Както мнозина знаят, аз съм човек на културата, тя съставлява около 90% от мен и изобщо не мога да оцелея без нея. Освен това съм човек именно на руската култура. Едно време, против волята на родителите ми, отидох в руския филологически факултет на МГУ, а не в перспективния романо-германски.
Не мога обаче да разбера мрънкането по повод "отмяната" на руската култура, каквито случаи зачестиха по целия свят. Нещо повече, тези мрънкания ми се струват или комични, или неуместни, или даже неморални. Ще се опитам да обясня (поне на себе си) защо.
1. Да започнем с най-простото. Закономерната отмяна на изпълненията и различните членства на хора, които директно подкрепяха политиката на Путин с авторитета си. И няма значение дали го правят точно в тази минута, както пианистът Березовски, или винаги са го правили, макар и сега да не са особено активни, като диригента Гергиев.
2. Ами гениите? Защо да ги "отменят"? Това зависи от контекста. У нас се тиражира историята за това как в Уелс отказали да свирят Чайковски - но някак срамежливо премълчаваха, че става дума за увертюрата "1812". Е, вярно, не е сега моментът за патриотична музика, написана в прослава на руското оръжие. Дори "Война и мир", с целия пацифизъм на Толстой, изглежда по подобен начин в настоящата ситуация (още повече, че и Прокофиев, и Бондарчук явно тълкуват този велик роман като прослава на руските войски).
Или нещо още по-лошо. Винаги съм бил поклонник на великия съветски (анти)военен филм - "Летят жерави", "Балада за войника", "Иваново детство", "Извисяване". Как да ги гледаме днес? Не е ли фалшиво точно сега да се умиляваме от саможертвата на съветския войник, загинал в борбата с фашистите, докато самопровъзгласилите се негови наследници бомбардират градове и убиват бивши лагерници от Бухенвалд под знамето на борба с въображаеми "нацисти"?
3. Но, както знаем, има и шедьоври, които нямат нищо общо с войната или патриотизма. "Евгений Онегин", "От ума си тегли", "Вишнева градина" и т.н. Трябва ли да се сбогуваме и с тях? А изключителните художници хуманисти - класици и съвременници? Режисьори, архитекти, драматурзи...
Не знам за вас, но като страстен почитател на съветската архитектура на конструктивизма, аз мога да мисля само за Харков - люлката на архитектурния авангард, буквално унищожена за няколко дни.
Изкуството успокоява и разсейва. Помага да избягаме от страшната действителност. Играе ролята на анестезия в ситуации, в които няма как да не изпитваме болка. А някога именно руската култура казваше - "Ние не сме лекарят, ние сме болката." Помните ли?
Иван Карамазов напълно се отказа от най-висшата хармония, ако цената, която трябва да плати за нея, е сълзата на измъчено дете. Вижте площада с празни бебешки колички в Лвов. При тази гледка не губите ли желание да се наслаждавате на "Лебедово езеро" или "Хованщина"? Между отмяната на културата и отмяната на съвестта, все пак бих избрал отмяна на културата.
4. Руската култура дълги години служи като оправдание за всички ни. Да, не познаваме демокрацията, не уважаваме личността, търпим унижения. Както се казва в стария расистки виц - "затова пък какви хубави песни имаме". Може би нашата култура е една от причините, заради които светът толкова дълго търпя Путин. И ние самите търпяхме, понеже той в културата много не се месеше. А и ние не се месехме в неговите дела.
Той затваря невинни - а ние слушаме Курентзис.
Той забранява медии - а ние гледаме Врубел в Третяковската галерия.
Той разпръсва митинги - а ние сме на кино, и не непременно на Бондарчук, може и на Звягинцев.
Нека да спрем всичко това.
Ако има нещо наистина непреходно в руската култура, която винаги е била пълна с имперски глупости, то е нейното милосърдие, внимание към страдащите, унизените и оскърбените. "Малкият човек" е термин от руската литература, не от Кафка. В името на това милосърдие нека спрем да оплакваме отменените премиери, концерти, спектакли. Поне докато има война.
5. Нима нашата култура е цената, която трябва да платим за престъпленията на властта?
Разбира се, че не. Устойчивостта на културата е безгранична. Умират хора, режими, градове, държави, цивилизации. Само културата остава. Няма нито ахейци, нито троянци, хората днес даже не са сигурни, че те са съществували... А "Илиада" си е жива и здрава.
Културата е безсмъртна. Ще преживее и това.
Хората са смъртни. И всеки ден умират в Украйна.
Нека сега да се опитаме да помислим за тях.
----
Антон Долин (р. 1976 г. в Москва) е руски журналист и кинокритик, работил за опозиционни медии като Ехо Москвы и Медуза, допреди две седмици главен редактор на сп. "Исскуство кино". Той бе сред първите културни дейци, обявили се срещу инвазията на руските войски в Украйна. В хода на войната Долин и семейството му напуснаха Русия. Няколко дни по-късно, без да могат да се сбогуват, почина неговият баща - физикът проф. Владимир Воробьов.
Публикуваме мнението му като част от продължаващата дискусия - трябва ли и руската култура да бъде санкционирана заради чудовищната политика на Владимир Путин.
