Представителят на левицата Педро Кастийо положи клетва като петия президент на Перу, обещавайки прекратяване на корупцията и нова конституция в страната. Въпреки че залага на своята идентичност и с гордост говори за миналото си на учител в един от най-бедните райони на Перу, неговите политически опоненти се опитват да го представят като ляв екстремист, свързан с комунизма. Това са твърдения, които президентът отрича. Опонентите му са загрижени, че някои от плановете на бившия учител могат да подкопаят една от най-стабилните държави в Латинска Америка.
Педро Кастийо бе почти неизвестна фигура не само в световен мащаб, но в националната политика на Перу, когато изненадващо победи както в първия, така и във втория тур на президентските избори в края на миналия месец. Той
никога не е заемал какъвто и да е важен пост
в управлението на страната, а партията му няма мнозинство в Конгреса. Неговият опонент, Кейко Фухимори, дъщеря на бившия перуански диктатор Алберто Фухимори, оспори резултата от балотажа на 7 юни, като обвини Кастийо в изборни измами. Отне шест седмици, за да бъде потвърдена победата на Кастийо.
51-годишният перуански президент идва от северния регион Кахамарка, известен със златните си мини и изключително бедни обитатели. Един от лозунгите на предизборната кампания на Кастийо бе, че ''в богата страна не трябва да има бедни хора''. По време на митингите и срещите с перуанци той се придържа към своята идентичност и не започва да се облича като бъдещ президент, а навсякъде се появава с шапка и сандали, типични за земеделците в Перу.
Решаваща роля в предизборната му кампания изигра и фактаът, че е бил учител в началното училище. Това е изключително важно за хората в бедните части на Перу, където няма достатъчно училища или преподаватели. През 2017 г. Кастийо застава начело на голяма национална учителска стачка, след която заплатите на преподавателите са увеличени, макар и не според техните желания, поради което стачката не приключва. Накрая правителството се вижда принудено да издаде върховен указ, според който участващите в стачката учители ще бъдат уволнени, ако не прекратят протестите, и ще бъдат заменени на длъжностите си.
Педро Кастийо казва, че мотивацията му да влезе в политиката е
да сложи край на това учениците да пристигат на училище гладни
и да нямат никакви ползи от икономиката, докато Перу е в икономически подем поради своите минерални залежи. Неговата кампания е насочена предимно към обикновените хора и как образованието и здравеопазването трябва да бъдат право, а не бизнес, което му спечелва много гласоподаватели, тъй като Перу е сред най-засегнатите от COVID-19 страни в света.
И накрая, Кастийо се свързва с рондеросите - селски патрули, създадени в Кахамарка през 70-те години на миналия век, за да залавят злосторниците, които искат да крадат добитък, а през 80-те години в повечето селски райони на Перу рондеросите защитават общностите от марксисткото въстание на бунтовническата групировка ''Сияещ път'', която е убила десетки хиляди перуанци за две десетилетия в опит да завземе властта.
Той е бил дългогодишен член на дясноцентристката политическа партия ''Възможно Перу'', но за да се кандидатира за президент, напуска, защото партията е свързана с обвинения в корупция бивш президент Алехандро Толедо. След това Кастийо се регистрира за президентските избори от името на марксистко-ленинската партия, ''Свободно Перу'', въпреки че няма реални отношения с организацията или нейната радикална история. Той описва този ход като стратегически съюз.
Малко след полагането на клетва като президент на Перу Педро Кастийо назначи крайно левия депутат и член на неговата партия Гуидо Белидо за премиер на страната, с което сложи край на очакванията за умерено правителство. Назначаването на марксиста Белидо предизвика гняв и разочарование в страната. 42-годишният политик е разследван за това, че в интервю, дадено през април, упорито защитава членовете на бунтовническата групировка ''Сияещ път''. Подобни коментари се считат за престъпление в страната. Белидо често изразява хомофобски възгледи в социалните медии, атакувайки местни политици.
Самият Кастийо също подкрепя някои крайни мнения. Той се обявява против ЛГБТ общността,
открито се противопоставя на еднополовите бракове и абортите,
и се обявява против чужденците, идващи да ''крадат'' от перуанците, визирайки венецуелците, които в Перу наброяват около 1 млн. Така много хора не гласуват за Кастийо в първия тур на изборите поради неговите консервативни възгледи.
Когато стига до балотаж, перуанците трябваше да избират между Кастийо и Кейко Фухимори, която е обвинена в пране на пари. Либералната лява партия, която подкрепя абортите и еднополовите бракове, застава зад Кастийо с условието да се адаптира към новото време и да говори по-открито по чувствителни теми.
Въпреки че печели президентските избори, партията на Кастийо няма мнозинство в Конгреса, така че той трябва да разчита на съюз с партии от центъра и либералната левица, плюс радикалната левица на неговата партия.
И все пак според медиите в страната бившият селски учител всява страх у политическите си опоненти в Лима. Кастийо е първият президент в съвременната история на Перу без никаква връзка с професионалния, военния или икономическия елит. Тези групи са свикнали да оказват влияние върху политиката - да звънят на президента, за да го убедят в своите планове. Сега те се страхуват, че са загубили влиянието си в страната, докато Педро Кастийо се радва на 53% одобрение на перуанците в първия си месец на президентския пост.
