Публикуваме съвременен превод на известния преди 100 години разказ "Пан Аполек" - в подкрепа на Бойко Борисов и неговите лични пътища към Бога.
В свободно общество всеки има право на своя интерпретация на евангелския разказ - и без да е богослов, и без да е учил вероучение от 1 клас. 
Разказът "Пан Аполек" е разположен в реалиите на Съветско-полската война (1919 - 1921) и разказва за странстващ полски иконописец със странни идеи за религията... 
В тази война авторът е бил кореспондент и политкомисар в Първа конармия на Будьони. 
***
Прелестният и мъдър живот на пан Аполек ме удари в главата като старо вино. В Новоград-Волинск, в набързо прегазения град, сред сгърчените развалини, съдбата ми хвърли пред краката скрито от света евангелие. Окръжен от простодушното сияние на ореолите, тогава си дадох обет да следвам примера на пан Аполек. И сладостта на мечтателната злоба, и горчивото презрение към помиярите и свинете на човечеството, и огъня на мълчаливото и упоително отмъщение - всичко принесох в жертва на новия си обет. 
В дома на избягалия новоградски ксендз високо на стената висеше икона. На нея имаше надпис: "Смъртта на Кръстителя". Без колебание разпознах в Йоан изображението на човек, когото бях виждал някога. 
Помня: между правите и светли стени стоеше паяжината на утринната лятна тишина. В подножието на картината слънцето слагаше пряк лъч. В него се роеше блестящ прах. Право към мен от синята дълбина на нишата падаше дългата фигура на Йоан. Черен плащ тържествено висеше на това неумолимо тяло, отвратително слабо. Капки кръв блестяха в кръглите връзки на плаща. Главата на Йоан беше косо срязана с издрана шия. Тя лежеше на глинено блюдо, здраво стиснато в големите жълти пръсти на воин. Лицето на мъртвеца ми се стори познато. Предвестието на тайната ме докосна. На глиненото блюдо лежеше мъртвата глава, повтаряща чертите на пан Ромуалд, помощника на избягалия ксендз. От озъбената му уста, цветисто блестейки с люспите си, висеше дребно туловище на змия. Нейната главичка, нежно-розова, пълна с оживление, могъщо се открояваше на дълбокия фон на плаща. 
Удивих се на изкуството на живописеца и мрачната му приумица. Още повече се удивих на следващия ден от червенобузата Богородица, висяща над съпружеския креват на пани Елиза, икономката на стария ксендз. На двете платна лежеше печатът на една четка. Месестото лице на Богородица - това бе портрет на пани Елиза. И тук аз се приближих към разгадката на новоградските икони. Разгадката водеше в кухнята при пани Елиза, където през дъхавите вечери се събираха сенките на старата ратайска Полша, начело с юродивия художник. Но беше ли наистина юродив пан Аполек, населил с ангели крайградските села и въздигнал до светия сакатия кръстен евреин Янек?

Той дошъл тук със слепия Готфрид преди 30 години в незнаен летен ден. Приятелите - Аполек и Готфрид - отишли до кръчмата на Шмерел на Ровненското шосе, на две версти от градската черта. В дясната ръка на пан Аполек имало кутия с бои, с лявата водел сляп акордионист. От мелодичната стъпка на немските им обувки, подковани с гвоздеи, звучали спокойствие и надежда. От тънката шия на пан Аполек висял шал в патешко жълто, три шоколадови пера се поклащали на тиролската шапка на слепия.
Пришълците сложили на перваза в кръчмата боите и акордиона. Художникът размотал шала си, безкраен като лента на панаирен фокусник. След това излязъл на двора, съблякъл се до голо и облял със студена вода своето розово, тясно, хилаво тяло. Жената на Шмерел донесла на гостите стафидена водка и чинийка с кълцаница. Като се наситил, Готфрид сложил акордиона на острите си колене. Той въздъхнал, отметнал глава и раздвижил клощавите си пръсти. Звуците на хайделбергските песни огласили стените на еврейската пивница. Аполек припявал на слепеца с треперещ глас. Всичко това изглеждало така, сякаш от костела на света Индегилда са докарали орган - и на органа редом са седнали музи в пъстри ватени шалове и подковани немски обувки.
Гостите пели до залез-слънце, след това прибрали в платнените торби акордиона и боите. И пан Аполек с нисък поклон предал на Брайна, жената на кръчмаря, лист хартия. 
- Милостива пани Брайна - казал той, - приемете от художника-бродяга, кръстен с християнското име Аполинарий, този ваш портрет, в знак на робската наша признателност и като свидетелство за разкошното ваше гостоприемство. Ако Бог Исус продължи моите дни и укрепи моето изкуство, аз ще се върна, за да прерисувам с бои този портрет. На вашите коси ще отиват бисери, а на гърдите ще прибавим изумрудна огърлица...
На неголям лист хартия с червен молив, молив червен и мек като глина, било изобразено смеещото се лице на пани Брайна, увенчано с червеникави къдрици.
