Зоната на тишината. Така наричат една пустинна територия в северната част на Мексико, намираща се между три щата – Чихуахуа, Дуранго и Коагуиля. Понякога я назовават "втория Бермудски триъгълник", защото е мистериозна, страховита и изпълнена с тайни, аномалии и парадокси. В Зоната на тишината всички съвременни технологии се объркват: радио- и сателитните сигнали блокират, телефонните мрежи изчезват и дори стрелките на компасите започват да се въртят като полудели.
Zona del Silencio отдавна е обект на изследвания и е притегателен център за туристите от всички краища на света. Пътищата до нея са черни, покрити с кал и прахоляк, но има и жп линия, която осигурява достъп. Себайос, в щата Дуранго, пък е най-близката населена точка до Зоната и съответно отправен пункт за изследователи, търсачи на приключения и любители на конспиративни теории.
Местността впечатлява първо с вида си - почти винаги безоблачно небе, червено-жълти пясъци, върху които едва се крепят стъблата на бодливи кактуси. А цялата тази екзотична картина е обрамчена от лилаво-оранжеви ниски гори. Тук, около рядко срещащите се извори, от векове са се заселвали хора, но с течение на времето водата пресъхнала и Зоната запустяла съвсем.
За необясними аномалии пръв официално съобщава пилотът Франсиско Сарабиа през 30-те години на ХХ век. Той летял над Зоната, когато всичките уреди в самолета му, включително и радиото, спрели да работят.
40 години по-късно вниманието отново се насочило натам. През 1970 г. Военновъздушните сили на САЩ подготвили бойна ракета от типа Athena-123-D (заредена с радиоактивния кобалт 57). Тя е изстреляна от ракетната база White Sands, но неочаквано променя курса си и се насочва към Мексико и по-специално към Зоната на тишината. Необяснимата промяна на курса се превръща в грандиозен проблем и за военните, и за учените.
Ракетата става обект на множество изследвания. Отделно мексиканското правителство позволило на американските ВВС да проучат и Зоната. Тогава и причината за странното притегляне станала ясна. Установява се, че през района не преминават никакви сигнали, включително радио- и сателитни. Този странен феномен се причинява от аномалия в магнитното поле, която създава нещо като тъмна зона (оттам идва и името на местността).
Местните индиански племена обаче знаели още от древността, че този район има странни качества. Те дори вярвали, че двойки, които имат проблем със зачеването на деца, само трябва да отидат в Зоната на тишината и след 9 месеца ще имат наследник.
Интересен и неоспорим факт е, че както Бермудският триъгълник в Атлантическия океан, египетските пирамиди, загадъчните Тибетски храмове и Драконовият триъгълник във Филипинско море
Зоната на тишината се намира на 27-ия паралел.
Тя се простира на площ от 2400 кв. км и температурите в нея варират от екстремно високи през деня до минусови през нощта.
В последните десетилетия Зоната е изследвана доста задълбочено, а мексиканското правителство дори е изградило изследователския комплекс "Биосфера" с официална цел проучване на необичайните форми на живот и удивителните паранормални явления - например увеличеното почти с 30%, в сравнение с най-горещите райони на планетата, слънчево излъчване (то още не е обяснено научно).
Учените от "Биосфера" са нарекли местността Морето на Тета, защото преди милиони години Зоната на тишината е била дъно на океан. Там се срещат редки видове кактуси - от зелени до розово-лилави. А също така и редки животински екземпляри като местната гигантска костенурка Мапими с жълти очи. Описвани са обаче и по-малки костенурки, но с по две глави, както и двуглави гущери. Наблюдава се още, че насекомите, които обитават района, са 2-3 пъти по-големи от същите видове насекоми, които живеят извън тази пустинна местност.
Едно от необичайните неща в Зоната на тишината е наличието на големи количества магнетит (той притежава най-силни магнитни свойства от всички естествено срещани минерали на Земята) и уран. Според учените точно тези елементи създават електромагнитни импулси, които са причина за невъзможността да се предават сигнали в местността.
