Обичам широко скроените хора. Вдъхват хем доверие – широкият човек е успял човек, хем респект – човек, който може да излапа толкова много, очевидно е с голям капацитет.
Вижте, казах, аз вас много ви уважавам, знам, че от вас зависи всичко в тази държава, така че много благодаря за гостоприемството, може ли да бодна ей това кюфтенце, благодаря.
Широко скроеният човек се усмихна приветливо и каза, че това за него и държавата е малко преувеличено, не всичко зависи от него, но доколкото все нещо зависи, може да бодна кюфтенцето.
Мерси, казах на широко скроения човек, знам, че сте широко скроен, затова ще говоря направо. Чух, че сте обявили конкурс за нов главен прокурор…
Не аз, а държавата, рече скромно широко скроеният.
Тя е все тая, съгласих се, важното е, че мястото се овакантява, доколкото разбрах, конкуренцията вече е започнала някакви консултации, само че конкуренцията е слаба ракия, какво толкова зависи от нея, освен да оправя лентите на венците пред паметниците и да се заяжда с тоя от отсрещния балкон.
Те на „Дондуков” нямат балкони, отбеляза широко скроеният човек, това е грешка на проектанта, която мисля да поправя догодина, доколкото зависи от мен, разбира се, все пак не съм нито архитект, нито строител…
Вие сте строител на съвременна България, рекох, благодарение на вас тя мяза на това, което е замязала в момента.
Това май не беше точно онова, което се очакваше да кажа, защото широко скроеният човек се намръщи и попита какво точно имам предвид.
Имам предвид вакантната длъжност за главен прокурор, казах. Сума ти народ се уреди да се бори с корупцията в държавата, мисля, че и моят ред е дошъл. Само че за разлика от другите, аз имам окончателно решение на проблема – толкова окончателно, че на всички ще се хареса.
Това го заинтригува. Вярно, каза, крадат, нихната, ненакрали се, давай решението, ако става за нещо, може и да ти се отвори парашутът, доколкото зависи от мен, разбира се.
Елементарно е, започнах, като онова яйце, дето не щяло да стои изправено, толкова елементарно, че никой освен мен не се е сетил досега. Проблемът се корени във вековната завист на българина към по-оправните от него. И затова от Дядо-Вазово време, та до днес всички мрънкат, че корупцията е превелика. Манталитет – кво да го правиш. С манталитет не можеш да се бориш. Номерът е манталитетът да работи за теб, а не ти срещу него.
Давай онова с яйцето, мани го манталитета, изнерви се широко скроеният човек.
Нямах яйце подръка, затова боднах следващото кюфтенце, отгризах парченце откъм единия край и го поставих да стои изправено в чинията.
Илюстрирам – обясних - идеята си. Вместо един да изяжда цялото, всеки да има дял в кльопачката. Нещо като възраждане на кооперативното движение. Вместо само десетина души да дръпват десетте процента комисион, всички да участват по най-демократичен начин. Поправя се улица – делим десет процента от обществената поръчка сред гражданите. Никой после няма да връзва кусур на локвите. Строим магистрала – делим всенародно по десет процента. Вдигаме хотел – на всички в околността, от пеленачета до пенсионери – по равно от десетте. Всички участват и всички са доволни! Никой на никого не се обажда, не се оплаква, не пуска дронове да снимат отвисоко това, което не бива да се вижда, прокуратурата се освобождава от излишни разправии и започва да се занимава с основната си дейност – битовите кражби на дребен рогат добитък и кокошки от дворовете. Европа признава, че корупцията у нас я няма никаква, сваля мониторинга и обявява, че вече ценим паневропейските демократични ценности. Как ви се струва?
- Дай си ми кюфтето – рече сърдито широко скроеният човек. – И – ей там, зад теб има една врата, използвай я, докато не съм викнал някой да ти помогне, че от другата страна има стълбище!
Грешка – не трябваше да му нагризвам кюфтака. Колкото и широко да е скроен някой, кюфтето винаги е по-близо до сърцето му от паневропейските демократични ценности.
