Когато стане дума за пирамиди, първата асоциация е Египет. Евентуално - Централна и Южна Америка. А за това, че в Китай също има пирамиди, се знае малко. При това една от тях е два пъти по-голяма от Хеопсовата край Гиза. Но районът е забранен от китайските власти за проучвания и това ги обвива в още по-голяма загадъчност.
За първи път пирамидите са споменати в западния свят през 1667 г. от йезуитския свещеник Атанасиус Кирхер в книгата му China monumentis Illustrata.
Следва пауза чак до началото на ХХ век. През май 1912 г. двама австралийски търговци - Фред Майер Шрьодер и Оскар Мейман, заминават за провинция Шанси, известна с копринените си изделия. Пътят им минавал през планините на 60 км югозападно от древния град Сиан. Изведнъж пред очите им изникнала огромна пирамида с широка платформа на върха. Наблизо имало и други, но по-малки.
„След няколко дни изморително пътуване изведнъж забелязахме нещо, извисяващо се на хоризонта. Изглеждаше като планина, но като се приближихме, видяхме, че е структура с 4 правилно скосени ръба и плосък връх - пише Шрьодер. - Приближихме от изток и видяхме, че в северната група има три гиганта, а останалите пирамиди последователно намаляваха по размер до най-малките на юг. Те се простираха на 6 или 8 мили през равнината, издигайки се над нивите и селата. Те са под носа на хората и същевременно са напълно непознати за западния свят. Голямата пирамида е висока около 1000 фута (б.р. - 300 м) и е 1500 фута в основата (500 м). Четирите страни са строго ориентирани по посоките на компаса. Някога по лицата на пирамидата е имало стъпала, водещи към върха, но сега те са осеяни с разпадащи каменни фрагменти. Отдолу има стъпала от грубо дялан сив камък. Самата пирамида, както повечето сгради в Китай, е от кирпич. По склоновете ѝ растат дървета и храсти, изглаждайки очертанията на пирамидата и придавайки ѝ прилика на естествен обект. Тази величествена гледка спря дъха ми. Обиколихме пирамидите, търсейки вход, но не намерихме нищо."
Повече никой не е чувал нищо за търговците, а дневникът им е открит чак през 60-те години на ХХ век от капитан Брус Лионард Кати - новозеландски пилот от гражданската авиация, който посвещава живота си в търсене на енергийните полета на Земята, мистериозни пирамиди и други загадки.
По-сериозно внимание към древните структури възниква след Втората световна война. Историята за Голямата пирамида е разказана през 40-те години - американският пилот Джеймс Гаусман твърди, че я е видял при полет между Индия и Китай.
"Летях около планина и стигнах до долина. Точно под мен
видях гигантска бяла пирамида
Изглеждаше сякаш е от приказка. Беше покрита с блестящо бяло - може да е било метал или някакъв камък, но отвсякъде беше бяла. Най-любопитното беше нейният връх - голямо парче скъпоценен материал, подобен на скъпоценен камък. Бях дълбоко трогнат от колосалния размер на това нещо.”
Пред "Ню Йорк Таймс" на 28 март 1947 г. полковник Морис Шийхан, директор на Trans World Airlines, също разказва за наблюдението си на тази огромна пирамида, а снимка се появява в The New York Sunday News на 30 март 1947 г., като по-късно се приписва на Гаусман.
Малко след това Science News Letter (сега Science News) публикува кратък материал: „Китайските пирамиди са от кал и пръст и приличат повече на могили, отколкото на пирамидите на Египет, а регионът е слабо посещаван. Американски учени, посетили района, предполагат, че височината от 1000 фута може да е преувеличена, тъй като повечето китайски могили в тази област са сравнително ниски. Местоположението - на 40 мили (64 км) югозападно от Сиан, е в район с голямо археологическо значение, но малко от пирамидите някога са били изследвани."
Няколко дни по-късно в агенция Асошиейтед прес се получава писмо от китайските власти, в което се казва, че „съществуването на такива пирамиди не е подкрепено с доказателства“.
Впрочем и споменатият новозеландец Брус Кати среща спънки от китайските власти. През 1978 г. той лети до мястото и от въздуха прави снимки на Долината на пирамидите. Тогава изведнъж всички прибори в самолета му спират да работят, появяват се пламъци и Кати е принуден да скочи с парашут. Открит е от местни жители и отведен от органите на реда, които го разпитват по подозрение, че е английски шпионин. След това е изгонен от Китай.
Кати обаче успява да пренесе филма и публикува сензационни снимки. Следва официално писмо от китайското правителство (1 ноември 1978 г.), в което се твърди, че "в провинция Шанси няма пирамиди, има няколко могили (гробни хълмове), но няма пирамиди". И се посочва, че според местните учени "т.нар. „пирамиди“ са гробници на императори от династията Западен Хан. Тъй като гробовете не са анализирани научно и не са забелязани маркировки по земята, е трудно да се формулират заключения".
