Най-голямото по рода си проучване по темата разкрива някои отговори на стария въпрос кое ни разболява - наследствените дадености или начинът на живот. Учените от университета Харвард са анализирали данни от 35 милиона американци, включително и хиляди двойки близнаци, проследявани в продължение на 24 години. Целта е била да се установи кои заболявания са причинени от гените и кои са в по-голяма степен повлияни от околната среда.
Най-общо се оказва, че повечето болести са резултат от това как двата компонента си взаимодействат. Обкръжаващата среда може да промени начина, по който гените се проявяват, но и гените могат да окажат влияние върху това как телата ни реагират на външните фактори. Има обаче широки вариации в тези съотношения според болестта. Затова и учените от Харвард са опитали да установят кои фактори имат най-голям ефект за съответните заболявания.
Тяхното проучване е установило, че когнитивните проблеми са най-тясно свързани с генетичния ни код, а очните заболявания са най-повлияните от околната среда и външните фактори. За над 6000 генетично наследени разстройства има ясно установена причина - дефект в генетичния код. Установяването на тези дефекти беше част от задачата на големия Човешки геномен проект, който беше завършен през 2003 г. Съставянето на карта на генома беше монументално постижение, но то разкрива само част от цялата история на генетичните заболявания.
Хората, както и животните, са повече от сбор от гените в ДНК-то си. ДНК кодът е уникален за всеки, но
още по-уникални са външните фактори,
на които всеки от нас е подложен, които, освен всичко друго, се и променят постоянно. Това прави определянето кое за коя болест е определящо почти обезсърчаваща задача. Близнаците, особено еднояйчните, отдавна са любимият обект на изследване за генетиците, защото предлагат рядката възможност да се проучи какво се случва с една и съща ДНК под влиянието на различни външни фактори и начини на живот.
Проучването на Харвард е от данните на 45 милиона души, взети от базите данни с информация на застрахователните компании. Те са сравнили генетичните данни, диагнозите и основната медицинска информация - като височина и тегло, с пощенските кодове на хората, което е позволило да се направят и предположения за външни фактори като социално-икономическия статус на изследваните. Макар цялата информация да е била важна за анализите, 56-те хиляди двойки близнаци, включени в проучването, са предложили някои от най-ключовите данни.
Изследването, без да има претенции да дава отговор на въпроса "гените или битието", осветлява широк кръг от рискови фактори за болестите. Почти 40 на сто от всички заболявания, изследвани от учените - мускулно-скелетни, когнитивни, очни, дихателни и репродуктивни заболявания, имат генетична компонента. Факторите от околната среда и начина на живот поне частично са предизвикали една четвърт от общо 560-те болести, обект на проучването.
Гените нямат особена връзка с развитието на очни болести. И обратното - 27 от 42 офталмологични състояния са се оказали причинени от външни фактори. Болести на съединителната тъкан като ревматоиден артрит, са се оказали най-малко повлияни от ДНК, а репродуктивните болести са най-малко повлияни от околната среда. При когнитивните болести четири от пет обаче са генетично наследени.
Генетичното предразположение също може да служи за начин да се предвиди - при около 60 на сто от хората,
какви ще са разходите им за медицински грижи месечно
Така че генетичните компоненти могат дори да променят даден фактор от околната среда - социално-икономическия статус по начин, по който да се промени в бъдеще рискът от заболяване.
След очните, болестите на дихателната система са на второ място по най-тясна връзка с факторите от околната среда, с 34 от общо 48 състояния, свързани основно с външните фактори.
Като цяло, факторите от външния свят предсказват в по-малка степен какво ще се случи с човек в сравнение с генетичните, сочат данните от проучването на близнаците. А някои от резултатите, сочещи по-голямо влияние на околната среда, не са особена новина. Знаем, че бедните американци са и по-болни, и проучването също го потвърждава, показвайки, че социално-икономическият статус има влияние върху 145 различни болести, като най-пряка е връзката със затлъстяването. "Това откритие отваря вратата за купища трудни въпроси, включително дали и как промяна в социално-икономическия статус и начина на живот могат да се преборят с генетичната предразположеност към затлъстяване", казва един от авторите на проучването Чариг Пател, асистент професор по биомедицинска информатика в медицинското училище на Харвард.
Резултатите също показват, че промените в климата вече имат и ще продължат да имат драматични ефекти върху здравето на хората. Промяната в температурата променя и риска от цели 117 болести, което е дори повече от състоянията, при които голямо влияние има качеството на въздуха.
Проучването на ролите на гените, външните фактори и връзката между тях ще помогне за по-добра превенция и лечение на болестите, не просто за по-добро обяснение откъде и защо се разболяваме, надяват се авторите на проучването.
