Думата „каша” отдавна е напуснала своето чисто кулинарно значение и във всекидневната реч по-често се употребява в смисъл на бъркотия, хаос, безредие. В актуалното българско всекидневие трайно са се настанили изрази като политическа каша, юридическа, административна, здравна и каквато още може да се сетите каша. Изобщо от всяка човешка дейност може да произлезе някаква каша. Разликата между двата вида каша (готварската и житейската) е, че едната се забърква, а другата се вари. Освен това при готвената каша има ред и строги правила за разлика от житейската, при която животът сам забърква интереси и обстоятелства по най-невероятен начин.

За възрастта на една национална кухня и по-точно за здравината на нейните връзки с древността може в твърде голяма степен да се съди по това дали в тази кухня често се предлага каша и дали някаква каша е станала национално ястие. Ако се доверим на този критерий, украинската и руската кухни трябва да са от доста старите, както и шотландската, тъй като и трите проявяват трайна привързаност към кашата.

Кашата, приготвена на основата на смлени или счукани зърнени култури (пшеница, елда, ечемик, просо, овес) е едно от най-древните ястия, може би по-старо дори от хляба. Това е и една от най-старите готварски технологии. Днес тя е неизменна част от най-ранното детство на всеки човек, но в един по-широк смисъл кашата е част от детството на човечеството. Иначе казано, животът започва с някаква каша.

Преди години вестник „Сънди телеграф” съобщи за световен рекорд в областта на кашата. Поставен бил на селскостопанския пазар в Единбург, където в огромен котел била сварена овесена каша за 2000 души. По време на варенето я бъркали с двуметрова лъжица. Оттогава не се е чуло за нов рекорд.  

В руската кулинарна традиция готвенето на каша е отделен готварски жанр, за което ясно свидетелства и думата кашевар. Той не е готвач, а тесен специалист в областта на кашата. По принцип всеки готвач с универсални кулинарни умения може да приготви грамотно една каша, но само кашеварът я прави професионално. Според руския кулинарен историк и експерт Вилям Похльобкин в кашеваренето има строги правила, подобни на математическите – точни, ясни, кратки и лесни за запомняне. Първото правило е свързано с прецизност в съотношението между водата и останалите съставки. То трябва да е 2:1 в полза на водата. Важно е да се спазва до грам. Съдът, в който се вари кашата, трябва да е с дебело дъно, за да не загаря. В първите 3-4 минути, до завирането на водата, огънят трябва да е силен, след това умерен, а накрая съвсем слаб. По време на готвенето капакът не се отваря, тъй като парата е особено важна за качеството на ястието. Освен това по време на готвенето кашата не се долива и не се сгъстява с допълнителни продукти.

Това са основните правила. Оттук нататък започват тънкостите, в които истински компетентен е само дългогодишният кашевар специалист. Той не е нито ерудит, нито зареден с въображение импровизатор. При него отсъствието на тези иначе важни за добрия готвач качества се компенсира от опита и дългите наблюдения върху поведението на кашата. Благодарение на това той може да прецени как качеството на отделните продукти – брашното, елдата или овеса според типа, сорта и съдържанието на скорбяла, както и вида на водата (дали е мека или твърда) ще се отрази на крайния продукт.

За кашата водата трябва да бъде мека. Ако е твърда, минералните соли могат да променят вкуса на продуктите. Има и други дребни, но важни тънкости, които всеки кашевар пази в строг секрет. Ето как нещо уж съвсем просто като готвенето на каша може да се окаже сложно и деликатно като управлението при кризи. Общото между кашата и кризата е усещането, че и двете неща на практика се управляват сами. Кашата сама се готви, а кризата сама намира своето решение. Но това усещане, както трябва да е станало ясно, е измамливо. Житейската криза прилича на каша с неочакван край за разлика от истинската каша, при която очакваният и благоприятен завършек на ястието е заложен още при захлупването на тенджерата.

Пиле каша
Продукти: 1 пиле, 200 г брашно, 30 г масло, 2 яйца, 30 мл лимонов сок, сол, черен пипер.
Пилето се сварява в подсолена вода. Брашното се запържва в маслото, след което се разрежда с част от бульона. Добавя се обезкостеното и нарязано на ситно месо и се вари още десетина минути на слаб огън. Добавят се разбитите яйца с постоянно бъркане и накрая се прибавя лимоновият сок. Подправя се с черен пипер.

Гъбена каша с моцарела
Продукти: 400 г пресни печурки, 60 г моцарела, 100 мл течна сметана, 2 с.л. зехтин, 1 с.л. брашно, черен пипер, сол.
Гъбите се нарязват, сваряват се в подсолена вода за десетина минути, след което се запържват в зехтина и се изваждат. В същия съд се запържва брашното до златисто, добавя се малко от бульона на гъбите, долива се сметаната и с постоянно бъркане на слаб огън кашата се вари до желаната гъстота. Връщат се гъбите заедно с нарязаната на малки кубчета моцарела, подправя се със сол и черен пипер и след няколко минути ястието се сваля от печката.

Богатирска каша
Продукти: 1 ч.ч. ориз, 1 ч.ч. елда, 1 ч.ч. белено просо, 3 глави кромид лук, 3 моркова, 100 г цвекло.
Оризът, елдата и просото се измиват. Лукът се нарязва на ситно, а морковите и цвеклото се настъргват. В съд с дебело дъно се редят на пластове ориз, лук, елда, моркови, просо и цвекло. Залива се с вода в съотношение две към едно и се вари на бавен огън около 40 минути. Поднася се със сметана.

Овчарска каша
Продукти: 100 г прясно масло, 300 г прясно безсолно сирене, 100 г царевично брашно, сол.
Към разтопеното масло се прибавя натрошеното сирене и с дървена лъжица се бърка, докато се получи гъста течна смес. След това се добавя царевичното брашно и отново се бърка, докато започне да се отлепя от лъжицата. Получава се еластична каша, която в миналото се е смятала за луксозно овчарско ястие.

Каша от карфиол
Продукти: 1 глава карфиол (около 1 кг), 60 г масло, 4 с.л. брашно, 2 с.л. зехтин, сок от половин лимон, копър, сол.
Почистеният карфиол се пуска в подсолена вряща вода и след десет минути се изважда. След това отново се залива с гореща подсолена вода, добавя се зехтинът и се вари на бавен огън до омекване. Част от цветчетата се отделят, а останалата част се пасира или се претрива през сито. Към пюрето се прибавят малко от бульона, лимоновият сок и сол. Брашното се омесва на топка с маслото и се пуска във врящото ястие. След десетина минути се прибавят отделените цветчета. Вари се още няколко минути и накрая се наръсва със ситно нарязан копър.