През май Софийската зоологическа градина имаше рожден ден. Фердинанд става княз на България на 7 юли 1887-а, а на 1 май 1888 г. (по стар стил) издава указ, с който основава първия не само в България, но и на Балканите зоопарк. Клетките на най-ранните животни в колекцията били разположени в парка на двореца Врана. А първите им обитатели, които започнали да се появяват (в този ред) - черен картал, елен, фазани, мече… били подарявани на монарха от хора от народа, научили за неговия интерес към зоологията.
Мястото бързо отесняло и съвсем скоро князът заделил за зоокъта един парцел от Ботаническата градина. Тогава тя се намирала в покрайнините на града, там, където днес е Княжеската градина с паметника на съветската армия. Първите внесени животни - както се полага на държава с лъвове в герба - били
двойка лъвове, настанени в бивш зеленчуков склад
През 1984 г. софиянците, живеещи в района на Спортната палата, най-сетне могат да спят, без да се притесняват от рева на лъва. Менажерията се пренася за втори път, вече в квартал "Хладилника".
"Ние и сега продължаваме да сме
най-голямата зоологическа градина на Балканите,
в момента на територията ни от 235 декара се грижим за 2150 животни от 237 вида, 29 от които са застрашени. Както още от основаването ѝ са отглеждани черен и брадат лешояд, заедно с лъвове и слонове, което е било уникално за тогава", казва Добромир Бориславов, директор на столичния зоопарк.
Основната функция на съвременните зоопаркове не е да държат животни в плен, а да опазват генофонда и да размножават видове, разказва той. Защото тенденцията е на постоянно намаляване и изчезване на съществуващите диви видове - заради технологиите, с които ние, хората, постоянно навлизаме в техните зони: в горите, под водата и навсякъде. А колкото по-ценен е един вид, толкова по-трудно се възстановява популацията му в природата. Така се стигна до ситуацията, в която в зоопарковете живеят
повече индивиди от някои застрашени видове,
отколкото в дивите им хабитати. А някои въобще ги няма. Последният мъжки судански бял носорог умря през 2018-а в Сан Диего, без да остави поколение. Все още има надежда за запазване на вида, защото учените са взели семенна течност от него и се надяват да успеят да забременят някоя от останалите 5 женски.
Столичният зоопарк има програма за реинтродукция - връщал е в природата забулени сови, размножавал е белошипи ветрушки, египетски лешояди. Тази дейност изисква много грижи и внимание, защото дори да се излюпи пиле, то трябва в подходящия момент да се отдели в среда, в която да не вижда хора и да се подхранва, докато се появи възможност за реинтродукция. И накрая в България много често може да попадне на ловец, решил да си направи трофей, или на отрова, оставена от овчар, който иска да си пази стадата от вълци, разказва директорът.
Затова целта е и да се образова обществото. Зоопаркът има научнообразователен център, който от години осъществява тази дейност, за да запали от ранна възраст искрата на децата да обичат животните и да знаят как да се грижат за тях.
Неволите на бърнестото мече Лиам
4-годишното бърнесто мече Лиам е гордостта на екипа. Но преди време то се превърна в източник на сериозни тревоги за служителите заради обичая на някои посетители да приемат лично въпроса с изхранването на животните - въпреки поставените навсякъде табели с предупреждения да не се хранят, включително и върху билетите.
Лиам е бърнеста мечка - като Балу от "Книга за джунглата". От около 700-те зоопаркове в Европа бърнести мечки има само в десет. Нашата пристига от Лайпциг през 2019 г., с изключителното право да се грижим за нея и да я размножаваме.
В природата бърнестата мечка живее в горите на Индийския субконтинент, тя е една от малкото мечки, които не спят зимен сън и е растителноядна и насекомоядна. Има издължена муцуна, с която изсмуква мравки, червеи, термити и други насекоми от дупки в пънове или в земята. В зоопарка Лиам се храни под стриктен контрол - приготвя му се купа растителна супа с манго, ананас и други екзотични плодове и той я изсмуква за две секунди.
Не хранете вегетарианците с кюфтета, а животните - изобщо
Миналата година гледачите забелязали, че Лиам се държи за корема, скимти и вие от болка. Организират се лекарски екипи, а за да се прегледа животното, то трябва да се упои. Накрая се установява, че има хранително разстройство. Мечето се оказало задръстено от месна храна, подхвърлена от посетители. Това е можело да го убие. Ситуацията била много стресираща не само за животното и Софийския зоопарк, но и за Лайпцигския, чиито ветеринари участвали активно в консултациите. Сега са сложени фини мрежи около заграждението, така че да не може да се подхвърля храна.