- Гръм и мълнии! - изкрещял Шмерел, виждайки портрета на жена си. Той грабнал тояга и се втурнал да гони посетителите. Но по пътя Шмерел си спомнил розовото тяло на Аполек, обляно с вода и слънце на двора му, и тихата песен на акордиона. Кръчмарят се смутил духом и захвърляйки тоягата се върнал у дома. 
На следващото утро Аполек представил на новоградския ксендз диплома, че е завършил Мюнхенската академия и наредил пред него 12 картини на теми от Светото писание. Картините били нарисувани с масло на тънки плочи от кипарис. Патерът видял на масата си горящия пурпур на мантиите, блясъка на смарагдовите полета и цветните покривки върху равнините на Палестина. 
Светиите на пан Аполек, целият този набор от ликуващи и простовати старци със сиви бради и червени лица бил притиснат от потоци коприна и могъщи вечери. 
В същия ден пан Аполек получил поръчка да изпише новия костел. И след чаша бенедиктин патерът казал на художника:
- Санта Мария - казал той, - о, жадуван пан Аполинарий, от какви вълшебни области се низпосла към нас Вашата толкова радостна благодат?...
Аполек се трудил усърдно и само след месец новият храм бил изпълнен с блеене на стада, прашното злато на залезите и бледорозовите вимета на кравите. Биволи с изтъркана кожа се влачели във впрягове, кучета с розови муцуни бягали пред стадата, а в люлките, провесени на правите стволове на палмите, се люлеели тучни младенци. Кафявите францискански дрипи наобиколили люлката. Тълпата от влъхви била изрязана с бляскащи плешивини и бръчки, кървави като рани. В тълпата влъхви се мяркало с лисича усмивка старческото лице на Лъв XIII, а самият новоградски ксендз, въртейки в едната си ръка китайска броеница, с другата благославял новородения Исус. 
Пет месеца пълзял Аполек, заключен в дървеното си седло, до стените, под купола и над балкона. 
- Имате пристрастие към познати лица, пане жадуван Аполек, - казал веднъж ксендзът, разпознавайки се в един от влъхвите, и пан Ромуалд - в отрязаната глава на Йоан. Той се усмихал, старият патер, и поръчал бокал коняк за художника, работещ под купола. 
След това Аполек завършил тайната вечеря и пребиването с камъни на Мария от Магдала. Една неделя той открил стенописите. Именити граждани, поканени от ксендза, разпознали в апостол Павел Янек - сакатия кръстен евреин, а в Мария Магдалена - еврейската девойка Елка, дъщеря на неведоми родители и майка на много улични деца. Именитите граждани заповядали да се покрият кощунствените изображения. Ксендзът обсипал със заплахи богохулника. Но Аполек не покрил стенописите. 
Така започнала нечуваната война между могъщото тяло на католическата църква, от една страна, и безгрижния иконописец - от друга. Войната продължила три десетилетия. Събитията едва не издигнали кроткия развейпрах до основател на нова ерес. И той би станал най-непонятният и смехотворен боец от всички, които е познавала уклончивата и метежна история на римската църква. Боец, който в блажено пиянство броди по Земята с две бели мишки в пазвата и набор тънки четки в джоба. 
- 15 злоти за Богородица, 25 злоти за Светото семейство и 50 злоти за Тайната вечеря с образите на всички роднини на поръчителя. Врагът на поръчителя може да се изобрази в образа на Юда Искариотски за 10 злоти отгоре - обявил Аполек на селяните от околията, след като го изгонили от строящия се храм. 
От липса на поръчки не можел да се оплаче. И когато след година пратеници на житомирския епископ дошли с комисия, извикана от отчаяните послания на новоградския ксендз, комисията открила в най-западналите и зловонни къщурки тези чудовищни семейни портрети, светотатствени, наивни и живописни. Йосифи с разчесани на път сиви глави, гримирани Исуси, многораждали селски Марии с разтворени колене - тези икони висели в червения кът, обкръжени от венци с хартиени цветя. 
- Той ви е направил светии приживе! - възкликнал викарият на Дубно и Новоконстантиновка, отговаряйки на тълпата, защитаваща Аполек. - Той ви е обкръжил с неизречените принадлежности на светиите, вас, трижди изпадналите в грях и непослушание, тайни винопроизводители, безжалостни заемодатели, фалшификатори на везни и продавачи на девичеството на собствените си дъщери!  
- Ваше свещенство - казал тогава на викария дългокракият Витолд, прекупвач на крадено и гробищен страж, - къде и как вижда правдата всемилостивият пан Бог, кой може да каже на тоя невеж народ? И няма ли повече истина в картините на пан Аполек, угодил на нашата гордост, отколкото във вашите думи, пълни с хула и господарски гняв?
Възгласите на тълпата обърнали викария в бягство. Състоянието на умовете в предградията заплашвало сигурността на служителите на църквата. Художникът, нает на мястото на Аполек, не се решил да замаже Елка и куция Янек. Те и сега могат да се видят в пристройката на новоградския костел: Янек - апостол Павел, боязлив и сакат, с черна сплъстена брада, селски отцепник; и Елка, като блудницата от Магдала, хилава и безумна, с танцуващо тяло и хлътнали бузи. 
Борбата с ксендза продължила три десетилетия.
