Легендата гласи, че през юли 1944 г. 69-годишният немски емигрант - търговец на железария и любител археолог, Валдемар Юлсруд (16.10.1875 - 30.11.1964) яздел коня си край хълма Ел Торо (Бикът), близо до град Акамбаро, в мексиканския щат Гуанахуато, когато съзрял няколко наполовина заровена в калта керамични фигурки.
В периода 500 г. пр.н.е. до 200 г. сл.н.е. районът е бил важен церемониален и търговски център на древната култура Чупикуаро, така че случайните открития на предколумбови останки не са били необичайно нещо. Но това, на което се натъква Юлсруд, не било типичен фрагмент от износена, но цветна керамика, украсена с геометричен модел, типичен за района и за индианците Чупикуаро. Оказва се човешка фигура от светлокафява глина, яздеща нещо, което може да се опише само като леко изкривен динозавър.
Заради нетипичната фигурка и заради факта, че няколко години по-рано самият той е направил малко археологическо откритие на 10-ина километра от този район, интересът на германския любител пламва моментално.
Юлсруд се обърнал към местен фермер да му помогне с копаенето. За всяка доставена фигурка той му обещал по едно песо. Фермерът не се нуждаел от допълнително насърчаване и през следващите 7 години с негова помощ
в района са открити близо 33 000 керамични статуетки
Всички са намирани в плитки ями в основата на хълма, като във всяка имало по 30-40 фигурки. На разкопаването на някои от находките от страна на местния фермер е присъствал самият Юлсруд, който е наблюдавал работата по разкопаването.
След нарастването на сбирката германецът започнал собствено проучване, което сочело, че това не са фигурки от погребални церемонии, защото нито веднъж не е бил открит гроб. Той изключил и вероятността статуетките да са изработени наскоро от жители на Акамбаро, защото в района не била известна подобна традиция за керамични изделия.
А все по-нарастващата колекция съдържала хуманоидни фигурки с египетски, индийски, африкански черти, дори и "брадати кавказци", но и лица, приличащи на извънземни. Имало изображения на праисторически същества, идоли, прибори, сложни архитектурни композиции, динозаври и различни фантастични чудовища, дори и на летящи чинии. И въпреки огромния брой статуетки, нямало нито една, която да повтаря изображението на друга - всички били различни.
Германският любител археолог установил, че са направени от различни видове глина, включително черна глина от Оахака. Оахака обаче е на над 800 км от Акамбаро и това внесло допълнителна тайнственост в откритието на Юлсруд.
В археологическия свят настъпило оживление,
а сбирката започнали да наричат колекцията Акамбаро, на името на града. Сензационната колекция предизвикала известен медиен интерес, но имало съвсем малък такъв от официални институции и археолози, мнозина от които считали предметите за съмнителни.
През 1947 г. Юлсруд, който така и не склонил да продаде нито една от фигурките, решил сам да публикува откритията си в брошура, озаглавена Enigmas del pasado (Енигмите на миналото), и продължил да защитава и рекламира своите съкровища. Четири години по-късно той описал своята история и в "Лос Анджелис Таймс" под заглавие: „Находките в Мексико намекват за изгубения свят: статуи на динозаври сочат към хора, живели в епохата на влечугите“, с което привлича вниманието на ексцентрици и експерти, но и на много скептици на север от мексикано-американската граница.
Въпреки вълната от скептицизъм и намеци за измама, Юлсруд и някои негови последователи се заемат да проучат предполагаемата възраст на откритията. Направени са две изследвания - от компанията Isotopes Inc. в Ню Джърси (чрез радиовъглеродно датиране), и от Университета на Пенсилвания (чрез термолуминисцентно датиране - TL-датиране). И двете сочат, че фигурките са автентични и възрастта им е определена в диапазона от 3000 до 7000 години.
Но, както обикновено се случва с артефакти, които не се вписват в преобладаващата историография, научните среди продължавали упорито да игнорират съществуването на колекцията Чупикуаро.
