Звукът и гледката на някой, който си "пука" ставите на пръстите, обикновено не са приятни, но има малка група хора, за които те са непоносимо влудяващи до степен да подскочат и избягат. Или пък да откачат, когато някой се храни с отворена уста, дъвче дъвка, хрупка чипс или отхапва ябълка. Това се случва при състояние, наречено мисофония.

Известна и като избирателна чувствителност съм звуци, мисофонията се определя като силен емоционален отговор на присъствие или очакване на определен звук. Наблюдават се три характерни и ключови реакции - гняв, отвращение и тревожност, като гневната реакция е доминираща. Тези силни емоции са придружени от високо ниво на физическа възбуда - реакцията "бий се или бягай". Адреналинът скача, човек е пълен енергия, за да отговори на заплахата, което се изразява в учестен сърдечен ритъм, ускорено и повърхностно дишане, напрежение, затопляне и потене.  

Звукът дразнител може да е в работната среда - тракане на клавиатура, например, или щракане на химикал. Може обаче да е и вкъщи - тежкото дишане на партньора, мляскането или хъркането му, или дори звукът от целувка. Което е огромен проблем, който поставя под въпрос цялата връзка.

Все още има много въпроси около тази сравнително нов термин, но макар и отстрани да звучи като глезотия, при хората с мисофония става дума за наистина непреодолими интензивни физически усещания. Например, ако обичайното раздразнение може да се определи със степен 3 по десетобалната система, то при мисофония става дума за 12.

Думата "мисофония" означава „ненавист към звука“. Според повечето експерти става дума за неврологичен проблем, а не за нарушения в слуховата система. Смята се, че дисфункционално регулиране на нервните сигнали в мозъка отключва този интензивен дискомфорт. Въпросът около причините, виновни за състоянието, все още е спорен. В някои от теориите се твърди, че мисофонията не е по рождение, но все пак е замесен и генетичният фактор. Повечето експерти смятат, че се развива в късното детство и че състоянието се влошава с течение на времето. 

За засегнатите от мисофония силата на дразнещия звук най-вероятно е без значение. Състоянието може да се развие от редица възможни фактори. Пациентите с други слухови нарушения също могат да го развият. Засега единственият начин да си помогнат хората с мисофония е да заглушават проблемните звуци - например да слушат музика със слушалки.