казва Грейс Дъглас, отговорникът за проекта.
"Ще проверим когнитивното и физическото представяне, за да получим по-добра представа за потенциалното въздействие на продължителните мисии до Марс върху здравето и работата на екипажа - казва той. - В крайна сметка тази информация ще помогне на НАСА да вземе информирани решения за проектиране и планиране на успешна човешка мисия до Марс. Принтираните обитаеми места може да са вариант за заселването на други планети".
За сега НАСА не дава повече информация как протича проектът, който предвижда не само четирима души да бъдат изолирани. Има още подобни идеи, предвидени за 2025-а и 2026-а. Голямата цел е да се изпратят хора на Марс до 2037 г.
Но крайната дата неведнъж е била отлагана. Към момента се знае, че от миналата година специално устройство на роувъра „Персевиърънс” вече произвежда кислород от Марс при различни атмосферни условия, включително през деня и нощта и през различни марсиански сезони. А количеството е достатъчно за един човек за 100 минути.
НАСА обяви, че ще разработва, заедно с американските военни, ядрен ракетен двигател, който да полети до Марс до 2027 г. Агенцията отпусна и $10 млн. на компания да развие технология за плазмен двигател, който да отведе космически кораб до Марс само за 39 дни. Очаква се към 2030-та година да има мисия за връщане на взети проби от Марс съвместно с Европейската космическа агенция.
