Алфа Рисърч: 400 000 се колебаят кого да подкрепят и ще решат вота

И "Галъп интернешънъл" отчита покачване на дистанцията между ГЕРБ и БСП

02 Март 2021ОбновенаТАНЯ ПЕТКОВА

Близо 400 000 души или 15,3% от хората, които са заявили, че ще гласуват на предстоящите парламентарни избори на 4 април, още се колебаят коя партия да подкрепят. Това показват най-новите данни на проучване на агенция Алфа Рисърч, представени от социолога Боряна Димитрова пред Би Ти Ви. По думите й процентът е висок и може да обърне вота. "Тези 15,3% са ключови", заяви тя. При сближени позиции на редица от партиите, то може да наклони везните в една или друга посока буквално до последния момент.

Данните на "Галъп интернешънъл" по този въпрос са по-различни. Според последното изследване, направено по поръчка на БНР, "повече от една десета от заявяващите, че ще гласуват твърдо, още не са решили за кого".

Галъп, за разлика от Алфа Рисърч, за която са сигурни 4 партии, пък виждат в следващия парламент 5 формации плюс още две. И двете агенции дават около 6 процента разлика между първите две партии - ГЕРБ и БСП.

52,5 на сто от анкетираните със сигурност ще гласуват, като се забелязва ръст от около 3 на сто от предишното проучване след обявяването на листите. 22,4% няма да отидат до урните, а 25 на сто се колебаят, посочват от Алфа Рисърч.

От Галъп пък отчитат, че могат да се очакват около 3 милиона гласуващи. Според условния избирателен списък това е около 45%. Разбира се обаче ще има и недействителни бюлетини, както и някакъв минимален процент „не подкрепям никого“.

При рязък спад на избирателната активност обаче (до около 2.5 милиона избиратели), поради влошаване на епидемичната ситуация, е възможно да се стигне до турбулентни преки, или косвени ефекти. Прекият ефект ще се изрази в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент, особено в ситуация на трудно съставяне на управленска коалиция, отбелязват от Алфа Рисърч.

ПЪРВИТЕ ЧЕТИРИ

Социолозите отчитат, че в следващия парламент със сигурност влизат ГЕРБ с 28,5%, БСП - 23,2%, "Има такъв народ" на Слави Трифонов, която получава 13,3 на сто, следвана от ДПС с 12,5%.

Демократична България получава 5,7%, "Изправи се! Мутри вън!" са с 4,5%, а ВМРО са под чертата за влизане в НС - едва с 3,7 на сто.

Решенията на ВМРО да се яви сама на изборите се отразява на резултатите, коментира Димитрова. След разединението на "Обединените патриоти" ВМРО се очертава като партията с най-висок шанс да представлява тази ниша в следващия парламент.

Ако пък се реализира формулата "всички срещу ГЕРБ", то той би бил силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като особено високи.

В тази ситуация ролята на следващите две партии със заявка за силно парламентарно представителство – ДПС и "Има такъв народ"- ще бъде ключова, смятат анализаторите. Партията на Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като, от една страна, събира избиратели от почти всички политически сили, а от друга - привлича основно младежкия вот, който е твърде несигурен и изменчив. Структурата на вота за ДПС е коренно различа – Движението разчита на твърди избиратели и устойчива подкрепа.

Тъй като парламентарните групи на ДПС и "Има такъв народ" ще са следващите по тежест след тези на ГЕРБ и БСП, политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и изобщо, възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция.

5+2

ГЕРБ -СДС са на първо място с 27,5% от твърдо гласуващите, които са решили за коя от формациите ще гласуват, следвани от БСП с 23,3%. "Има такъв народ" е с 13,2%, а ДПС е със сходен резултат – с 12,5%. "Демократична България" е със 6,5%, формацията около Мая Манолова с 4,5% и ВМРО е с 4,2% са близо помежду си и близо около ръба. Изгледите на двете последни формации зависят изцяло от кампанията, която ще направят, сочи изследването на Галъп.

ПРОТЕСТНИЯТ ВОТ

Потенциалът на протестния вот, катализиран от протестите през лятото на 2020 г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и Има такъв народ да "тегли" избиратели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение, коментират от агенцията.

Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за Демократична България. С 5.7% начален електорален "капитал" коалицията има високи шансове за парламентарно представителство. За тази формация е характерна мобилизацията на нейните избиратели непосредствено преди вота, а също и не малкият брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора, които по принцип действат в полза на Демократична България, настоящите парламентарни избори обаче са рискови. От тази гледна точка на коалицията е нужна силна кампания и силна мобилизация, за да бъде сигурна в преминаването на 4% бариера.

Към момента коалицията около Мая Манолова също преминава прага за влизане в парламента, но степента на несигурност тук е по-висока. Както поради по-ниската електорална подкрепа, така и поради отсъствието на устойчиво ядро и идентификация с тази партия.

Ако се реализира вариантът за шест до седем партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство. Същевременно е ясно, че фрагментацията пречи на ферментацията на ясна и убедителна алтернатива, посочват от Алфа Рисърч. Заради това, въпреки че след изборите несъмнено ще доминира желанието да се излъчи правителство, което да се бори със здравната и икономическа криза, не може да се изключи и вариантът нестабилен парламент и нови парламентарни избори.

ЧЕСТНОСТ НА ВОТА

Към февруари 2021 г. 45% от избирателите не очакват съществени промени в честността на вота и дори да има, те няма да повлияят на вота, според 23% обаче той ще е честен, а 24% очакват много нарушения.

Необичайната ситуация, в която ще се проведат настоящите избори, може да добави към политическата несигурност и несигурност в легитимността. А това би било изключително опасен развой, с потенциал да отключи остра политическа криза. Запазват се обаче една четвърт радикални настроения, според които нарушенията ще са сериозни и многобройни. Процент, който не бива да бъде пренебрегнат нито от ЦИК, нито от изборната администрация и партиите.

-----

Националното представително проучване е проведено от Алфа Рисърч и е съфинасирано от Агенцията и БТВ. Анкетирани са 1013 пълнолетни граждани, в периода 26 февруари – 1 март чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, което позволява събирането на данните в реално време и регистрирането на най-последните промени в обществените нагласи. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование.