Държавната политика към бягащите от войната в Украйна у нас претърпя нов абсурден обрат. Със заповед от 8 април Агенцията за бежанците е забранила стартиране на процедура за международна закрила (т.нар. хуманитарен статут, който е различен от временната закрила) за украинските граждани у нас. За това съобщи Ваня Добрева във "Фейсбук" групата Проект#ЗАДОБРОТО. Тя е подписана от новата шефка на Агенцията за бежанците Мариана Тошева.
Стъпката изглежда логична, но само на пръв поглед - повечето украинци искат временна закрила, тъй като с нея са обвързани права на социални помощи, безплатен хотел и т.н. Молбите за по-традиционния, но и по-тромав хуманитарен статут са една шепа, като много от тях бяха подадени преди държавата да въведе временната закрила. Този статут обаче е важен в момента за хора с хронични заболявания, тъй като само той им дава право на безплатна медицинска помощ у нас. При временната закрила здравните права бяха регламентирани едва днес с окончателно приемане на промени в закона за здравното осигуряване, но тепърва МС ще урежда детайлите по този въпрос. Затова и бланкетната отмяна на възможността за всички създава излишно напрежение.
Заповедта се обжалва от неправителствени организации, тъй като противоречи на законите, съобщава Ваня Добрева. Тошева всъщност се обляга на чл. 48 в закона за убежището и бежанците, който дава право на председателя на агенцията за бежанците да прекратява производството за предоставяне на международна закрила. Директното задраскване на достъпа на украинците до този статут обаче означава да се забрани международен инструмент, утвърден с конвенции.
Заповедта е изпълнена с разпореждания за "незабавно" изпълнение. Незабавно трябва да се преустанови регистрирането и образуването на производства по предоставяне на международна закрила по молби от разселени лица от Украйна, гласи първа точка от заповедта. Всички тези лица трябва да получат вместо това временна закрила. "Прекратявам производствата по предоставяне на международна закрила, образувани след 14 март по молба на украински граждани, до изтичането на първоначално определения срок на действие на временната закрила на 4 март 2023 г.", нарежда още Тошева. Вече издадените карти трябва "незабавно" да се обявят за невалидни.
Известно обяснение на това решение може да се открие в мотивите на Тошева защо пристъпва към предварително изпълнение на решението за прекратяване на производствата. Това, според нея, се налага, за да се защитят "особено важните държавни и обществени интереси, свързани със своевременния достъп до регистрация, издаване на удостоверителни документи и упражняването на признатите права като чужденци с предоставена временна закрила, поради опасност в противен случай този достъп да бъде значително забавен или затруднен, от което може да произтекат трудно поправими вреди, вкл. накърняване на правата и законните интереси на самите разселени лица като възпрепятстване достъпа им до медицински, социални и образователни услуги".
Именно със заповедта обаче се накърняват права, предупреждават доброволците. "Освен всичко друго тази заповед лишава от възможността да бъдат лекувани онкоболните пациенти. Подаването на документи за хуманитарен статут беше единствената възможност това да се случва досега", обяснява Ваня Добрева.
ЗДРАВНИ ПРАВА
Правата на лечение при двата статута са доста различни. При временната закрила чужденците имат право на безплатна медицинска помощ само при спешни състояния, а друго лечение се полага само на уязвими групи - деца, възрастни, хора с увреждания, хора с тежки здравословни проблеми и др. Това би следвало да означава, че човек с онкологично заболяване ще получи медицинска помощ, но всъщност текстът за уязвимите групи се третира като неработещ заради липсата на здравни осигуровки и ясна дефиниция на понятието.
При статут на международна закрила (често наричан и хуманитарен статут) хората получават безплатна спешна помощ, но освен това подлежат на здравно осигуряване за сметка на държавата, като това задължение възниква от датата на откриване на процедура за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Т.е. хората, кандидатствали за хуманитарен статут, би следвало вече да се осигуряват за здраве от бюджета и съответно - да получават медицински грижи.
ЗАКЪСНЯЛОТО РЕШЕНИЕ
Всичко това нямаше да има значение, ако управляващите бяха успели навреме да уредят здравните права на украинците. "Очакваните промени в уредбата касаеща здравното осигуряване на хората с временна закрила се движат с два месеца закъснение. В Румъния това беше уредено с наредба от 28 февруари, в Полша - от 10 март. При нас лечение ще бъде възможно някой път", коментира Ваня Добрева в поста си.
Промените в закона за здравното осигуряване, с които се регламентират всички здравни права на украинците, бяха приети днес на второ четене в пленарна зала. Депутатите обаче прехвърлиха на Министерския съвет всички подробности около решението, тъй че това не е краят на тази одисея.
ГЛЕДНА ТОЧКА
Според Българския хелзински комитет невъзможността да се прилагат паралелно двата статута произтича от закона за убежището и бежанците. "В България не е възможно лицата, намиращи се под действието на обявена за тях временна закрила, да имат едновременно с това и паралелна процедура за индивидуална оценка на техния случай за предоставяне на международна закрила (бежански или хуманитарен статут). Това правило е въведено в българския закон – чл.68, алинея 1, точка 2 от Закона за убежището и бежанците...Ако бежанец от войната в Украйна желае да подаде индивидуална молба за предоставяне на международна закрила (под формата на индивидуален статут на бежанец или индивидуален хуманитарен статут), той или тя може да го стори като подаде молба за това пред Държавната агенция за бежанците. Тази молба обаче няма да бъде разгледана преди да изтече срока от 1 година на вече предоставената от българското правителство временна закрила и който засега изтича на 24.02.2023 г. Европейската комисия обяви, че този срок може да бъде продължаван общо до 3 години", е разяснено на сайта на БХК. Не е ясно на какви аргументи почиват тези текстове от закона.
