Рихард Вагнер е роден в Лайпциг на 22 май 1813 г. Способността да твори се проявява при него доста рано. Още като ученик той композира драматични произведения. По-късно самият той пише либретото за своите опери, което е необичайно. За този композитор текстът и музиката са две части от едно цяло. Още повече - музиката на Вагнер е в услуга на драмата.
Вагнер постига пълна симбиоза от текст, музика, режисура, сценография и архитектура в оперния цикъл „Пръстенът на нибелунгите“. Той продължава почти 16 часа и се състои от четири части: „Златото на Рейн“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Смъртта на боговете“. Премиерата на този епичен gesamtkunstwerk, базиран на германска митология, е в Байройт през 1876 г.
В този баварски град специално за своите опери Вагнер изгражда уникален театър: без ложи и балкони, с акустика, предназначена за симбиозата на музика и глас, с оркестрова яма под сцената, така че оркестърът да не отвлича вниманието от действието на сцената. До днес оперите на Вагнер се изпълняват във Фестшпилхаус на Зеления хълм като част от световноизвестния ежегоден фестивал в Байройт, основан от самия композитор.
Длъжник, беглец и скитник
Рихард Вагнер води забързан живот. Или бяга от кредитори, или се крие по политически причини. Преместването от Лайпциг във Вюрцбург, където получава работа в театъра, бележи началото на неговите скитания в Европа. Вагнер живее над възможностите си и почти винаги дължи пари. Така от Рига, където най-накрая се озовава без средства и работа, Вагнер и съпругата му Мина през 1839 г. тайно бягат през Лондон (четири седмици на кораб в буря ще бъде вдъхновението на „Летящия холандец“) в Париж, където му помага френският оперен композитор Джакомо Майербер. Но в Париж Вагнер не се вписва в изтънченото общество - бедността и нереализираните творчески амбиции го принуждават да се върне в Германия.
В Дрезден Вагнер е хванат във вихъра на Мартенската революция от 1848-1849 г. Обявен за издирване за участие във въстанието за сваляне на монарха на Саксония, с фалшив паспорт Вагнер бяга в Цюрих. През 1862 г. той се разделя със съпругата си и е амнистиран. Отново се мята от Венеция до Париж, от Ваймар до Карлсруе, стига до Москва и Будапеща. От Виена пак бяга от кредиторите. И накрая стига до Мюнхен - под крилото на своя спасител и покровител, краля на Бавария Лудвиг II, ентусиазиран почитател на гения на Вагнер.
Лебедовият замък Нойшванщайн, който едва не струва на краля трона поради огромните разходи, е посветен на Рихард Вагнер и е наситен с атмосферата на неговите опери. Без финансовата помощ на Лудвиг II нямаше да има Байройтска къща на фестивалите, нито „Пръстенът на Нибелунгите“, поставен там. Вагнер умира през 1883 г. във Венеция и намира вечния си дом в Байройт.
„Най-скъпият“ композитор
През целия си живот Вагнер заема пари наляво и надясно и никога не ги връща. Егоцентризъм и постоянна финансова нужда го превръщат в най-скъпия композитор на всички времена. Вагнер изисква астрономически суми предварително от издателя си Schott, при когото е публикувал произведенията си от 1859 г. - дори и за все още ненаписани произведения, какъвто е случаят с „Пръстенът на Нибелунгените“. Първите показвания от оперния цикъл в Байройт се оказват финансово бедствие, но в дългосрочен план техният успех доказа правотата на Вагнер и осигури пълни каси за издателството. В Schott Вагнер публикува целия си композиторски багаж, а също така довежда в него известни автори от своя кръг.
Силните жени
В оперите на Вагнер женските партии често олицетворяват силни женски образи, чиято задача е да изкупят вината на мъжете. Силната жена не е тази, която се освобождава от мъж, а тази, която обича толкова много, че е готова да се откаже от собственото си съществуване заради неговото спасение. Романтична идея за любов до гроба.
Жените в живота на самия Рихард Вагнер също са силни и отдадени. Първата му съпруга Мина не одобрява приключенията на съпруга си, но в продължение на 30 години запазва позицията на „главната жена“ в живота на Вагнер. Втората му съпруга Козим става всичко за Вагнер – всеотдайно любеща, ревностна спътница, майка на децата му и ентусиазиран почитател на творчеството му. Именно тя, след смъртта на Вагнер, превръща фестивала в Байройт в култово събитие. Сезонът на 2021 г. в Байройт остана паметен - за първи път в историята на фестивала една жена, украинката Оксана Линив, дирижира оркестъра.
Несъмнено е антисемит
Вагнер извежда характерния за тогавашното общество латентен антисемитизъм до нивото на идеология. През 1850 г. под псевдоним е публикувана брошурата „Еврейство в музиката“, в която той отрича способността на евреите за художествено изразяване. В препечатаната версия 20 години по-късно - вече с посочване на авторството и в разширен вариант - тонът на брошурата става още по-агресивен. На теория Вагнер е бил пламенен антисемит, но на практика поддържа отношения с евреите и използва техните „услуги“, ако са му полезни.
След смъртта на Вагнер, но със съдействието на наследниците на неговото творчество в Байройт, музикалното наследство на композитора е широко използвано от нацистите за техните пропагандни цели. И до днес се води дебат за това дали е възможно да се открият прояви на неговия антисемитизъм в оперите му и дали цялата му музика трябва да се смята за антисемитска.
