В зората на ХХ век видинският учител Александър Николов тръгва на околосветска обиколка пеш и без пари. Тази история става известна преди няколко години, когато краеведът от дунавския град Рачо Миланов открива в сайт за антикварни предмети стара картичка със снимка на трима мъже и надпис H. J. M. Nikoloff. На немски отдолу пише, че това е учител от Видин и за 3 г. и 9 месеца е изминал 62 000 км из Европа и Африка. А на гърба има текст на френски, английски, немски и италиански:
"Пътешественик, обикалящ пеша около света
Единствената цел на моето пътешествие е да изучавам природата, както и порядките и обичаите на обитателите на страните, през които преминавам. Предприех това пътешествие без пари, разчитайки само на помощта на почтени хора. Тази картичка ще служи за спомен от моето посещение във вашата страна.
1903 г., моето пътешествие ще приключи през 1915 г.
H. J. M. Nikoloff, Учител във Видин (България)"
Така и не става ясно какво означава H. J. M, макар от писмените следи - картички и публикации, да се разбират повече подробности за пътешествието: Николов е учител от Видин, роден около 1847 г. Твърди, че е от семейството на дълголетници. Имал 11 деца и 9 внуци, бил добре образован и знаел няколко езика.
През 1903 г. потеглил на път, като се препитавал с продажба на картички. Носел книга, в която събирал подписи и печати от властите в посетените места. След обикаляне из Европа, през 1905 г. се озовал в Испания, където, разорен, прави опит са самоубийство. Но оживял и отишъл в Мароко. Прекосил Сахара за 68 дни, после се озовал в Азия. През 1908 г. пристигнал с кораб в Сиатъл, прекосил континента и стигнал до Ню Йорк. През 1909-а бил в Техеран и планирал да посети светите мюсюлмански места, а после Сибир, Монголия и пак Китай. Тук следите му се губят…
Пътешествието е отразявано от пресата в някои страни. На 29.11.1905 г. испанските вестници La Correspondencia de Espana и El Imparcial съобщават за опита му за самоубийство във Валядолид:
„Български гражданин, на име Николов, след като изпива чаша коняк в кафене „Калдерон“, се намушква три пъти в гърдите, произнасяйки „Сбогом, Испания!“. Откаран е в болница в тежко състояние. В момент на съзнание заявява, че има съпруга, 11 деца и 9 внуци - един от синовете му е лекар, а друг е капитан. Казва, че е богат, но обикаля света без пари. Тръгнал е през 1903 г. и планира да завърши пътуването си през 1913 г. Пътувал е из цяла Франция и Италия и част от Испания. Сега този акт, чийто мотив изглежда е липсата на средства, ще му попречи. Той умира.“
Но Николов не умрял, а продължил към Мароко и после по описания по-горе маршрут. За пристигането му в Сиатъл пишат американски вестници. Той поема през щата Орегон към Сан Франциско, за което четем в. Daily East Oregonian на 30.01.1908 г.:
„Губернаторът Чембърлейн, кметът Роджърс и други високопоставени лица ще имат удоволствието да стиснат ръката на Х. Дж. М. Николов, българин, пътуващ по участък от това, което може да се нарече най-дългата разходка в света. Той пристигна в Сейлъм (б.р. - столицата на Орегон), идвайки от Портланд. Неотдавна се е добрал до Сиатъл на японския лайнер "Тонга Мару" след сблъсък с много опасности в продължение на над 4 г., през които вижда убити от тълпата в Мароко двама свои другари, преминава на своите 61 г. много страни в Европа, Африка и Азия, издържа на глад и студ през опасни планински проходи [...]
Много държавни глави, с корона или без, са оставили автографите си в голямата книга, която г-н Николов носи, като доказателство, че е посетил местата, за които разказва [...] След САЩ той смята да иде в Южна Америка [...] Той е добре образован човек и владее няколко езика, сред които обаче не е английският.“
От The Daily News научаваме за спътниците му: "Когато тръгва, спътник му е българинът Д. Стефанов. По-късно се присъединява Алберто Берто, италианец. В Мароко, на 7 март 1906 г., тези двама мъже са убити. Тримата били гости на султана на Мароко, както показват автографите в книгата, и смятали, че могат да ходят по улиците облечени по европейски. Но тълпа се нахвърля върху тях и буквално наряза двамата мъже на парчета. След това на Николов е даден личен паспорт, подписан от султана, позволяващ пътуването му навсякъде в Мароко".
„Гъста черна брада и дълга до талията коса има Николов, учител от Видин, България. Той тръгва на път с двама приятели, но те са убити [...] После, с други спътници, прекосява пустинята Сахара за 68 дни. В Сейнт Луис ще почива няколко дни", пише пък на 28.05.1908 г. The Butler Weekly Times.
В Питсбърг, на среща с кмета, Николов разказва, че "баща му е жив и е на 115 г., а дядо му е починал на 140".
Във Вашингтон пристига през юни. Не успява да се срещне с президента Рузвелт, но е приет от градските власти. "Х. Дж. М. Николов посети днес сградата на кметството, за да получи подписа на човек от градските власти. Учителят има мустаци, които биха му осигурили награда от всеки конкурс. По красота и лукс те нямат подобни и могат да накарат полк. Дж. Хам Луис да позеленее от завист." (The Washington Times от 26.06.1908 г.)
От Ню Йорк пък пътешественикът изпраща картичка:
„От Александр Николов, видинлия, Ню Йорк 2.07.1908 г.
Г-ну Ив. Ев. Гешов, ул. Цар Освоб., София, Bulgaria, Europa“
Иван Евстратиев Гешов е видният финансист, политик, лидер на Народната партия и бъдещ премиер на България (1911-13). Вероятно Николов му е писал в качеството му на учен и председател на БАН, но не е известно дали му е пращал и писма.
В нюйоркския Jamestown weekly alert (16.07.1908 г.) има още детайли: "Неотдавна Х. Дж. М. Николов пристигна в Ню Йорк след приятно едномесечно пътуване пеша от Чикаго. Той е официален царски представител и пътешества по всички страни и изучава всички народи. Предизвика сензация, когато с преводача си дойде в хотел "Уолдорф Астория". Пленен от бандити за откуп в Занзибар, избегнал отравяне чрез питейната вода от своята охрана, хранил се със змии след това, арестуван и освободен от турски войници, приеман на аудиенция от императрицата на Китай и императора на Япония“.
Последното намерено съобщение е от 10.04.1909 г. в английския Yorkshire Telegraph and Star: "В телеграма от Санкт Петербург се съобщава, че българин на име Николов току-що е пристигнал пеша в Техеран от Рещ (б.р. - в Иран). Твърди, че за 15 г. ще пропътува 200 000 км. Вече е изминал 117 000 из Европа, Африка, Централна и Южна Азия и Северна Америка. От Техеран ще продължи към Северна Азия, включително Сибир, Китай, Манджурия и Монголия. Ще посети светите места в Азия и за да получи достъп до гроба на Мохамед, е приел мохамеданската вяра".
За съжаление, в архивите не се откриват други сведения за Александър Николов и не става известно дали неговото пътешествие е завършило благополучно. Но със сигурност той може да бъде считан за първия български околосветски пътешественик.