По принцип чужденци много рядко са успявали да се сдобият с разрешение за археологическа дейност на територията на Китай. През март 1994 г. обаче австриецът Хартвиг Хаусдорф получава такова и обикаля затворените за чужденци райони около Сиан. Той е разговарял с будистки монах, който му разказал, че
пирамидите се споменават в древни ръкописи,
пазени в неговия манастир. Записките били на около 5000 г., но и там пирамидите се споменавали като "много стари, построени още при древните императори".
По време пътуването си той открива 6 пирамиди. След това - през октомври 1994 г., се завръща, вече с видеокамера, и успява да заснеме 18-минутен филм. Когато се прибира и гледа записа, Хаусдорф установява, че на фона на кадрите се виждат много други пирамиди, обрасли с растителност и изглеждащи като хълмове. Археологът получава разрешение да ги разгледа по-подробно едва през 1997 г., но без да провежда сериозна изследователска работа.
В наши дни се знае, че на територия от общо 2000 кв. км има повече от 100 пирамиди. Всички са строени от глина и пръст, затова вътрешните им помещения са затрупани с хилядолетията. Няма никаква възможност да се проникне вътре, без да се разруши самата пирамида.
С едно изключение до момента: До световната преса достига съобщение от китайски археолози. Те твърдят, че след поредица от земетресения са открили, че заради изместването на скалите, на повърхността са се появили три пирамиди. Недалеч от основата на едната те открили засипан проход, който ги отвел в подземен лабиринт с каменни стени, а оттам в голяма зала, покрита с непонятни рисунки. Най-интересни се оказали две. На едната е изобразена ловна сцена, с участие на хора в дрехи, напомнящи скафандри. Другата прилича на Слънчевата система - 10 кълба на различни разстояния едно от друго, групирани около единен център (Слънцето). Третото (Земята) и четвъртото (Марс) кълбо били съединени с подобна на паяжина линия.
Съобщението за откритието обаче предизвиква обратен ефект: китайските власти написват опровержение, а в провинция Шанси започват озеленителни работи. Върху пирамидите са засадени бързорастящи храсти и иглолистни дървета, за да им придадат вид на естествени гори (официално, за да се предпазят склоновете от свличане). Експедицията се оказва последната и повече нито един учен не е успявал да получи разрешение да проникне в тази или в друга от пирамидите.
Китайските власти все така не дават гласност на тези обекти, а обяснението е, че пирамидите са свещени за китайците и чуждо вмешателство ще се възприеме като светотатство.
Районът си остава затворен,
а с годините обектите все повече биват замаскирани - засипвани са с допълнително пръст, за да не може да се виждат и заснемат от спътници, даже са заграждани с огради. А и някои от тези пирамиди вече са в окаяно състояние, тъй като са били разграбени от местните. И не става въпрос за съкровища, а за това, че понеже са строени от глина и пръст, селяните са си откопавали материал за подобряване на почвата по своите ниви.
И все пак интересът към тях остава. Въпреки многото пречки е установено (най-вече чрез спътникови снимки), че височината на пирамидите варира между 25 и 100 метра.
YouTubeЕдинственото изключение е Голямата бяла пирамида (изчислено е, че е висока точно 300 м, с дължина на основата 485 м). Тя е на север от останалите - в долината на река Дзя Лин, недалеч от т.нар. „Небесен Олтар”, място с голямо значение за древните китайци. Там императорите провеждали религиозни церемонии. Този олтар обаче бил заровен малко след откриването му от археолозите, тъй като китайското правителство се опасявало, че там могат да се извършват езически ритуали.
Според китайския професор Уанг Шепинг всички пирамиди в долината са от преди 4500 г. пр.н.е., а в Бялата би трябвало да са останките на един от първите владетели - император Хуан Ди.
На външен вид китайските са много подобни на пирамидите в Мезоамерика (в Мексико, Гватемала и др.). Когато мексиканските например са видени за първи път, те също са били покрити с растителност. И едните, и другите имат площадка на върха, и стълбища по лицата.
Китайските пирамиди поставят въпроси не по-малко от египетските. Има доста версии. Традиционната е, че това са гробници на императори. Друго предположение е, че са част от гигантска система свещени линии, известна в Китай като „фън шуй”. Китайският археолог Уон Шипин твърди, че пирамидите са подредени в съответствие с астрономически обекти и демонстрират невероятните познания по геометрия и математика на древните (една от пирамидите например е в геометричния център на древната империя).
Но пък ако се вярва на информацията в древни свитъци, авторите на грандиозния проект са т.нар. Синове на небето, слезли на Земята на своите метални „огнедишащи дракони“. Тази космическа версия се подкрепя допълнително и от посещението на небесния пратеник - император Хуан Ди, описано в легендите...
Така че древните китайски пирамиди, заедно с техните аналози от Египет и Америка, засега остават най-голямата загадка на Земята.
