Мононуклеоза е диагноза, която обикновено свързваме със спортистите - болестта е прекратила преждевременно не една кариера или провалила цял сезон на някой атлет. А другото й име - вирус на Епщайн-Бар, пък звучи като диагноза от "Д-р Хаус" - рядка и странна болест, която заразява някой друг.
Инфекциозната мононуклеоза действително е сериозно заболяване, което не може да се диагностицира от пръв поглед и изисква търпение и време до пълното възстановяване. Болестта е вирусна, причинява се от вируса Епщайн-Бар, кръстен на своите откриватели. Протича с висока температура, подути лимфни възли, засяга черния дроб и слезката, а името й се дължи на характерната кръвна картина.
Вирусът се съдържа в слюнката и чрез нея се разпространява при кихане и кашляне - по въздушно-капков път, както и при интимни контакти - мононуклеозата е известна и като "болест на целувката". Заразяването с вируса обаче далеч не е равнозначно на заболяване от инфекциозна мононуклеоза. Огромна част от възрастните хора са срещали вируса, но не са боледували. Много деца и младежи при инфектиране с вируса може да нямат никакви симптоми или да преболедуват кратко и леко от „настинка“, която с нищо не се различава от обичайната. При между 35 и 50% от инфектираните в детска и юношеска възраст възниква инфекциозна мононуклеоза.
EBV може да инфектира само клетки, носители на определен вид рецептор – епителните клетки на назо-фарингеалната лигавица и B-лимфоцитите. Ето защо, попадайки на податлив терен, вирусът се размножава на първо място в епителните клетки на лигавиците. Оттам лесно достига кръвта и целевите му B-клетки (това са част от клетките на имунната система). EBV стимулира тяхното делене и трансформация и количеството им в кръвта се увеличава. Това обяснява и името на заболяването – свободните В-клетки в кръвта
се наричат още моноцити и оттам – мононуклеоза.
При трансформацията се променя и качеството на моноцитите – тяхното производство на имунно-активни вещества се променя и те потискат Т-клетките на имунната система. На това се дължат и характерна кръвна картина - променените брой и съотношение на имунните клетки, и фебрилитетът. Сходен е механизмът и при подуването на лимфните възли и засягането на черния дроб и слезката – в тях има големи струпвания от имунни клетки и поради процесите в тях може да се стигне до възпаление и увеличение на размерите.
Инкубационният период е около 10 дни. Болестта започва с преумора, раздразнителност, следват повръщане и повишаваща се температура в рамките на седмица. Водещ симптом може да бъде увеличението на лимфните възли, често по цялото тяло. Подуването на възлите в коремната кухина може да предизвика и силна коремна болка. Хепатитът - възпалението на черния дроб, рядко има сериозен характер.
Този етап често е последван от ангина - сливиците също са лимфоиден орган, а при половината от болните се появява и обрив. Заболяването продължава 3-4 седмици, но пониженият имунитет, умората и промените в кръвната картина се задържат продължително време. Отделянето на вируса със слюнката може да е налице до 18 месеца след преболедуване.
Лечението е симптоматично. Понякога заради ангината се налага хоспитализация - пациентите не могат да се хранят и се налагат вливания на водно-солеви и глюкозни разтвори. Може да се наложи и терапия с кортикостероиди – при затруднено дишане поради отока около лимфните възли, и хепатопротектори – при засягане на черния дроб.
Предпазването е спазване на класическите хигиенни мерки. Разпространението на вируса изисква тесен контакт, но това не значи, че човек не трябва да е предпазлив.
И децата, подобно на възрастните,
често нямат оплаквания или те са леко изразени. Болестта обаче може да се развие и тежко, да има висока температура, възпалено гърло, включително и белезникави налепи по сливиците, увеличени лимфни възли в областта на врата, слабините или аксиларната ямка, и умора. При тези симптоми е необходимо да се потърси лекарска помощ. Лечението е с антипиретици като парацетамол и ибупрофен, постелен режим с ограничаване на физическите натоварвания. Антибиотик не се назначава за ангината, освен ако не се открие и бактериална инфекция. Децата с мононуклеоза не бива да участват в контактни спортове, докато размерът на слезката не се нормализира, тъй като съществува опасност от руптура (разкъсване) при директен удар в тази област.
В повечето случаи оплакванията преминават за 1 до 3 седмици. Макар и рядко, общата отпадналост и слабост могат да се задържат и по-дълго време.
Спортистите
Смята се, че спортистите са по-уязвими на мононуклеоза, тъй като при тях натоварванията са по-големи, включително и с постоянни пътувания, което прави организма по-податлив на инфекции.
Мононуклеозата може да извади за дълго от терена спортистите, които се занимават с контактни спортове - заради опасността от разкъсване на слезката. Ако тя е увеличена заради болестта, това я прави по-уязвима и податлива на руптура при удар. Обикновено слезката е най-уязвима в първите 3 седмици на болестта.
Освен това след прекарана мононуклеоза повечето хора излизат от форма, чувстват се уморени и отпаднали и е нужно време, за да се върнат в обичайното си състояние. При професионални спортисти, при които натоварването е и много по-тежко, това може да отнеме и повече време. За съжаление, има и случаи, при които мононуклеозата може да доведе до хронична умора, което обикновено слага край на активната кариера.
