"Ти си луд. Бомби валят, тръгнал да ходи в Ирак..."
Това е обичайната реакция на приятелите ми, когато им споделям за предстоящото пътуване. Не е изненадващо, защото повечето хора знаят малко за текущата ситуация в тази арабска страна, а предразсъдъците от времето на Саддам Хюсеин още витаят тук.
Ирак в момента е достатъчно сигурно и спокойно място, за да го посетите. Снабдете се с малко здрав разум и тръгвайте, истински проблеми със сигурността няма, но имате уникален шанс да се докоснете до люлката на цивилизацията, до неподправено гостоприемство на темпераментен народ, до богата култура и изумителна религиозна традиция. И всичко това в прашен пустинен пейзаж, от който извира петрол.
От шумери, асирийци и вавилонци до съвременен Ирак
Учебникът по география на шестокласничката вкъщи разказва увлекателна история на зараждането на цивилизацията заради плодородните наноси на реките Тигър и Ефрат. Моите поетични спомени от детството също ми подсказват, че тези древни култури трябва да бъдат усетени и на място. В действителност калните води на двете реки, всепоглъщащият прах наоколо и съвременните постройки плюс все още слабия туристически потенциал оставят повече на въображението, отколкото на окото. Но това скоро ще се промени, защото дори Ирак става все по-познат и популярен.
Вавилон
О, Вавилон е друга история. Реконструиран в почти 100-процентовия си блясък от Саддам през 70-те и 80-те години на миналия век, градът е феноменално преживяване. Лесно достъпен и близо до Багдад, още пази духа на първите цивилизации. Там, както и в цял Ирак, туристи на практика няма. Няма и покварата, която те носят, а преживяването да почувстваш място, където 3000 г. преди Христа е имало цивилизация, си струва. Много си струва.
Понеже светът е пълен с предразсъдъци за Ирак, посетители в древния Вавилон няма - да си насаме с останките на древните цивилизации в продължение на часове е привилегия, която рядко може човек да има. Легендарната порта на Ищар и алеята на процесиите са два от забележителните елемента на древен Вавилон, построени от Навуходоносор II, който както повечето владетели от онова време е очаквал грандиозните строежи да направят града му забележим. Забележим е и до днес.
Портата са отнесли и изложили в Берлин германците, но нейно не по-малко въздействащо копие посреща посетителите на входа. Алеята на процесиите е път за тържествени и религиозни шествия, настлан с огромни каменни плочи и ограден с крепостни стени, високи 7 метра, облицовани с цветни глазирани керамични плочки в свещения за месопотамските религии тъмносин цвят. Изумително е, но каменният път, покрит с нещо като асфалт, се е запазил в преобладаващата си част и до днес.
Навсякъде в орнаментиката по стените са вградени изображения на лъвове, бикове и различни фантастични животни като грифони и дракони, вероятно разбирани в древността като пазители на града и обитателите му. Все пак градът е реконструиран през 80-те години на ХХ век, малко са запазените руини, но там, където ги има, лъха на древна история.
На изкуствено създаден хълм над Вавилон е построена грандоманска постройка - дворец на Саддам Хюсеин, която е отдавна изоставена, силно пострадала от вандали, но е и чудесна метафора на срещата на древността и съвремието, величието на първите цивилизации и съвременната политическа суета.
За Саддам и международна политика в Ирак не се говори
Питам всеки трети срещнат за отношението му към Саддам Хюсеин. И изненадващо или не, повечето от хората над 50 продължават да са му хардкор фенове заради огромния му, според тях, принос в строителството и изграждането на модерен Ирак. Международната политика и отношенията със САЩ обаче са табу, което местните старателно отбягват.
След посещението на папата през март тази година беше разрешено издаване на визи по облекчена процедура, което направи Ирак достъпен за чужденци, както никога досега. Огромен плюс е, че дестинацията е силно непопулярна и тълпите туристи и свързаният с тях паричен поток не са деформирали местната неподправеност.
Спомени от войните има и до днес - някои сгради пазят следите от бомбени удари, зидовете са нашарени с белези от картечни откоси. Следите на размирните времена още може да се пипнат, но страната се развива икономически все по-интензивно и модерността дебне зад всеки ъгъл.
Петрол и икономика
Всичко в Ирак се върти около петрола, буквално всичко. И това се вижда дори около магистралата, където мазни петролни петна са избили на повърхността. Иракчаните и техните международни нефтени партньори избират кое находище да използват, главно заради това колко по-плитко се намират залежите. Огромна част от хората са заети или в държавната петролна компания, или в някои от нефтените гиганти от чужбина.
Природният газ, който се добива покрай петрола в Ирак, се изгаря... вместо да се продава, а селскостопанско производство на практика липсва, също какъвто и да е друг вид промишленост. Почти всичко в страната се внася отвън, а стопанската инициатива се среща много рано с някоя от местните милиции, за които се твърди, че контролират всичко в икономиката.
За религията и обществените порядки
Мюсюлманският свят е любопитен по много причини, но и защото силната религиозна традиция се среща с модерните порядки, технологиите и свободолюбивите младежи. Контрастът е изумителен и в малка или по-голяма степен характерен за целия арабски свят.
