Жена, родена през 1921 г. и загубила мъжа си малко след 9 септември 1944 г., е завела граждански иск срещу водещия от БНР Петър Петров Георгиев, по-известен като Петър Волгин. Поводът е пост на Волгин във Фейсбук от февруари т.г., разказва "Клуб Z". На 1 февруари, който е ден за почит на жертвите на комунизма, Волгин пише в социалната мрежа:
"Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд." Това изказване предизвика и протести пред БНР, както и контрапротест в негова защита.
Ц.Г. обаче завежда дело за непозволено увреждане и претендира за 5001 лв. обезщетение. Искът й засега е частичен за 1000 лв., тъй като възрастната дама не може да си позволи да плати 4-процентната такса върху по-голяма сума.
На 12 април е поискано Софийският районен съд да наложи обезпечителни мерки на Волгин, т.е. да запорира сумата на иска.
Днес Клуб Z съобщи, че засега претенциите на жената и на сина ѝ, депозирани чрез адвоката им, остават без успех. Софиийски градски съд на втора инстанция отказва да допусне обезпечението за бъдещ иск, т.е. да запорира заплатата на Волгин. Аргументът е, че Волгин не е обидил жената персонално. А първата инстанция Софийският районен съд настоява ищцата да докаже, че Петър Петров Георгиев - каквото е действителното име на журналиста, е Петър Волгин. Съдът очаква от нея да приложи трудовия договор на Волгин. Самото дело по същество още не е започнало. Адвокатът Веселин Видолов твърди, че въпреки това не се отказват.
"Родом съм от с. Сталийска махала, което преди 9.09.1944 г. е било едно от най-проспериращите села в страната, а околия Лом е била вратата на България към Западна Европа. През 1939 г. се ожених за любовта на моя живот Георги Иванов Горанов, който беше директор на училището... Мъжът ми беше запасен офицер, разпределен в Охрид, днешна Северна Македония", разказва жената в иска си. На 3 юни 1942 г. се ражда и синът им.
"На 5 октомври 1944 г. (непосредствено след нахлуването на Съветската армия в Република България и установяването на правителството на Отечествения фронт) мъжът ми, заедно с още десетима първенци от селото е извикан привечер в кметството от новата власт "за справка". Георги отиде, защото си помисли, че го викат, за да върне униформата...", споделя Ц.Г. Тя повече не вижда съпруга си, само разбира от стражарина, че е натоварен на камионетка от "новата власт". През братовчед партизанин разбира, че "Георги и всички първенци в селото са били убити и хвърлени в масов гроб, без съд, без присъда и без каквото и да е деяние от тях, освен че са изпълнили дълга си да се явят на повикватeлна в армията".
Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 г. Ломският районен съд обявява мъжа за "безследно изчезнал". За дата на предполагаемата смърт е записана 6 октомври, членовете на семейството са дамгосани като "врагове на народа", а през 1953 г. дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.
"Синът ми отрасна без баща, в нищета и в условията на пълна репресия от страна на комунистическия режим. Не беше приеман в Димитровския комунистически младежки съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, защото бе окачествен като "неблагонадежден" заради баща си, който той така и не познаваше. Аз и семейството ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не искам да влизам в подробности за това, защото се разстройвам още повече (дори когато го разказвам на адвоката си)", пише жената по повод на времената, които си мечтае да върне Волгин.
Дамата разбрала за поста на радиожурналиста във Фейсбук на 1 февруари, когато се събрала със сина в деня на почит на жертвите на комунистическия режим. Той я запознал с мечтите на Волгин, описани публично.
"Когато дойдоха промените, се надявах, че ще има някаква справедливост за жертвите на комунизма. И ако не извинение от палачите и техните наследници, то поне признание от обществото, че това, което ни е било причинено, е несправедливо, нечовешко и жестоко. За съжаление, в обществото са налице противоположни мнения, като все по-гласовити стават някои граждани, които не само, че не признават престъпния характер на комунистическия режим, но дори го и възхваляват. Един от тези хора е ответникът по бъдещия иск - Петър Петров Георгиев", казва столетницата.
РАЗВИТИЕ
Историята на Ц.Г. трогна депутата от ПП-ДБ и граждански активист Манол Пейков. Той веднага организира кампания за дарения. Целта на кампанията е да покрие разходите по делото и, ако дамата прецени, да предяви по-сериозен иск, съответен на моралната щета.
"Можете да дарите на познатата ви сметка: Фондация "Манол Пейков и приятели" Търговска банка Д АД, IBAN: BG09DEMI92405000310141 или Paypal: [email protected]. Основание: За гражданското дело срещу Волгин", написа Пейков във Фейсбук.
Пейков обяснява още, че е е говорил с адвоката на Ц.Г. и юристът е готов да заведе колективен иск срещу радиоводещия, в който да се включи всеки, пряко или косвено пострадал от действията на Народния съд. "Ако имате роднини или приятели, или самите вие желаете (и имате лични основания) да се включите в този иск, моля, пишете ми на [email protected]", пише депутатът и пояснява, че адвокатът ще води делото без хонорар.
