Проблемът с дисбалансите в заплащането на медицинския персонал в болниците получава още шест месеца отсрочка. Засега няма да има санкции за лечебни заведения, които не успяват да достигнат началните заплати, заложени в Колективния трудов договор. Те получават гратисен период от шест месеца, през които трябва да се справят със задачата. Същата отсрочка има и за новия текст в КТД, който цели да позатвори ножицата между най-ниските и най-високите заплати в лечебните заведения.
Това стана ясно, след като днес в МЗ Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписаха с НЗОК национален рамков договор за периода 2023-2025 г.
Съотношението между максималното и минималното брутно трудово възнаграждение на медицинските специалисти в лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ, е не повече от 10 към 1, предвижда новият текст. Брутното трудово възнаграждение се формира като сума от основното трудово възнаграждение и всички допълнителни възнаграждения на изпълнителите на болнична медицинска помощ за работа по дейности, финансирани с публични средства.
Проблемът с ниските заплати на персонала в болниците се наследява от правителство на правителство, но без решение въпреки всякакви опити да се направи някаква регламентация. Напрежението около заплащането в болниците е особено остро в последните седмици, защото имотните декларации показаха отново директори, които получават по 50-60 хил. лв. месечен доход, дори в държавни и общински болници, където уж има таван.
По думите на шефа на БЛС д-р Иван Маджаров целта е да няма наказване, защото това би означавало наказаната болница да изпадне в още по-тежко състояние. Всички имаме желание да намерим начин да подсигурим заплатите на медицинските специалисти, допълни той, цитиран от БТА.
Според колективния трудов договор в отрасъл здравеопазване, в зависимост от лечебното заведение, началник на клиника следва да получава не по-малко от 2200-2500 лв., началник на отделение - не по-малко от 2100-2300 лв., лекар с две специалности - 2050-2200 лв., лекар с една специалност - 2000-2100 лв., лекар без специалност - 1900-2000 лв., главна медицинска сестра - 1550-1650 лв., старша медицинска сестра - 1500-1550 лв., медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници, помощник-фармацевти - 1450-1500 лв., санитари - 910 лв. Повечето лечебни заведения обаче не са достигнали тези нива на заплащане и казват, че не биха и могли да увеличат заплатите без увеличение на клиничните пътеки. А те сега остават на старите си нива.
Какво ново в НРД 2023-2025
Няма да има лимит за направленията, издавани от личните лекари на диспансеризираните пациенти, припомниха от БЛС след подписването на договора. НРД указва, че личните лекари вече не са длъжни да оповестяват на видно място личните си мобилни телефонни номера, но ще трябва да има посочен телефонен номер на лекарската практика. Друга новост в договора е, че санкциите няма да се кумулират при еднотипни нарушения и при първа проверка.
Болниците ще могат да „прехвърлят“ до 10% от леглата си от една клиника в друга от същия тип, предвижда още НРД. Според договора ще бъде разрешено приемащият лекар в болница да може да бъде и без специалност.
Висок ръст на цените, които НЗОК заплаща на лекарите в извънболничната помощ, предвижда новият договор. Средното увеличение за първичната извънболнична помощ е 24%, а за специализираната извънболнична помощ - 22%. Първичният преглед вече ще бъде на цена от 40 лв., а цената на вторичния преглед ще бъде 15 лв. Новата цена на първичния преглед при педиатър е 42 лв. С пет лева повече ще се заплаща и за прегледите по диспансерно наблюдение, както и за вторичните прегледи в областта на майчиното здравеопазване.
Всички медицински дейности в извънболничната помощ, извършени през годината, ще бъдат преизчислени по новите цени. В областта на болничната помощ цените на клиничните пътеки остават без промяна, тъй като през миналата година те бяха увеличени веднъж средно с 25% и втори път – с още 8%, припомниха от БЛС. През изминалите три тримесечия НЗОК е изплащала надлимитна дейност в размер на 120 млн. лв и по този начин предварително е използван ресурс от увеличението на бюджета за болнична помощ.
КОМЕНТАРИ
Увеличението на бюджета на НЗОК за следващата година е въпрос на анализ и възможности, коментира шефът на БЛС. Съсловната организация ще се бори за средно увеличение на клиничните пътеки с 25% за 2024 г.
В този бюджет на НЗОК и в НРД има обърнато сериозно внимание на първичната и на специализираната извънболнична помощ, каза заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Михаил Околийски. По думите му увеличението на парите с близо 25% в първичната извънболнична помощ ще позволи интензивна работа с пациентите и наблягане на профилактиката. Искаме пациентът да бъде партньор в системата, а профилактичните прегледи да не са формални, каза още той.
Не трябва лекарите да бъдат оставени сами да събират хората за профилактични прегледи, необходима е мащабна информационна кампания за профилактиката вместо да се плашат с предстоящи глоби, каза заместник-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. По думите му на пациентите трябва да се разясни и че издаването на електронен документ не означава дистанционен преглед.
Няма промяна в денталните дейности, които се заплащат от НЗОК през следващата година, каза д-р Николай Шарков, председател на БЗС. По думите му още преди 20 години от съсловната организация са посочили, че за дентални дейности и за поддържане на добро орално здраве са необходими половин милиард лева. За следващата година са предвидени 279 млн. лв., посочи още д-р Щарков.
Ще поискаме Министерството на здравеопазването да извършва дейностите по скринингови програми, водещи до ранно откриване на сърдечно-съдови и онкологични заболявания, каза Пламен Таушанов, представител на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК.