В Ирак религията значи много. Той е един от главните центрове на шиитския ислям, като Кербала и Наджаф - основните религиозни центрове с техните храмове, са посещавани в рамките на няколко дни от 15 млн. пилигрими. Това е гигантска общност от вярващи, голяма част от които идват до светите за шиитите места, ходейки пеша.
Храмовете на имам Али в Наджаф и имам Хюсеин в Кербала са грандиозни архитектурни шедьоври, които задължително трябва да се видят. Имамите (ключовите фигури в шиитския ислям) Али и Хюсеин са "погребани" в тези храмове, а верската отдаденост на поклонниците е забележима - трудно се описва духовното състояние на хиляди хора, които целуват портите на храма и отправят молитва.
Това са силно духовни места, пропити с вяра във фантастично обкръжение от милиони кристали, неописуема орнаментика, зидарии от златни тухли и умиротворение. Процесии от вярващи са там денонощно, а основното послание към друговерците е, че всички сме хора и никой не бива да се меси в религиозния избор на другия.
Повечето жени спазват строгата религиозна традиция и носят хиджаб, немалко са напълно забрадени. Други хиляди обаче са не толкова стриктни и западното влияние все по-силно си проправя път дори в тази консервативна общност. Отношението към слабия пол остава все още особено, като ролята на жената е твърде близо до изискванията на строгите ислямски норми.
За иракското гостоприемство и топлите хора
Светът е интересен заради хората, не толкова заради местата. Иракчаните са темпераментни, неподправено гостоприемни и открити хора, с които се общува лесно. Независимо от това, че почти никой не говори чужд език.
Без грам лицемерие са готови да поканят чужденец в дома си, да го нахранят и да му помогнат, да го разведат из забележителностите и дори да платят сметката след дълъг и ожесточен спор с изненадания чужденец. Гостоприемството на този народ е наистина впечатляващо, а желаещите да си направят селфи с ярко контрастиращия европеец са десетки.
За кухнята
Тук изненади няма - арабски хляб, кебап от червено месо и обичайните арабски десерти като тулумби, баклави и подобни са навсякъде. Рибата е традиционна в близост до водоеми, а споделянето на храната е дълбоко закодирана традиция.
Ястията се ядат с ръце, като почти винаги храната се сервира на земята, освен в заведенията. Чаят освен напитка е и социален код - на чай се случват протяжни пазарлъци и политиканстване с часове.
Багдад
Столицата е място на зашеметяващи контрасти - типичните стари квартали с олющени тухлени фасади и висящи отвсякъде кабели, които съжителстват със свръхмодерни, неразличими от тези в Европа места. Центърът на Багдад - т.нар. зелена зона, е затворен за външни посетители, там може да влязат само ограничен кръг хора и това е така още от времето на войната в залива.
Пейзажът в столицата е характерно арабски - животът кипи на улицата, а прах се стеле навсякъде. Монументът Ал Шахид, багдадският музей и улицата "Ал Рашид" са част от популярните места в столицата, които носят онзи характерен арабски привкус и разказват поетични, но и кървави истории.
Уличното движение в Багдад е умопомрачително - в час пик разстоянията изискват часове, светофари има, но те са само за декорация, а трафикът се движи по някаква напълно неразбираема система, която учудващо работи без инциденти.
Градът, а и държавата, са пълни с армейски сили. Буквално през километър има военни постове с тежко въоръжени части, което обаче създава по-скоро чувство за сигурност, отколкото за опасност.
Вместо заключение
Ирак е скрита перла, жертва на масово незнание и преувеличен страх. Това е място, което колкото по-скоро посетите, толкова по-добре, заради гостоприемния народ, хилядолетната културно-историческа памет и характерната цветна суета на арабския свят. Достъпен, евтин и въздействащ, Ирак ще е толкова вълнуващ и интересен не още дълго, така че не отлагайте.
ЛОГИСТИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Пътуване до Багдад
Самолетни билети: Нискобюджетната авиокомпания Pegasus Airlines лети срещу около 120 евро двупосочно от летището в азиатската част на Истанбул до Багдад. До Истанбул има удобни автобуси, а ако пътувате с кола, е възможно оставянето ѝ на някой от паркингите до летището, като подготвите декларация за пред митническите органи, че няма да я изоставите в Турция.
Виза: Ирак издава виза при пристигане на летището. Отнема 15-ина минути и струва $77.
Валута и плащане: американските долари са предпочитаната валута, като можете да обмените иракски динари почти навсякъде. Картовите плащания са по-скоро изключение, носете пари в брой.
Настаняване: в популярните онлайн платформи има много малко хотели, в действителност са много повече. И понеже дестинацията е малко или повече екстремна, бихте могли да направите резервация само за първата нощ и да търсите нещо пътьом.
Транспорт между градовете: – т. нар. споделени таксита и нещо подобно на нашите маршрутки са евтин вариант за придвижване. Можете да наемете също почти всеки на улицата и той да ви вози със собствената си кола в продължение на дни из Ирак. Въпрос на преговори.
