Охолният живот, посветен на достойно хапване и пийване, уви, има своята висока цена, както всички знаем. И не стигат наднорменото тегло, последващи проблеми със сърдечносъдовата система, опорно-двигателния апарат и дори диабет, но любителите на тежките маси, най-вече мъжете, са заплашени от още едно заболяване, което може да е истинско наказание - подаграта.
Именно заради връзката си с диетата в миналото подаграта е била известна и като "царска" болест - смятало се е, че това е страдание на богатите и аристократите - на хората, които живеят охолно. Подаграта се среща най-често при мъжете на средна възраст. Тя е далеч по-рядка при жените, и то след менопаузата.
Подаграта е хронично, често наследствено заболяване, което се дължи на нарушения в обмяната на пикочната киселина и солите й заради ензимен дефект. Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините в организма. Една малка част от пурините се внася с храната, по-голяма част се синтезира в организма, но за това значение имат и заседналият начин на живот, затлъстяването, прекомерната консумация на месо и животински вътрешности, алкохолът. Пикочната киселина е в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Когато нивото й нарасне, се получават условия за кристализация и отлагане в тъканите. Отлагането на кристали пикочна киселина е главно в ставните тъкани с развитие на артрити, в меките околоставни тъкани и ушните миди под формата на тофи, в бъбречния паренхим.
Класическият пристъп на подагра представлява усилващи се
остри болки в областта на ставата на палеца на крака,
обикновено нощем. Палецът е зачервен, подут, много болезнен. И най-малкият допир до него носи остра болка, понякога дори предизвиква покачване на температурата. Болката се дължи на натрупване на кристали от пикочна киселина в засегнатата става. Ако не се потърси лекарска помощ, пристъпът минава от само себе си за около седмица, но ставата на палеца може да остане чувствителна дълго време. Следващата криза може да е след няколко седмици, месеци или години. Лошото е, че всяка следваща криза е по-продължителна и по-трудна за лечение.
При подаграта рядко се засягат други стави. При хронична подагра се образуват подагрозни артрити и се натрупват на депа от урати - тофи, в меките тъкани, сухожилия (ахилесово), бурсите (лакът), ушните миди, костите, вътрешните органи. Най-сериозното усложнение е подагрозният бъбрек. Той се развива в резултат на повишеното количество пикочна киселина в кръвта и увеличеното отделяне на урати – вид камъни в бъбреците. Те предизвикват остри бъбречни колики. Ако не се лекува, подаграта може да доведе до бъбречна недостатъчност и дори до смърт.
За да не хронифицира болестта, още след първия пристъп на подагра пациентът трябва да забрави за алкохола и месото, за да не провокира появата на нови пристъпи. Всеки пристъп води до допълнително разрушаване на ставата, на костта и хрущяла на палеца.
Редица изследвания показват връзката на подаграта с консумацията на алкохол, като напоследък се смята, че най-голям е рискът от развитие на подагра при пиенето на бира, следвана от спиртните напитки. Твърди се, че до две чаши вино на ден рискът би трябвало да е минимален.
На болните също така се препоръчва да пият много течности, най-вече алкална минерална вода. Тя предпазва от потенциалната поява на бъбречна недостатъчност.
Диетата е важен елемент в лечението на подаграта
За жалост, тя трябва да е предимно вегетарианска – без храни, богати на пурини (карантия, бульони, тлъсти риби, хайвер, меса, гъби, шоколадови изделия). Препоръчва се и корекция на теглото и липидните нарушения, които често се съчетават с подаграта.
Освен това при подагра не трябва да се ядат храни, съдържащи мед и захар, което важи и за газираните напитки.
Важно е да се избягват и редица морски храни заради високото им съдържание на пурини - сардини, аншоа, миди, риба тон, скумрия. Дреболиите увеличават риска от подагра цели пет пъти, затова черен дроб, сърчица, агнешка главичка и шкембе са абсолютно забранени. Същото важи и за червеното месо. За препоръчване е хлябът да е пълнозърнест и да се четат внимателно етикетите, тъй като често производителите слагат захар и в хлебните изделия.
