Хиперактивността, състояние, чието пълно име е разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност, или ADHD, е модерна диагноза. Освен че в последните години тя се поставя все по-често, постоянното й споменаване кара и родителите да търсят симптомите у децата си дори когато те просто демонстрират неизчерпаема енергия. Преди родителят да започне наистина да се притеснява, е добре да знае най-често срещаните заблуди около това състояние, защото между енергично и хиперактивно дете разликите са огромни.

Какво е ADHD? Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност се проявява като невнимание, хиперактивност и импулсивно поведение, които са по-силно изразени, отколкото у останалите деца. Недиагностицирано и нелекувано, състоянието може да влоши преценката, резултатите в училище и отношенията на детето с неговите връстници и останалите хора. Все пак - не всички неспокойни деца всъщност страдат от ADHD. Ето и най-често срещаните погрешни схващания:

1. Това е само проблем с организацията
Въпреки че децата с ADHD изпитват затруднения в организирането на своето време и дейности, тези проблеми не са първопричина за разстройството. Според съвременното схващане, симптомите на ADHD се дължат на неврологичен проблем - серотонинов дефицит (серотонинът е невротрансмитер, който подпомага процесите на отдих и почивка) и на тенденцията детето да изпада в неадекватни ситуации  при комуникирането с други хора.

2. Родителите са виновни
Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност няма нищо общо с дисциплината. Неприличното поведение на обществено място на деца с ADHD не се дължи на лошо възпитание от страна на родителите, а на факта, че детето просто не може да контролира своите импулси. Твърде стриктните и изискващи родители обаче могат да влошат симптомите.

3. Не засяга момичетата
Тази заблуда може да обясни поне отчасти защо статистиката показва, че момчетата с ADHD са диагностицирани 4 пъти по-често от момичетата. Най-често възрастните игнорират симптомите на ADHD при момичета, тъй като тяхната хиперактивност се проявява най-често с хиперприказливост и хиперреактивност отколкото с неадекватно грубо поведение. При момичетата нелекуваното разстройство може да има дори по-сериозни последствия, защото небрежността и погрешната преценка могат да ги изложат на по-сериозен риск от ранна, нежелана бременност, полово предавани болести, депресия и безпокойство.

4. Проблем в обучението
Децата с ADHD изпитват понякога сериозни проблеми с концентрацията и запазване на вниманието, което наистина може да доведе до проблеми в училище. Това обаче е различно от нарушение в процесите на обучение.

 

5. Хиперактивността е единственият симптом
Не, тя просто е най-видимият симптом на разстройството. Всъщност съществуват три групи деца с ADHD, които се различават по свръхенергичност:
• Предимно хиперактивни и импулсивни: Децата обикновено са свръхактивни и изпитват трудности в контролирането на своето поведение.
• Предимно невнимаващи: Децата не са свръхактивни, но изпитват трудности в концентрацията и запазването на вниманието.
• Комбинация от хиперактивност, импулсивност и невнимание.

6. Съществува дефинитивно лечение
Ако симптомите привидно изчезнат, то значи се справяте добре. Някои медикаменти, както и поведенческата терапия могат да потиснат симптомите и да подобрят концентрацията и паметта на децата. По този начин те ще се справят по-добре в училище и ще подобрят социалните си взаимоотношения. За съжаление обаче “чудодейно” лекарство за ADHD все още не съществува. Използването на какъвто и да било медикамент трябва да бъде назначено от специалист психиатър.

7. Причината е в захарта
Много родители са забелязвали, че след яденето на захарни изделия техните деца придобиват подобно на ADHD поведение – викат като маниаци, не могат да си намерят място и да се фокусират. Но според специалистите не това причинява разстройство на поведението. Доклад, публикуван през 1995 г. в списанието на Американската медицинска асоциация, анализира 23 отделни проучвания за ефектите на захарта върху поведението и познавателната способност и заключава, че захарните изделия не ги повлияват значително. Естествено, най-доброто, което можете да направите, е да приучите детето от ранна възраст на здравословен начин на живот.

8. Не може да се лекува без медикаменти
Поведенческата терапия е важна част от лечението на деца с разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност и може да се прилага дори самостоятелно в голям брой случаи. Тя включва правенето на списъци, разписание и таблици, които да ориентират по-добре децата в обстановката и те да се научат да бъдат самостоятелни и организирани в извършването на своите училищни и домашни задължения. За да се справят с безпокойството, някои деца се нуждаят от специални курсове по обучение за техники на релаксация. Въпреки това в някои случаи лекарствената терапия няма алтернатива.

9. Диагноза се поставя с образна диагностика
Магнитният резонанс не може самостоятелно да постави такава диагноза - необходимо е наблюдение на поведението на детето. За да се постави правилно диагнозата, лекарят трябва да установи наличието на симптоми като безпокойство, невъзможност за фокусиране и други оплаквания, които са налице за период над шест месеца. Образните изследвания още не са достатъчно точни, за да установят ADHD, единодушни са специалистите. Въпреки това съществуват други изследвания, които могат да помогнат при уточняване на диагнозата. Например електроенцефалографията (ЕЕГ) следи мозъчната активност по време на изпълняването на различни по трудност задачи.

10. Тези деца не са умни
Това е още една много честа заблуда. Въпреки че децата с ADHD се справят трудно в училище, разстройството няма нищо общо с тяхната интелигентност.

11. Симптомите изчезват с времето
В действителност това не е така. Симптомите могат да избледнеят, но те никога няма напълно да изчезнат. Статистиката на националния институт по умствено здраве на САЩ показва, че засегнатите от ADHD деца са 3 до 5%, докато този процент при възрастните е 4.4. Но това съвсем не означава, че нищо не може да се направи. Децата, както и възрастните хора с ADHD водят не по-малко нормален и щастлив живот от останалите. От най-голямо значение е обаче разстройството да бъде разпознато и третирано правилно.