Президентът Джо Байдън вложи огромен дипломатически капитал за противодействие на руската агресия срещу Украйна. Администрацията му неотклонно излъчваше предупреждения за предстоящата инвазия - което се оказа правилно - и заявяваше, че е заложено нищо по-малко от международния ред.
Но Байдън също така даде да се разбере, че американците не желаят да се бият, въпреки че руснаците очевидно искат. Освен това той изключи възможността да изпрати сили в Украйна, дори за спасяване на американски граждани, ако се стигне дотам. И всъщност даже изтегли военните, които служеха в страната като съветници и наблюдатели.
Защо той начерта тази червена линия в най-последователната външнополитическа криза от неговото президентство?
Няма връзка с националната сигурност
Първо, Украйна не е в съседство с Америка. Не се намира до границите на САЩ, нито пък там има американска военна база. Тя няма стратегически петролни запаси и не е основен търговски партньор.
Подобна липса на национален интерес не спря предишни президенти да пролеят кръв и да вложат държавни средства в други страни. През 1995 г. Бил Клинтън разпореди военна намеса в сблъсъка, възникнал след разпадането на Югославия. А през 2011 г. Барак Обама направи същото в либийската гражданска война - както, до голяма степен, от хуманитарни съображения, така и заради човешките права там. През 1990 г. Джордж Буш-старши оправда своята международна коалиция за прогонване на Ирак от Кувейт със защитата на върховенството на закона срещу господството на джунглата.
Сега висши служители по националната сигурност при Байдън използваха подобен език, описвайки заплахата, която представлява Русия за международните принципи на мира и сигурността. Но те проповядват като отговор икономическа война чрез осакатяващи санкции, а не военни операции.
Байдън не предпочита военния интервенционизъм
Това има нещо общо с инстинктите на американския президент за ненамеса.
Тези инстинкти, разбира се, са изработени с течение на времето. Той, например, подкрепи военните действия на САЩ през 90-те години на ХХ век за справяне с етническите конфликти на Балканите. И пак той гласува за злощастната инвазия на Америка в Ирак през 2003 г.
Но оттогава вече е по-предпазлив, когато става дума за използване на военната сила на САЩ. Байдън се противопостави на намесата на Обама в Либия, както и на струпването на войски в Афганистан. А после решително защити своята заповед за изтегляне на американските сили от Афганистан миналата година, въпреки хаоса и хуманитарната катастрофа, които последваха.
Неговият висш дипломат Антони Блинкен - човекът, който изграждаше външната политика на президента в последните 20 години - определи националната сигурност повече като борба с изменението на климата, с глобалните болести и конкуренция с Китай, отколкото военни интервенции.
Американците също не искат война
Неотдавнашно проучване на AP-NORC установи, че 72% от запитаните твърдят, че САЩ трябва да играят незначителна роля в конфликта между Русия и Украйна или изобщо да не играят никаква роля.
Те са фокусирани върху вътрешните си проблеми, особено нарастващата инфлация - нещо, което Байдън трябва да има предвид, при предстоящите междинни избори.
Във Вашингтон кризата вече възпира законодателите, настояващи за най-строгите санкции. Но дори и ястреби, като сенатора републиканец Тед Круз, не искат Байдън да изпрати американски войски в Украйна и да „започне открита война с Путин“. Друг ястреб в областта на външната политика - републиканският сенатор Марко Рубио, на свой ред заяви, че войната между двете най-големи ядрени сили не би била добра за никого.
Опасността от конфронтация с една суперсила
Основното са запасите на Путин от ядрени бойни глави. Байдън не иска да предизвика "световна война", рискувайки пряк сблъсък между американски и руски войски в Украйна и беше ясен по този въпрос.
„Не е като да имаме работа с терористична организация - каза президентът пред NBC по-рано този месец. - Имаме работа с една от най-големите армии в света. Това е много трудна ситуация и нещата могат бързо да се объркат."