По неизяснени причини Зоната на тишината
привлича и необичайно много метеорити
Един от най-известните и големи космически късове, паднали там, е Алиенде, наречен на едноименното селце, край който е намерен. Той е съставен от много различни метали - най-много желязо (23.85%), а най-редкият е алуминий 26 - освен това има въглероди и въглеводороди. Съдържа дори аминокиселини и вода.
Алиенде попада в Зоната през нощта на 8 февруари 1969 г. и се смята за един от най-значимите метеорити, паднали на Земята. При всички положения той е най-големият хондрит, ударил се в нашата планета. След падането са събрани много останки от него с общо тегло от 2 тона.
Метеоритът стреснал неимоверно местните жители - някои помислили, че идва краят на света и паднали на колене да се молят. Други пък съобщават за великолепна синьо-бяла ивица, която се извила в нощното небе. Към Себайос веднага били изпратени екипи от специалисти, тъй като властите сметнали, че сигурно ще има много ранени хора. Нямало такива - всички били шокирани от оглушителния гръм при удара на метеорита в повърхността, но физически никой не пострадал, макар прозорците на къщите да се пръснали.
Алиенде е датиран на около 4,5 милиарда години и вероятно е образуван по времето, когато свръхнова е формирала нашата Слънчева система.
В своята книга „Зоната на тишината“ (1986 г.) Гари Хънт изказва предположение, че в даден момент от историята на Земята огромен метеорит се е разбил именно в мистериозната днес територия, затова и там има прекалено много магнетит. Друга негова хипотеза е, че метеори може нарочно да са били насочвани към Зоната от някакъв по-висш интелект.
Същевременно от десетилетия
местните хора съобщават за странни светлини,
НЛО и дори за появата на извънземни.
Светлинният феномен включва поява на светлинни точки и разноцветни кръгове, които проблясват, а после се сливат в огнени кълба и се издигат на огромна височина. Гари Хънт също описва това явление, а д-р Ектор Лопес-Лоера, професор по геофизика в Националния университет в Мексико Сити, потвърждава явлението, след като събира десетки доклади на очевидци. Той казва: „Няма съмнение, че светлините съществуват, но какви са и откъде идват е загадка“.
През есента на 1976 г. в Зоната на тишината е забелязан огромен правоъгълен летящ предмет, висящ неподвижно и безшумно. Местните жители твърдят, че е бил космически кораб. По техни разкази той бил дълъг между 60 и 90 метра. От него се излъчвало силно сияние, което ярко се очертавало в тъмното небе. Сини и зелени светлини се виждали по краищата на летящия обект.
При появата му животните подивели и изпаднали в необичайно състояние. Хората пък били обзети от силно чувство, че са наблюдавани, и изпаднали в паника по разказ на кмета на Себайос. След като постоял неподвижен няколко минути, корабът започва да се отдалечава.
Според някои теории Зоната е портал между различни светове. А случаят с кораба не е нито първи, нито последен, защото фермерите в Себайос твърдят, че постоянно виждат различни НЛО. Някои от тях дори казват, че са срещали същества от тези кораби. Стопаните на малко ранчо например разказват, че неведнъж са посещавани от трима странни човеци - красиви, белокожи, с дълги светли коси. Те говорели отлично испански, макар и с някакъв странен "механичен" акцент. Съществата били учтиви, приветливи и винаги молели само за едно - да си налеят вода от кладенеца. Фермерите, разбира се, ги питали кои са и откъде са дошли. На първия въпрос непознатите не отговаряли, а на втория само се усмихвали загадъчно и сочели към небето.
Има и свидетелства на местни хора за
летящи чинии, които изгаряли растителността
на мястото, на което кацали. Официалните институции обаче запазват мълчание по въпроса за евентуално извънземно присъствие.
В тайнствената Зона на тишината е направена и още една не по-малко удивителна находка: там са открити руини на древни каменни съоръжения с неизвестно предназначение. Учените, проучвали тези постройки, твърдят, че те са отпреди няколко хилядолетия и няма как да са построени от местните примитивни племена.Натрапва се изводът, че в района са живели хора, притежаващи достатъчно задълбочени знания и развита технология, необходими за строежа на такива съоръжения.
