За сезон, в който кърлежите са биологично активни, се смята периодът от април до септември. Кърлежи би могло да има във всяка площ, обрасла с трева, храсталаци и буренища, включително в тревните площи между блоковете в градовете, до пътищата и в дворовете. Което значи, че човек може да се сдобие с кърлеж не само след преход в природата или пикник, но и след разходка в парка.

Затова и оглед за кърлеж е добре да се прави всяка вечер след пребиваване на тревни площи. Най-често кърлежът "скача" на единия от краката, а оттам може да се придвижи по тялото, като предпочита „скрити“ места, обикновено в областта на кожните гънки или участъците при гънките на облеклото, зад ушите, слабините, корема - топли и влажни места. Ухапването от кърлеж не се усеща, затова и огледите са важни. Едва часове и дори дни по-късно на мястото на ухапването започват да се усещат смъдене, сърбеж, усещане за чуждо тяло под кожата, участъкът се зачервява и отича.

Обикновено препоръката на специалистите е кърлежът да се вади от медицинско лице - например личния лекар. Ако все пак решите да направите това сами, то трябва да става с пинсета, перпендикулярно на кожата и с премерена сила - не прекалено рязко. Акарът

не бива да се върти, къса, натиска,

да се маже с алкохол, олио или мас, нито да се гори с клечка или цигара. Важно е да се следи дали хоботчето му остава в кожата и ако то е там - да се извади с игла.

Ако кърлежът се върти и извива, може да се скъса част от устния му апарат, който да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. След като бъде открит кърлежът, не трябва да се чака, а да се отстрани колкото е възможно по-бързо и внимателно - колкото по-дълго е  той в тялото, толкова по-голяма е вероятността от пренос на зараза. Неправилно е и мазането на мястото на впития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне - така той се стресира, което води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, а това увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза. Много хора след вадене на кърлеж правят грешката да го размачкат, при което пръски от съдържимото в кърлежа могат да попаднат в очите на човек и той да се разболее, без дори да е бил ухапан.

След като кърлежът е изваден, мястото трябва да се дезинфекцира добре, а акарът по възможност да се сложи в кутийка и да се даде за изследване в ХЕИ. Изследването на човек за наличие на пренасяни от кърлежи инфекции се прави поне 20 дни след ухапването, тъй като на организма е нужно време, за да произведе антитела срещу евентуалната зараза.

Ухапаният трябва

да следи състоянието си в продължение на 30 дни

и да внимава за локални прояви на мястото на ухапването – зачервяване, оток, болка; също и за симптоми като температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото, кървене от венците, хеморагични петна по кожата. При децата често може да се появят и гадене и повръщане. 

В България при ухапване от кърлеж е възможно заразяване с лаймска болест, марсилска треска, ку-треска, кримска-конго хеморагична треска и туларемия. Най-често срещани са лаймската болест и марсилската треска, като изследвания от предни години сочат, че средно около 20 на сто от кърлежите у нас са преносители на двете инфекции. Най-опасна, макар и рядка, е хеморагичната треска, която се среща в Южна и Източна България. Тя може да има фатален изход.

Макар да е най-често срещаната трансмисивна инфекция, предавана от кърлежи, лаймската болест се развива при само около 1% от ухапванията. Вероятно това е така, защото заразен кърлеж трябва да бъде впит поне за един ден, за да се предаде инфекцията. Класически признак за началото на инфекция с лаймска болест е кръгъл, разширяващ се обрив, наречен еритем мигранс, който се образува на мястото на ухапаното от кърлеж от 3 до 30 дни след това. Обривът е червен, може да е топъл, но обикновено е безболезнен. Обикновено най-вътрешната част остава тъмночервена и става по-твърда, външният ръб е розов, а частта между тях се „изчиства“, като мястото придобива вид като "мишена". Обривът се появява при около 80% от заразените. Освен това е възможно да се появят грипоподобни симптоми - главоболие, болезненост в мускулите, треска и общо неразположение. Лаймската болест може да прогресира до по-късните етапи дори при пациенти, при които не са се появили тези типични обриви. В рамките на дни до седмици след появата на локалната инфекция еритем мигранс може да се развие на места по тялото, които не са ухапани, да се появи борелиозна лимфоцитома - лилава бучка, която се развива на месестата част на ухото, зърното или скротума. Други симптоми включват мигрираща болка в мускулите, ставите и сухожилията, както и сърцебиене и виене на свят, различни остри неврологични проблеми - лицева парализа и дори менингит.

След няколко месеца нелекуваните пациенти могат да развият сериозни и хронични симптоми, които засягат мозъка, нервите, очите, ставите и сърцето. Сред тях са полиневропатия, лаймска енцефалопатия - трудности с концентрацията и краткосрочната памет, дълбока умора, пристъпи на паника и тревожност. Лаймският артрит обикновено засяга колената, макар че може да стигне и до глезените, лактите, китките, бедрата и раменете. Болката често е лека или умерена, обикновено с подуване в ставите.

Лаймската болест се лекува с антибиотици.

Предпазване от кърлежи

- Репелентите, които отблъскват кърлежите, съдържат 30% диетилтолуамид (ДЕЕТ) и откритите участъци от кожата трябва да се мажат на 2-3 часа.

- Покривайте кожата с облеклото, особено тези части от тялото, които са в пряк досег с тревни площи.

- Не пропускайте ежедневния оглед на тялото, включително и окосмената част на главата.

- В случай че имате домашен любимец, следете и него, тъй като рискът да се превърне в преносител на кърлеж е голям. Противопаразитните каишки са задължителни.

- Тревните площи и дворовете трябва да се поддържат с косене на тревата, почистване от падналите листа и ограничаване на достъпа на животните до тях.