Анемията е често срещано заболяване, което се развива в резултат на дефицит на червени кръвни клетки (еритроцити) или при нисък хемоглобин. И двете състояния водят до намалено свързване и пренасяне на кислород към телесните клетки. С най-висока честота са желязодефицитните анемии.

Причините за желязодефицитна анемия могат да бъдат различни – нисък внос на желязо с храната, при хронични кръвозагуби - най-често от стомашно-чревния тракт и женските полови органи, тежки менструации; стомашни и чревни заболявания - язва, атрофичен гастрит, резекции, ентероколити, паразитози; хронични инфекции, ракови заболявания. Ниските нива на желязо може да се дължат на веганска или еднообразна диета, основана главно на консумация на зеленчуци, на поемане на ниска доза витамин С с храната, заболявания - цьолиакия, при която тялото трудно абсорбира хранителни вещества, или при които организмът по-трудно произвежда необходимите червени кръвни клетки, медикаменти, които действат на начина, по който тялото абсорбира витаминитe.

Хората с желязодефицитна анемия често имат бледа кожа, уморени са или нямат енергия, страдат от задух, сърцебиене, дори в покой. Симптоми също могат да бъдат главоболие, шум в ушите, промени в слуха, сърбеж по кожата, афти в краищата на устата, желание да се яде лед, косопад, извити нокти, депресия, липсващи менструални цикли при жени в репродуктивна възраст. Възможни са и промени в концентрацията и по-трудно усвояване на нова информация.

Само малка част - 10-15%, от приетото с храната желязо

се усвоява от организма. В храни, които са богати на хемово желязо (свързано с белтъчен преносител) резорбцията на желязо от храната може да достигне до 20%. Богати на хемово желязо са месните продукти - месо и животински вътрешности (далак, черен дроб, бъбреци), някои риби и морски дарове. Храни, съдържащи нехемово желязо, са зърнените, бобови култури, ядки, повечето зеленчуци. Повишено усвояване на нехемовото желязо се наблюдава при едновременния прием на съдържащите го храни с богати на витамин С храни, т.е. например е добре салатата да се овкусява с лимонов или портокалов сок, или в нея да се слагат парченца киви.

Солната киселина в стомаха има роля да прави желязото по-лесно усвоимо. В стомаха се отделя и ензимът пепсин, чиято роля е да освобождава желязото от неговия белтъчен преносител, позволявайки по-нататъшната му абсорбция в отделите на тънкото черво. Затова при хора с намалено отделяне на солна киселина от стомашната лигавица или приемащи антиацидни средства резорбцията на желязо е по-ниска.

Храни с богато съдържание на баластни вещества, фитати и оксалати могат значително да намалят усвояването на желязото с храната. Основно това са зърнените култури. Съдържанието на фосфати в млечните продукти също води до понижено усвояване на желязото. Богати на оксалати са зеленолистните зеленчуци – маруля, спанак и др.

Дневните нужди на организма от желязо са свързани и с физиологичните му загуби основно през бъбреците и чревния тракт, а необходимостта от желязо е по-висока по време на бременност, кърмене, менструация, както и при по-сериозни физически натоварвания.

През пролетта е времето на някои от най-богатите на желязо билки. От тях копривата е най-широкоспектърна. Тя действа много добре за превенция и допълващо лечение на пролетна алергия, а високото съдържание на желязо осигурява мощен ефект и срещу анемия. По съдържание на желязо

трудно може да бъде намерена алтернатива на копривата

сред билките. Освен желязо тя съдържа и високи дози витамин К, който подобрява усвояването на желязото в организма. В допълнение копривата осигурява и витамин С, и витамин А за тонизиране и по-бързо овладяване на придружаващите симптоми на анемия – отпадналостта и хроничната умора.

Друга подходяща билка е глухарчето. Цветът и коренът на глухарчето са много богат източник на желязо. За благоприятното действие на глухарчето при лечение на анемия помага и високото съдържание на витамините С и А. Общият ефект на билката е свързан с подобряване на имунитета и тонизиране на организма. В допълнение глухарчето е и сред билките с най-благоприятно действие за пречистване на кръвта.

Магданозът също е с високо съдържание на желязо. В него обаче има още едно вещество, което стимулира кръвотворните функции и е много полезно при лечение на анемия. Това е фолиевата киселина. В допълнение магданозът е много богат на антиоксиданти, помагащи за тонизирането на организма и възстановяването от оплакванията, съпътстващи анемията.

Много голямо предимство на тези билки е съдържанието и на витамин С, който улеснява усвояването на желязото. Важно е да се отбележи, че тези билки не бива да се консумират едновременно с храни, богати на калций, защото този минерал забавя усвояването на желязото и затруднява компенсирането на неговия дефицит при анемия.