У нас ментата е позната предимно като лековита билка, от която се правят чайове и разни лечебни настойки. От мента се извлича и ментолово масло с широко приложение в козметиката и фармацията. В някои старинни лековници билката се препоръчва при гадене, болки в стомаха, главоболие, депресия, безсъние, като болкоуспокояващо и като антисептик. И това са само част от приписваните на ментата полезни свойства.

В Древния Рим с мента ароматизирали залите за пирове. По онова време хората вярвали, че билката подпомага паметта и усилва мозъчните функции. Известно е, че когато пирува човек, трябва непременно да е с добра памет и със засилени мозъчни функции.  Истината е, че възможностите на ментата са много по-големи. Освен в козметиката и фармацията тя дискретно присъства и в кухнята, макар че у нас само по-изтънчени кулинари се отнасят сериозно към нежните и свежи зелени листенца.  

Произходът на културната мента (Mentha piperita) е неясен. Сигурно е, че през Средновековието растението е било широко разпространено в Азия и Европа. Много хора бъркат културната мента с джоджен (Mentha spicata) и неговите разновидности. Двете растения, макар и в близко родство, са съвсем различни като аромат. Ментата е с по-свеж и леко сладникав аромат. Трудно е човек да си представи ягоди с джоджен, но листенцата от мента там вършат прекрасна работа.

Всъщност културната Mentha piperita е получена от кръстосването на Mentha aquatica (водна мента) и Mentha spicata (джоджен). И трите разновидности са от сем. Устоцветни. У нас са разпространени десетина вида дива мента. Расте най-често в сенчести и мочурливи места. Най-подходящото време за бране е през юли и август, но култивирана мента има почти през цялата година.

Нека видим какво може прясната мента в кухнята. Също като много други подправки, и тя се е придвижвала от изток на запад. Особено характерна е за ориенталските кухни. Някои добре познати ястия в оригиналните си източни варианти се подправят с листа от прясна мента. Твърде характерен пример е тараторът, който в Турция се нарича джаджък и обичайно вместо с копър се подправя със ситно нарязани листа от мента. По същия начин се предлага и в Иран. Оригиналната ливанска салата „Табули” също се прави с листа от мента. В Тайланд с мента правят салати на основата на пилешко месо. В Южен Виетнам  често поднасят свежите листа като добавка към различни ястия.

Любопитно е, че до 17 век и в Европа ментата е била твърде популярна като подправка, но век по-късно поради неясни причини е отстъпила пред други аромати. От няколко години ментата се завръща, за да освежи и да придаде екзотичен привкус на много ястия. Най-осезателно е присъствието й при десертите. В една плодова салата няколко стръкчета мента създават усещане за пролет. Ако вместо мента се сложи джоджен, човек би се запитал: „А къде е бобът?“.

Прясната мента много добре се комбинира с диня и пъпеш. Комбинацията с шоколад също е интригуваща. Може да стои добре в салати с кус-кус и киноа. При някои месни ястия (например пиле или агнешко) ментовият сос стои съвсем логично.

Естествено, най-широко е присъствието й при десертите. Там тя участва в сиропи, лимонади, сладоледи, кремове и т.н. Няма да споменаваме коктейла „Мохито”, който без прясна мента е невъзможен.

Ментата има още едно сериозно предимство. Тя не е особено претенциозна за отглеждане и лесно се хваща в саксия. Може спокойно да си я завъдите на балкона, за да ви е под ръка в цялата й освежаваща прелест винаги когато ви потрябва.

Салата „Табули”

Продукти: 1 връзка пресен лук, 1 ч.ч. булгур, 1 връзка магданоз, половин връзка прясна мента, 2 домата, зехтин, 1 лимон, сол.
Булгурът се накисва и се оставя да набъбне. Доматите и лукът се нарязват на ситно. Зехтинът се смесва с прясно изцедения лимон и солта. Доматите, лукът и булгурът се разбъркват и се заливат с дресинга.  Добавят се ситно нарязаните листа от мента и магданоз.

Кус-кус със зеленчуци

Продукти: 400 г кус-кус, 2 с.л. зехтин, 2 моркова, сладка царевица, листа от прясна мента,  сол.
Кус-кусът се залива вряла вода и се оставя под капак да набъбне. Полива се със зехтин. Морковите се сваряват леко и се охлаждат. Нарязват се и се смесват с охладения кус-кус. Прибавя се царевицата, подправя се със ситно нарязана мента и сол. По желание може да се добави и грах от консерва.

Картофена крем супа с мента

Продукти: 400 г картофи, 7-8 сушени домата, 1 глава лук, 300 мл прясно мляко, сол, мента, зехтин, кротони.
Лукът се нарязва на ситно и се задушава. Добавят се нарязаните картофи и сушените домати, долива се вода и се вари до омекване на зеленчуците. Посолява се и се пасира. Долива се млякото и се подправя със ситно нарязана мента.

Картофени кюфтенца с мента

Продукти: 4 картофа, 1 глава лук, 1 яйце, щипка сода бикарбонат, листа от прясна мента, сол, черен пипер, 3 скилидки чесън, половин ч.ч. брашно, олио за пържене.

Обелените картофи се настъргват и се смесват със ситно нарязаните лук и чесън. Добавят се ситно нарязаната мента, яйцето, сол и содата. Сместа се омесва, оформят се кюфтенца и се пържат от двете страни в сгорещеното олио.

Агнешко бутче с ментов сос

Продукти: 1 агнешко бутче (1,5 кг), зехтин, розмарин, прясна мента, 4 с.л. ябълков оцет, 1 с.л. захар, сол, черен пипер.
Бутчето се намазва със зехтин, сол, черен пипер и накълцан розмарин. Оставя се за около час да отлежи. Пече се първо 10 минути в загрята на 220 градуса фурна и след това още 40 минути на 180 градуса. За соса: листата от мента се смилат заедно с две с.л. вода, оцет, захарта и щипка сол. Със соса се поливат парчетата агнешко месо.