Всичко завърши добре и тези усилия доведоха до разрешение да се вземе и женска бърнеста мечка. Но тъй като в Европа има много малко зоопаркове, които гледат такова животно, всички екземпляри са близки роднини. А за да се получи чиста генетична линия, в София ще пристигне животно от зоопарка в Сингапур, един от трите най-големи в света.
Мечка се жени
"Това ни направи много щастливи, но от тук започват нашите предизвикателства, защото да докараш бърнеста мечка от Сингапур, не е като да си качиш кучето в багажника на колата и да отидеш на Панчарево", казва директорът Бориславов. Заради пандемията миналата година трансферът е отложен за тази, но сега пък цените на транспорта са станали двойни. Затова предстои да се организира фондосъбиране. Който има желание и възможност да помогне с дарение, за да се докара момата и Лиам да се ожени, нека се обърне към администрацията на зоопарка.
Самата булка е безплатна. Зоологическите градини по принцип не купуват животни, или само в краен случай, но и тази практика вече отшумява, защото купуването в повечето случаи стимулира бракониерството.
За зоопарка бърнестото мече е много ценно, защото с него той участва в програма за защитените видове на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите (ЕАЗА), на която се стремим да станем членове вече повече от десет години.
Перспективите ни за европейско членство са добри,
казва директорът. През последните три години Столичната община е финансирала и осигурила изграждането на няколко големи проекта, насочени не към хората, а за животните. През 2018-а бе направена реконструкция на залата на големите котки и зоопаркът се сдоби със 7 нови заграждения, които са точно това, което иска международната организация.
Цялата 2020 г. бе посветена на изграждането на разширението на сектор примати. Около трите маймунарника са изградени 14 нови заграждения, с много по-добри условия от предишните. Сега външните помещения са от 3 до 13 пъти по-големи, има озеленяване и обогатена среда. Дори във вътрешните помещения вече има мулч. Това е продукт от дървени отпадъчни материали, обработен така, че животните да не ги боде и драска, в същото време акумулира миризми и прави помещенията удобни за почистване и обитаване. Всички вътрешни клетки са преоборудвани със съоръжения за игра и забавления и цялото това нещо е комуникирано към Европейската асоциация. Зоопаркът е в процедура на мониторинг и ръководството се надява може би още тази година да има решение. За Софийския зоопарк това членство е толкова важно, колкото членството на България в Европейския съюз.
Нови попълнения
Посетителите много обичат големите котки. Миналата година от Унгария пристигнаха два бели тигъра. Те са вид мутация, която от консервационна гледна точка не е толкова интересна, но е атрактивна за посетителите - бели, със сини очи и много красиви. Докарани са и четири зебри от Берлинския зоопарк и една мъжка от Зоопарк Ходонин, както и женски персийски леопард, който ще прави компания на мъжкия.
"За нас най-ценната нова придобивка е снежният леопард. Много рядко животно, с което успяхме да се сдобием, също както и с бърнестата мечка благодарение на няколкогодишни преговори и реконструкцията на залата за големи котки. В региона има само още един кастриран екземпляр в Румъния. Нашият снежен леопард е мъжки, казва се Никс и успяхме да му намерим другарка, която вече е тук. Казва се Геета и пристигна от Залцбург. Засега на Балканите единствено Софийският зоопарк притежава двойка от този ценен и рядък вид и много се надяваме скоро да се сдобием и с поколение."
Жирафи ще има, горили - когато натрупаме опит
Жирафът е стратегически проект на общината и зоопарка. За да се появи жирафът в България, трябва да имаме одобрен генерален план, разработен проект и финансиране. Ние сме на ниво одобрение на генералния план, който вече е "финализиран“ и предстои само едно публично обсъждане. За изграждането му ще са необходими около 5 млн. лева.
Най-популярните и ценни животни в съвременните зоопаркове са големите човекоподобни маймуни. За да се стигне до там, трябва да се натрупа повече опит и да се отделят средства за сигурността и за ветеринарното обслужване. В реконструкцията е заложено помещение за горили, орангутани и шимпанзета.
Междувременно се водят преговори за доставяне на по-малки видове - тамарини и саймири, има планове за още един вид гибони и евентуално мандрили - маймуните с най-ярко оцветени лица. "Големите човекоподобни маймуни изискват и голям професионализъм. Това е съвсем друго ниво и точно за това ни е необходимо членството. С него ще получим готово ноухау и възможността да пратим кадри безплатно да се обучават и да трупат опит. И вече тогава можем да пробваме."
133 години е впечатляваща история, а през коронавирусната 2020 г. интересът към зоопарка не намаля - средномесечният брой посетители е същият, въпреки че залите "Големи котки, терариум и аквариум", "Гиганти" и "Примати" 1, 2, и 3 бяха затворени. Зоопаркът вече работи с лятно работно време и без почивен ден. Ако отидете да видите животните, не забравяйте, че за просперитета на една нация се съди и по отношението ѝ към тях.