Оформили се два лагера в спора за фигурките
Космологът и изобретател Артър М. Йънг убедил Музея на университета в Пенсилвания да организира първата изложба на фигурките през 1955 г., която е показана под мотото "Истинско древно или комиксово изкуство?".
Чарлз Хапгуд, пионерът на теорията за смяната на полюсите на Земята, става един от най-известните и отдадени поддръжници на тезата, че фигурките са автентични. Някои от привържениците на колекцията Акамбаро изградили теории за това, че преди 5000 години на територията на днешно Мексико може да е имало останали скитащи динозаври и затова местните са ги изобразявали. Други смятали, че първите хора от древното индианско племе може да са произлезли още от времето на динозаврите (но това все пак е преди 65 млн. години). Трети развивали тезата за намесата на извънземни посетители.
През 1953 г. археологът антрополог Чарлз Ди Песо, уважаван специалист по антична керамика, лично пътувал до Акамбаро и станал първият, който официално обявява откритията на Юлсруд за измама.
Ди Песо е изследвал щателно фигурките и стигнал до заключението, че са фалшификати. Обосновката му е, че по повърхността им няма признаци за древна възраст; не е натрупана мръсотия в пукнатините им; макар някои фигурки да са счупени, парчетата от тях не липсват, а по отчупените повърхности не се забелязва износване. Освен това стратиграфията на разкопките ясно показала, че артефактите са били поставени в наскоро изкопани дупки, пълни със смес от околните археологически слоеве.
В допълнение Ди Песо разпитал доста подробно хората в околността и научил, че местно семейство е изработвало и продавало тези фигурки на Юлсруд за по едно песо бройката. Що се отнася до "моделите", местните грънчари вероятно са били вдъхновени от филми, прожектирани в киното на Акамбаро, от местни комикси и вестници, както и от видяното при популярните еднодневни екскурзии до Националния музей в столицата Мексико Сити.
Валдемар Юлсруд умира през 1964 г., но дебатите около фигурите му продължават. Колекцията, и най-вече динозаврите в нея, са посочени от т.нар. Креационисти на младата Земя като достоверно
доказателство за съвместното съществуване на динозаври и хора
В началото на 1970-а пък американският писател Ърл Стенли Гарднър, който умира през март същата година, публикува своята последна книга за пътешествия "Домакинът с голямата шапка", в която има глава за колекцията. Неговият биограф Дороти Хюз пише, че "историята от Акамбаро може да се окаже коронното постижение на неговите (на Гарднър) археологически проучвания".
През 1976 г. обаче двама американски учени - физиците Гари Каривьо и Марк Хан, правят ново датиране на колекцията Акамбаро. Те взимат на случаен принцип 20 статуетки и използват TL-метода, но с доста по-съвременна апаратура.
Двамата установяват, че фигурките всъщност са изпечени при температури между 450°C и 650°C, което противоречи на твърденията на привържениците на автентичността колекцията, че са печени при температури, твърде ниски, за да бъдат точно датирани. Въз основа на степента на регенерация на сигнала, открита в повторно измерени проби, Каривьо и Хан изчислили, че тестваните керамични статуетки са били изработени около 30 години по-рано, т.е. по времето, в което са били намирани около хълма Ел Торо.
Освен това са направени и подробни аналитични сравнения между автентични фигурки, изработени от племето Чупикуаро, и подобни изображения в сбирката на Юлсруд. Те също показват, че на практика няма нищо общо между колекцията и артефактите от древните индианци в региона.
Но въпреки всички научни доказателства за фалшификацията, извършена най-вероятно от самите местни фермери, които пробутвали на въодушевения германски любител археолог своите фигурки, през 90-те години на ХХ век в Акамбаро е основан музей "Валдемар Юлсруд". В него са събрани всички 33 000 причудливи статуетки от колекцията, като голяма част от тях са изложени на витрините. А основателите на музея продължават да защитават тезата за автентичност на фигурките, които за кратко блеснаха като метеор в света на археологията.
