Съвременният човек - Хомо сапиенс, произхожда от Южна Африка - от район в северната част на Ботсвана, съобщиха агенциите. Там общият ни предшественик е живял преди 200 000 години, преди да мигрира 70 000 години по-късно, сочи проучване, публикувано в сп. "Нейчър".
Връщайки се към корените на генетичното ни дърво, учените са установили "родината на предците" на Хомо сапиенс сапиенс. "Отдавна знаем, че съвременният човек се е появил в Африка преди около 200 000 години. Но досега не знаехме къде точно", обясни ръководителят на изследването Ванеса Хейс от университета в Сидни.
Учените са използвали методите на генетичната генеалогия, които дават възможност да бъдат проследени моделите на миграциите. Те са анализирали 200 митохондриални генома - генетични маркери по майчина линия, взети от популации, живеещи в наши дни в Намибия и Република Южна Африка - регион, смятан отдавна за една от люлките на човечеството.
ДНК изследванията са разкрили наличието на най-древната генетична майчина линия, наричана "L0", която все още присъства в популациите. След това те са изследвали географското й разпръскване. Сравнявайки геномите, специалистите са успели да изолират общ предшественик - коизан, чиито представители живеят и в наши дни. Според екипа всички хора, живеещи в Африка и извън нея, са негови наследници.
Районът е голям колкото Нова Зеландия, разположен е южно от р. Замбези, която извира от сегашна Намибия, пресича Северна Ботсвана и стига до Зимбабве. Сега той е пустинен - Калахари, но някога е бил
влажна зона с пищна растителност, с голямо езеро, което е изчезнало преди 130 000 години,
когато настъпва засушаване, заради което и хората мигрират.
Това е областта Макгадикгади в Ботсвана, на името на бившето голямо езеро Макгадикгади, което се смята за дома на първите хора. Първоначално то е било много голямо, но постепенно от него са се образували по-малки езера, т.е. влажна зона, която е с идеални условия за оцеляване, но промяна в климата и засушаване са накарали хората да мигрират. Първите от тях са се насочили на север, а втората вълна е тръгнала на югозапад. Една трета от хората в областта са останали и са там и до днес. За разлика от тръгналите на север, насочилите се на югозапад са успели да се приспособят и да постигнат стабилен растеж на популацията. Успехът им вероятно се дължи на адаптирането към живота край морето и на това, че са се научили да хващат риба и морска храна с ръце.
Например друг начин да се погледне върху ДНК - с фокус върху Y хромозомата, сочи в друга посока. При проучване на наследяваната по мъжка линия Y хромозома
произходът ни води към Западна, а не към Южна Африка,
допълва Стрингър и припомня, че шведско проучване от 2017 г. показва доста по-комплексна картина, която сочи, че хората сме наследници на предшественици от различни региони на Африка.
4 са мащабните проучвания в последно време, които променят начина, по който сме гледаме досега на историята на прародителите си.
Проектът на Симон за генетичното разнообразие. При анализ на ДНК от 142 популации от хора по цял свят учените стигат до извод, че всички съвременни хора произлизат от една група хора, появили се преди 200 0000 години в Африка. Всички хора, които не са от Африка, са с прародител малка група, която се е отделила преди 130 000 години. Хората са живели на изолирани групи в части от Африка, разделени едни от други. Коизан в Южна Африка например са се отделили от Йоруба в Нигерия преди 87 000 години, а Мбути са се отделили от Йоруба преди 56 000 години.
Проучване на Естонския биоцентър за човешкия геном. При него за изучени 483 генома от 148 популации по света, а целта е да се изследва разпространението на Хомо сапиенс извън Африка. Оказва се, че при туземци в Папуа Нова Гвинея 2% от генома са от изчезнала група Хомо сапиенс, което предполага, че е имало отделна вълна миграция извън Африка преди около 120 000 години.
Проучване на аборигени в Австралия. Използвайки геном от 83-ма аборигени и 25-ма папуаси от Нова Гвинея, е проучен произходът на първите хора в Тихия океан. Оказва се, че те са сред първите, напуснали Африка, което поставя и въпроса дали това не е станало преди миграцията към Евразия. След това друго проучване установява, че прародителите на съвременните аборигени и папуаси са се отделили от европейците и азиатците преди около 58 000 години при отделна миграция от Африка.
Проучване по климатичен модел. В университета на Хавай е използван един от първите компютърни модели, при които миграцията на хората е съпоставена с промените в климата, и така се пресъздава разпространението на хората за последните 125 000 години. Моделът симулира ледникови епохи и резки климатични промени и ги сравнява с предполагаемото пристигане на Хомо сапиенс в Източното Средиземноморие, Арабския полуостров, Южен Китай и Австралия - според данните от фосили и археологически данни. Така се стига до извода, че съвременните хора за пръв път напускат Африка преди 100 000 години на серии от миграционни вълни с бавно темпо. Изчислено е, че Хомо сапиенс за пръв път пристига в Южна Европа преди около 80 000-90 000 години, доста преди, отколкото се смяташе при предишни проучвания. Резултатите също така поставят под въпрос традиционните модели, според които е имало единично напускане на Африка преди 60 000 години.