След това казашката стихия помете стария монах от неговото каменно и ароматно гнездо. И Аполек - о, превратности на съдбата! - се въдвори в в кухнята на пани Елиза. И ето ме сега, мимолетен гост, пия по вечерно време виното на неговата беседа. 
Беседи - за какво? За романтичните времена на шляхтата, за яростта на женския фанатизъм, за художника Лука дел Рабио и за седемте дърводелци от Витлеем. 
- Имам да казвам на пан писаря... - тайнствено ми съобщи Аполек преди вечеря. 
- Да - казах аз, - да, Аполек, слушам Ви. 
Но костелният слуга, пан Робацки, суров и посивял, костелив и дългоух, седеше твърде близо. Той разгърна пред нас похабеното си платно на мълчание и неприязън. 
- Имам да казвам на пана - шепнеше Аполек, отвеждайки ме настрани, - че Исус, синът на Мария, е бил женен за Дебора, йерусалимска девица от незнатен род...
- О, какъв човек! - отчаяно закрещя пан Робацки. - Тоя човек няма да си умре в леглото... Тоя човек ще го пребият людете...
- След вечеря - с паднал глас прошумоля Аполек, - след вечеря, ако на пан писаря му е удобно...
Удобно ми беше. Разпален от началото на Аполековата история, аз се разхождах из кухнята и чаках заветния час. А зад прозореца нощта стоеше като черна колона. Зад прозореца се беше вкочанила живата и тъмна градина. Като млечен проблясващ поток се лееше под луната пътят към костела. Земята бе обхваната от сумрачно сияние, огърлица от светещи плодове висеше по храстите. Миризмата на лилии беше чиста и силна като спирт. Тази свежа отрова се впиваше в тлъстото буреносно дихание на котлона и умъртвяваше смолистия дъх на ела, разхвърлян из кухнята. 
Аполек с розова панделка и захабени розови гащи се въртеше в ъгъла си като добро и грациозно животно. Масата му беше омазана в лепило и бои. Старецът работеше с къси учестени движения, съвсем тихо мелодично тракане се носеше от мястото му. Старият Готфрид избиваше мелодията от треперещите си пръсти. Слепецът седеше неподвижно в жълтия маслен блясък на лампата. Склонил плешивото си теме, той слушаше безкрайната музика на своята слепота и бърборенето на Аполек, вечния приятел. 
- ...И това, дето го разправят на пана поповете и евангелистът Марко, и евангелистът Матей, това не е истина. Но истината може да се открие на пан писаря, на когото за 50 марки съм готов да направя портрет като блажения Франциск на фона на зеленина и небе. Той бил съвсем прост светия, пан Франциск. И ако пан писарят има в Русия невеста... Жените обичат блажения Франциск, макар и не всички жени, пане...
Така в ъгъла, ухаещ на ела, започна историята за брака на Исус и Дебора. Тази девойка имала жених, по думите на Аполек. Нейният жених бил млад израилтянин, търговец на слонова кост. Но първата брачна нощ на Дебора завършила с недоумение и сълзи. Жената била обхваната от страх при вида на мъжа, приближаващ ложето ѝ. Хълцане издуло гърлото ѝ. Тя избълвала всичко, изядено от нея на сватбената трапеза. Позор паднал върху Дебора, баща ѝ, майка ѝ, цялата рода. Женихът я оставил, глумейки се, и повикал всички гости. Тогава Исус, виждайки мъката на жената, жадуваща мъжа и бояща се от него, облякъл брачната одежда и, пълен със състрадание, се съединил с Дебора, легнала в повърнатото. След това тя отишла при гостите, шумно тържествуваща, като жена, която се гордее с падението си. Исус само стоял отстрани. Мъртвешка пот избила по тялото му, пчелата на скръбта го ужилила в сърцето. Скрито от всички той напуснал пиршеството и се оттеглил в пустинята, на изток от Юдея, където го чакал Йоан. И родила Дебора първенец...
- Къде е той? - изкрещях аз. 
- Поповете са го скрили - произнесе Аполек важно и приближи лекия си зиморничав пръст до своя пиянски нос. 
- Пане художник! - викна внезапно Робацки, изникнал от тъмнината, и сивите му уши се раздвижиха, - цо вы мувите? Това нещо е немислимо! 
- Тъй, тъй - наежи се Аполек и подхвана Готфрид, - тъй, тъй, пане...
Той повлече слепеца към изхода, но на прага се забави и ме повика с пръст. 
- Блаженият Франциск - прошепна той, примигвайки, - с птица на ръкава, с гълъб или щиглец, както ще му е удобно на пан писаря. 
И той изчезна със слепия и вечен свой приятел. 
- О, глупотия! - произнесе тогава пан Робацки, костелният слуга. - Тоя човек няма да си умре в леглото. 
Пан Робацки широко отвори уста и се прозя като котка. Аз се сбогувах с него и отидох да нощувам у дома, при моите дрипави евреи. 
В града се приюти бездомната луна. И аз вървях заедно с нея, подгрявайки в себе си неизпълними мечти и нестройни песни. 
_____
Превод: Г-н Балев.